Ах, колко ви мразя!!! Толкова много, че чак се усмихвам. Не. Не ме разбирайте погрешно аз просто отговарям на вашите топли чувства към мен. Много обичам да ме презират, подиграват и лъжат и унижават и още много такива съвсем нормални за всеки човек качества. Не. Аз не виждам светлина в тунела просто защото съм създаден за да улавям черното и да пропускам светлината и да забравям щастливите моменти. Но това съм аз – Александър Лищяк. Беларус. Минск. Сирак. Имам една идея в главата: Да следвам злото във всичките му форми. След като самото нищожество бог ме е създало без избор и алтернатива аз, с възможностите, които притежавам ще направя така, че да лиша от избор и други хора. Няма защо да ви лъжа – наркопласьор съм. Много невинни ще умрат благодарение на мен. Аз добавям към хероина разни метали. Как да не се усмихнеш – ще ги лиша от мъките им. А може би аз не съм имал мъки?? Изнасилиха ме на 15 годишна възраст в дома за сираци. Биехме се редовно. Едната ми буза на лицето е подута от удар с тухла и приличам на урод. И все пак аз имам коз в ръцете си пред бога за който ще ви споделя по-късно. Иначе уверявам ви аз съм свободен. Вие не сте. Никога не съм имал нещо и от това по-зле няма, а вие имате какво да губите и затова изпитвате страх. Аз – не. И в затвора да вляза… Знам, че ще е същия ад, който е целия ми живот. Ад. Каква магнетична и красива дума. Вие обаче не знаете нищо за ада. А аз имам представа какво се крие зад тези две букви и ще ви го обясня. Кратко и точно. Адът е никой да не се интересува от теб, никой да не те обича. Може би затова и идва злобата ми към всичко живо. Адът е мъки на които си казваш: “О, Боже моля те нека всичко това свърши, много те моля” и най-ключовата и разясняваща положението молитва: “Господи ако те има, моля те избави ме от това”. И после дрогиран в нечия кочина на крачка от смъртта се усмихваш блажено мислейки си, че молитвата ти е била чута, защото в замаяното си състояние на духа чувстваш единение със самия Христос. Точка. И… Нова доза. Клиенти, които си подписват смъртната присъда. Няма и няма край. Злото е най-разпространената зараза. Аз съм на 24 години, но ако ме видите на какво съм заприличал ще се уплашите. Мога да умра от утрешната доза, но тайно се надявам да не се случи така за да си изиграя печелившата карта пред бога. Архитекта на тази лудница. Трябва да се боря още в името на идеята – да умрат от моите ръце колкото се може повече хора. Само да не ме задържат мръсните полицаи. Ох, как бият, но по-лошото е да те оставят една вечер без хероин. На мен ми се е случвало. Имам четири белега от бръснарско ножче по ръката, душих се с одеяло и ме пуснаха след известно време. Чист като сибирски сняг, но колегите не ме оставиха без работа пък и къде да отида. Някой споменаваше, че най-трудно е да избягаш от съдбата си. Ама… Вие хора май не ме разбрахте – аз го искам това. Толкова силно ми е набито в съзнанието и подсъзнанието, че дори го смятам за нормално. Казвам ви това защото един клиент с когото споделих тези неща ме нарече: “Ненормален”. Ако имаше други хора, които да попитам след като съм споделил тези неща от живота ми бих желал да чуя и тяхното мнение. По принцип ме обиждат всячески, но “ненормален” го чух за първи път. Някак ми се наби в главата и се учудих даже какво трябва да направя, че да стана нормален. Разбира се нищо не се случи ако не броим това, че той умря от свръх доза. И така аз съм жив и осъзнавам какво ще направя в тъмната изоставена кочина. Ще прецакам бога. Ще се самоубия. Учеха ни, че Иисус уловил около сто – двеста рибки. Аз в живота си риба не съм опитвал. С какво съм по-лош от казано чисто и просто телохранителите на Христос. Че всъщност при него си е било гангстерска ситуация. Апостолите го охранявали, а един от тях го подкупили и само дето пистолети тогава е нямало. Ще хвърля в лицето му ненужният дар живота, той не ще има правото да ме съди. Ако само посмее ще му кажа да не се взима толкова насериозно, а да опита от всяка човешка мъка на този свят и когато се депресира ще му предложа хероин.  

ne sum zapoznata mnogo ama ti 6te me nau4i6 nali ;)

Тук героят е поставен в един ужасен свят. Друго не е нужно да се каже.

той е толкова самотен и му се иска на някой да му "пука" за него......Но защо ли смята, че като се държи лошо с другите и убие възможно повече хора, не наказва себе , а бог.......?!?!

За този герой спасение няма. Той отдавна е преминал всички граници. Негово право е да обвинява всичко и всеки за съдбата си.