Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.02.2010 02:10 - Тиха лудост
Автор: jwk Категория: Изкуство   
Прочетен: 2839 Коментари: 6 Гласове:
16


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
А той пишеше…   И ето го новият ден изпълнен с болка по отминали събития и незаслужено мечтание за бъдещи успехи, нямащи никакво значение и никакъв смисъл. Важен бе Мигът както твърдяха повечето древни мъдреци. А когато и настоящето не му донесе нищо и пак нищо и новият ден се превърна в пепел. Това го караше да се чувства нещастен и безполезен. Обещаваше си, че утре ще направи нещо, но това бяха само лъжи – той лъжеше самия себе си. Погледна през прозореца и видя, че валеше дъжд. Нещо някъде дълбоко и бавно се прокрадна в неговата душа. Като че ли щеше да се случи нещо днес. Погледна часовника си – пет и двадесет и седем. Реши да излезе и да се поразходи из улиците на Париж. Бе почивен ден. Облече се и излезе. Вървеше, а дъжд се сипеше по главата му. Изведнъж се разплака. На четиридесет и четири години, сам, с починали родители и необвързан вървеше и плачеше. Сълзите му се смесиха с дъжда. Някакъв мъж го изгледа и продължи да зарежда с мляко магазина си. - Цветя за дамата, която сте изгубили? – усмихна се мило някаква жена. - Защо ми са жените и защо да давам пари за боклуци? - Добре, тогава просто си вземете без пари – една червена роза. Аз обичам цветята смесени със сълзи. Аз ще подаря, вие ще подарите и ще донесем зрънце доброта на този свят. Това е факт. Изпробвано е от самата мен. - Госпожо или госпожице, аз съм учител по философия и съм се убедил в абсолютната безполезност на доброто. И вашите доводи са елементарни и всеизвестни. Но ще си взема. - А кърпичка за сълзите? – отново се усмихна тя. - Да плачеш е най-хубавото нещо на този свят и не се притеснявам, срамувам или засягам от подигравки. Нямам намерение да крия чувства или емоции от същества, които са равни. Тези които крият сълзите си са само горделивите. Довиждане. Продължи по улицата. Някакви момчетии на видима възраст осемнадесет години му се развикаха относно сексуалната му наклонност и му показваха с жестове какво искат от него. Нито за миг не достигна до съзнанието му някаква обида или въобще внимание на техните простотии – на такива той преподаваше. Колко е лесно да убиеш когато си отчаян, но в затвора дори и капка дъжд няма. Пък и едно е да умееш да провокираш и да се биеш, а съвсем друго да можеш да убиваш. Тези не можеха да убиват. Мина набързо едно кръстовище и някакъв шофьор го напсува. Въобще света си беше място където всички се стремяха да те вкарат в миша дупка. А този глупак просто искаше да си излее гнева на някой. Озова се на по-голям площад. Някакъв циганин дошъл навярно от Румъния или България свиреше на цигулка. Хрумна му да остави розата като боклук именно на него. Бързо я подхвърли. По изразът на лицето на музиканта се изписа ярост, но не каза нищо. И тогава му хрумна какво иска да направи. Правеше го често. Сигурно имаше някоя нова. Взе такси и след двадесет минути бе пред публичният дом “Жюстин”. Тук розите нямаха стойност. - На колко си години по дяволите? - Навършвам деветнадесет през Ноември. – усмихна се мило брюнетката и свали сутиена си. - Говориш френски също толкова добре колкото можеш да лъжеш. Русия? - Молдова. - Къде е това? - Трябва ли да говорим? - Всъщност не искам да правя секс с теб. Та ти си на петнадесет. Какво те доведе тук? - Една червена роза. Имах приятел, той винаги ми подаряваше цветя. Аз обичам цветята, а вие? - Та ти самата си цвете, но правиш глупости. Знам, че при вас е много трудно да оцеляваш, но не си разцъфнала за да правиш това. - Господине, вие не знаете нито какво нито къде е Молдова и без да ви обиждам правите грешни заключения. Може да правя глупави постъпки, но не съм толкова глупава колкото повечето, които идват тук. Да ви питам, вие защо идвате тук? Защо не си намерите жена? Четете ми морал сякаш сте философ и какво вие е на пръстите? Струва ми се, че сте носили роза и единственото което мога да измисля е, че сте я захвърлили пред публичния дом само защото сте си помислили, че тези неща не означават нищо за нас. Пък и обичам Молдова също толкова много колкото мразя Франция. Нещо го жегна. -         Знаеш че само една дума още и ще изхвърчиш от тук. -         Знам, че има бодигардове, които пазят мен и моите думи. Ако ще правим секс – съгласна съм. Но разговорът с вас ми е неприятен. Стана, плати й и си тръгна. Той осъзна, че тя беше права и много по-силна от него. Хрумна му да отиде пак, но този път с цветя и по-точно – рози. Замисли се, трябваше да прегледа работите на гимназистите. Каза си: “Ще реша утре”…  



Гласувай:
16



Следващ постинг
Предишен постинг

1. chinaware - Хубав разказ . .
08.02.2010 08:40
А доброто наистина не е безполезно . .
цитирай
2. jwk - chinaware
08.02.2010 14:57
Благодаря ти. :)
цитирай
3. анонимен - ne da pla4e6
25.07.2010 23:03
da se smee6 e nai-hubavoto ne6to na tozi sviat
A.
цитирай
4. jwk - анонимен
26.07.2010 21:36
Твоето е клише. Моето не.
цитирай
5. priqtel12 - Една роза.....
12.08.2011 12:56
за някого е важна.
цитирай
6. jwk - priqtel12
13.08.2011 13:32
Здравей! :) Да, но за повечето жени и момичета колата на мъжа е по-определяща.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: jwk
Категория: Забавление
Прочетен: 408360
Постинги: 136
Коментари: 613
Гласове: 12558
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол