И сега Дами и господа...
Пиша... И не защото се считам за велик писател, а защото обичам да живея. Може би там някъде няма да пиша, но ще живея. Ще ги помоля да ми разрешат да пиша. Тези същите които ме гледат от иконите. Ах, как ви лъж...

Роза беше с гарваново черни коси и зелени очи. Мразеше да я наричат с цялото й име Розалинда. Някъде там, в опасните квартали на Буенос Айрес тя се прибираше към мизерния си дом. Колко ли беше часът? А дали очите й бяха наистина зелени? ...