(из мислите и живота на един просяк)   Зимата е най-тежко. И въпреки това обичам снега. Има повече коли и улици за чистене. А и тогава са най-хубавите празници. На Коледа и Нова Година хората сякаш се раждат отново. След това идва прекрасната пролет, която поражда чувство за сбъдване на мечтите и надежда за нещо по-добро. Лятото донася онази лудост от която всички се нуждаем. Есента ни дава нежна меланхолия. Май го докарах като Вивалди. Ако си мислите, че съм добър човек – грешите. Ние бездомниците си имаме територии като кучетата. Лично аз винаги нося нож и съм готов да убивам ако някой реши да рови в моите пет боклукчийски кофи. Нямам нищо за губене. Е… Тук май поизлъгах… Имам единствено вярата в Бог и му се моля да не се случи така, че да престъпя някоя негова заповед. Да. Аз съм доволен от ролята която ми е отредена. Такива сме ние. Нас ни има за да съществувате и вие защото този свят е побъркан. Живейте си. Знам, че вие плачете. Аз не плача защото се примирих. На мен ми стига да видя изгрева рано сутрин. А вие със смешните си тревоги нищо не забелязвате. Живота ви си отива в празни и суетни дни докато аз живея и се наслаждавам на дъжда например. Как в умните ви, пресметливи и практични глави не идва мисълта, че се борите за власт само заради егото си? Че се борите за пари, които са нетрайни, а знаем, че те могат и да се фалшифицират? Е добре кажете ми щом на нещо може да се прави дубликат как можем да го обявим за абсолют и безкрай? Всички вие си търсите място под слънцето и се опитвате посредством изброените “блага” да сте по-високо и по-близко до него. Но, уви съжалявам ви няма да го достигнете. Защото там е горещо там е светлината и топлината, а именно те са в основата на всичко. Забравих за славата… О, кой глупак и некадърник оприличи, даде име и сравни звездите небесни с човешките мижитурки. Като отправяш такива обвинения е редно да се представиш. Здравейте аз съм Олег Григорович Манатин. Живея по улиците на Санкт Петербург. В нашата държава никой не се грижи за нас. И не е за учудване. Даже напротив. Ако не знаете тук доста бият. Свикнал съм. Веднъж обаче си изпуснах нервите. Някакво момченце на видимо 18 годинки си похапваше хамбургер с месища(каквито аз не съм опитвал) и се гавреше с мен като ближеше кетчупа и майонезата и ми говореше: “Да ти е сладко чичо, знам, че искаш да си на мое място, но си прецакан”. Господ го спаси. Или може би приятелчетата му. Слава на Бога аз бях бития… Може би искате да знаете как стигнах до това положение? Ами… Историята е проста колкото съм прост и аз. Има едни създания които понякога могат да се нарекат дами, друг път прекрасни души и приятелки, а в моя случай курви и вещици. Най-интересното е, че външността много лъже, а когато са умни и пресметливи и за капак те омагьосат става страшно. Единственото което имах от родителите си беше двустаен апартамент. По хитър начин се възползваха от мен и загубих всичко. И ето ме сега. Поне сега нямам илюзии спрямо хората. Че това е проклятието на цялата планета ми е пределно ясно. Но аз имам приятели в едно мазе което понякога посещавам за да спя през зимата. Разбирам се и с проститутките. Та ние сме това което никой не желае да вижда, но съществуваме, а това е най-важното. Като бях по-млад четях и знам, че самоубийството е най-големия грях. Хамлет принц датски пасти да яде с неговите терзания. Аз направих грешка и я изплащам. Цял живот ако трябва ще я изплащам. И не желая състрадание или каквото и да е. Борба на всички фронтове които живота ни налага. Това е моето мото. Докато живеем с вас всичко е възможно. Винаги ще се намери нещо, което да ни преосмисли живота. Винаги ще се намери някой, който да ни преоцени в живота. Необратима е само смъртта – аз за нея не мисля. Тя не ме вълнува. Колкото и клиширано да ви звучи в това вярвам аз. Сигурно не съм много умен, но някои уроци си ги научих. Живота е Бог-атсво. Аз съм Бог-ат.      

zna4i zum prosiak ha-ha )))
A.

Отново не е нужно нищо за казване.

който няма нищо и едновременно има всичко....от нищо не се бои, сам си е господар и оценява преходността на много неща, които ние смятаме за важни.

И все пак съм сигурен, че никой не желае да се окаже в положението в което се намира героят.