В търсене   Годините летят, но си припомням нея. Първата с която имах нещо като секс. Казвам нещо защото е трудно да дефинираш думата секс след като вече си имал съвсем различно и по-обогатено преживяване. А и колко далеч може да достигне човек в секса? Предпочитам да не говоря защото може би ще ви отвратя, а не това е целта ми. Желая да разкрия юношеските трепети, а вие ако щете ме наречете егоист тъй като го описвам единствено заради себе си. Казват, че първия път бил лошо преживяване което в последствие с последователност и системност водело до наслада. Добре отговорете ми тогава защо след всяка следваща жена аз започвам да губя все повече интереса си към тях? А тогава и двамата не знаехме какви ги вършим, но с моите 15 години и нейните 16 е обяснимо. Системност и последователност. Не притежавам нито едно от двете. Постоянство – не ме търсете. Всъщност последното качество е валидно за мен само ако е нещо което обичам да правя и в което вярвам, а секса вече не е сред приоритетите ми. А имаше време когато единственото което правех бе да тичам след мацки. Сега… Да правя секс с някой който не обичам е същото като да мастурбирам. Може би съм твърде романтичен, но за мен това важи с пълна сила. Отминаха годините когато бях с компанията отворковци бройкайки всяка следваща. Отминаха годините когато един вид трупах опит в осмото изкуство наречено секс. Отминаха годините когато започвах все повече да експериментирам в тази област. Между нас да си остане – правил съм някои неща и с мъж. Ето виждате ли какъв герой съм. Но… Дойде време да се разделя с детството. Защото без да говорим за секс да целуваш една, а следващото междучасие друга си е тъпо. Дали помъдряваме с годините? Не знам, но едно е сигурно – с годините секса си отива. Това което ми идва в главата точно в този момент е, че никога не бива да се занимаваме с неща преходни и нетрайни. Аз приключих с някои от тях. И все пак… Това момиче. Андреа. Това момче. Алесандро. Тази страна. Италия. Този град. Неапол. Този плаж. И тогава се случи. Бяхме две момчета и две момичета. Римляни от едно училище дошли с ясни намерения. Франческо и Паула се излежаваха и целуваха, а ние с Андреа тръгнахме ръка за ръка към необятното. Не можех да говоря, сърцето ми биеше, страх ме беше да я погледна, ръката ми почна да се поти. Тогава тя направи нещо много интересно – стисна ми здраво ръката и ме придърпа към себе си. Целувката беше много сочна. Тя смучеше езика ми, а аз прокарах ръка по гърдите й. Пясък. Това е което последва. Тя като сладко котенце легна на гърдите ми. Тогава за първи път се почувствах мъж. Нямаше нужда от думи. Морето се опитваше да ни достигне, но ние бяхме над него някъде близо до другата галактика която Бог бе решил да пригоди за нас – тези които знаят какво е чувството заложено в неговите любимци. Щастието. Раят. Ние вкусихме от жаждата на плътта си и се разделихме с невинността си. О, толкова беше хубаво тогава. Исках да плача от радост. Исках да плувам в морето и никога да не се върна. Исках да умра. Дали има хора които се самоубиват от щастие? Не знам, но чувството ми тогава бе, че съм извършил най-големия подвиг на който човек е способен. Аз бях властелинът на планетата. Всичко отмина и замина. Остана само спомена. И ето ме мен след тези години. На 24 съм и най-мразя да ми казват, че живота е пред мен. Точно заради това изречение пропускам аристократично всеки шанс да взема това което желая. Някой беше казал: “Няма невъзможни неща, има изоставени мечти.” Такъв съм аз. Пречупен от живота. Чакащ чудото. Чакащ обрата. Толкова много неща пропилях и то не защото съм некадърен, а защото съм мазохист. Пробивам нагоре по стълбицата на живота и точно когато всичко е в мои ръце правя грешка и захвърлям в кошчето за боклук целия си труд и всичко постигнато за да се възкача отново и отново да пропадна и отново да пробия… Целия ми скапан живот е точно това. Не знам какво ще става с мен и не ме интересува особено тъй като нямам какво да губя. Чудя се дали нещо или някой ще ме накара да живея всеки ден като вълшебния с Андреа? Малко съм позагубил надежда. То се случва. Все някой, все нещо…       

Когато човек желае нещо много силно, цялата Вселена работи, за да го постигне!!!
По - хубавите ти години наистина предстоят!!!
Поздрави!

Благодаря ти! :) Интересен и оптимистичен коментар. Пожелавам ти щастието да не те подмине! Заповядай отново тук. :)

takaaaaa... :)
pro4et0h vsi4ko iiii re6ih da ostava po edna sledi4ka navsekade... koia sam az? tazi kiato mozhe bi tursi6... ha-ha! ;))

... dobre, az sum ANDREA ;))) ama ne sum blondi da znae6...

... neveroiatna trupka e tozi razkaz! :)

A.

Ще отговоря на всеки твой коментар. Въпреки, че ме притеснява факта, че си анонимен или анонимна. Съгласи се че не мога да знам със сигурност. Разказът е за романтици и се радвам че ти е харесал. Относно цвета на косата не се безпокой, луд съм по брюнетките.

защото е за чудото на първото влюбване, за началото, за откритието, че около теб има неща, които досега не си познал....и това прави мигът вълшебен.....После, независимо дали се повтарят усещанията или само наподобяват това, вече не е същото, защото не си откривателя и вече не е интересно и вълнува по-малко.....ако въобще вълнува....., защото сексът без любов поне по мое мнение не си заслужава.
Но ти не се отказвай, може би някъде те чака твоето чудо, трябва просто да станеш готов за този момент.

Здравей отново! :) Благодаря за серията коментари! :) В този твой коментар ти си казала всичко необходимо. Аз няма какво да добавя, защото ти си пределно ясна и точна в оценката и анализа на моя текст. Пожелавам ти всеки ден да се събуждаш с усмивка и с нетърпение да очакваш това което ти предстои! :) Поздрави! :)