(Градът на Греха)   Наричайте ме Никол. Това разбира се не е моето име. Тъпите ми родители са ми дали името Николай Александрович Алабин. Още тъгувам по Москва. Имам плейър с руска музика, но да се върна отново там е невъзможно. Аз съм мъжка проститутка. Правя го за пари с мъже или с жени. Твърде чувствителна личност съм и там ще ме смачкат. Ако сте запознати със ситуацията около моя Месия Таркан, ще влезете и в моето положение. Той има една прекрасна песен за Истанбул, където пее за тъгата си по този град. Ако притежавах талант като неговия и аз щях да пея по изгубената завинаги Москва. Като се замисля… Никакъв талант не притежавам освен правенето на орална любов и по специално на мъже. Това дето го дават по порно филмите е смешно. Като гледам как красиви жени се дънят по този показател се хващам за главата. Не знам чия публика искат да привлекат, но вероятно е тази която е именно под 18 години. Разбира се всеки клиент си изисква нещо по-различно за себе си, но мога да ви уверя, че от нашата група аз съм с най-голям брой абонати. Всичко започна както всяка тъпа вестникарска история. На 16 години направих грешка номер едно – взех кокаин без да плащам. Парадокс е, че именно нея изплащам и досега, но това е модерно, велико, момичетата харесват лоши момчета. Е на ти сега лошо момче – скъсват ми задника в буквалния смисъл. На 17 години грешка номер две – почнах да пласирам екстази. Та като ме хванаха… Толкова бой не бях отнасял никъде – никога. Системно. И точно тогава за мен се застъпи Михаил Линард. Грешка номер три – приех предложението му да работя за негов приятел в Амстердам. Пристигнах мислейки се за принц, а сега си мисля поне да бях принцеса. И в три стъпки определих съдбата си. След като ме пое приятеля на Линард за който и досега работя последваха някои ритуали като групово изнасилване, побой и всякакви извращения. Така се приобщих в неговата група. Постепенно започнах да си мисля, че съм момиче. Всички ме третираха по този начин. Постепенно започна да ми харесва. Почнах да се гримирам. Много желая да споделя с вас, че съм по-хубав от Джулия Робъртс и все пак този филм е най-тъпия от всички, които съм гледал. Много желая да споделя с вас, че колкото и да бях от тези момчета дето момичетата определят за лоши и им се възхищават, то поне съм прочел една – две книги, а цялата тази помия която ни сервират начело с “Шифърът на Леонардо” или мъдростите на Пауло Коелю ме кара да си мисля, че определено е нужно тези двамата писатели да заемат моето място. Или ако щете да ви кажа, че аз със свирките съм по-добър отколкото те в писането. Казвам го защото имам една колежка от мъжки пол, която си живее с техните книги и сипе от техните слова. Заблудите и илюзиите винаги са приятни. Най-приятното е обаче когато ги отнемеш на някой. Тогава ставаш негов кумир или го довеждаш до умопомрачение. Да сринеш някой като го изобличиш в грешките които е допуснал е приятно. Нали именно и точно затова живеем – за да бъдем над този или онзи. Е за хора като мен няма измъкване. Харесва ми обаче тази участ – на прецакан. Прекрасно е как се червисвам. Прекрасно е как си зализвам косата. Прекрасно е как слагам молив около очите си. Прекрасно е как лакирам в червено ноктите си. Алексей се развиква: -         Никол, кучко, пак прекаляваш и закъсняваш ще те оправя да знаеш. -         Ами давай и без това ми действаш като стих от Лермонтов. Романтик си принце. Прекрасно е как запалвам цигара в прохладната нощ. Най-много обичам когато пригладя косата си зад ухото. Аз съм жена и за мен си плащат. А вие кучки обикновени, какви подаръци получихте за това, че мъжете ви правят секс с вас? Както и да е… Най-прецакан е самия Бог. Амстердам… Древен Вавилон. 

Хареса ми, поздравления !

Благодаря, благодаря... :) Продължавай и ти да ни радваш с хубавите си стихове. :)

Болезнено реално и истинско е.

Ами за съжаление-да. Такива истории се случват и извън художествената литература. За мен предизвикателството бе да вляза в образа на момче доведено до психическото усещане за себе си на момиче.

da ne bi da si hodil v holandiata?

Предвид написаното едва ли е добре да му придаваме шеговит тон.