Постинг
10.03.2010 07:26 -
Изповедта на Антихриста
Глава 1
Ето ме отново - тук и сега.21 век. Порокът е обзел всички. Всеки е с желание за придобиване на колкото се може повече материални блага. Гледам новини. Интересуват ме. Тялото и ума в който съм се вселил има мечти и фантазии. Постепенно го обсебвам. Той изпитва страх и не знае точно защо. Всъщност досеща се, но има още време докато му дам цялата си сила. Той и аз постепенно ще станем едно. Той ще ми даде това което искам, както и обратното. Интересен е 21 век. Аз го следя по новините. Героите на сегашния свят са убийци, милиардери, хора на изкуството- най-вече на филмите и музиката, но за съжаление книгите са позабравени. Спортът също е интересен. Може би ви отегчавам, но след като прекарах 1000 години в затвор, ми се ще да се позабавлявам. Интересното е че пак трябва да върша работа, но за това после. Знаете ли, че започнах да ставам ужасно сантиментален. Плача когато гледам филми, как хората загиват, водят се войни, но аз така или иначе не откривам своя почерк върху всички тези масови убийства- атентатите, катастрофите, домашното насилие, платените убийства, въоръжените конфликти. Това не е моя почерк. Това е почерка на Бога. Заради богове се избиват хора и 21 век не е изключение. Имам идея дори- желая всички оръжия да са пълни с лайна вместо с куршуми.
Ето че пак сгреших. Виновни са си самите хора. Почвам да греша когато съм в човешко тяло, вземам качества които не са ми присъщи по принцип. Хората грешат. Аз не. Но да се замислим… Кой е създал хората? Бог.
Ето че пак ви излъгах. Наистина той ги създаде, но те бяха само чувства тоест само сърце както ще кажете вие, а аз бях там и им дадох разум. Виновен ли съм според вас?
Глава 2
Добре де, завиждах на Бог за творението му и исках хората да почитат мен повече от него. Има два подхода да разбереш хората- подхода на обичащия и подхода на изследователя. Ситуацията стана много сложна за хората- да избират между разума и чувствата. Ще ви призная - аз искам всички да се отвърнат от него и да послушат разума си. Да са подвластни на мен. Но защо няма и мен кой да съжали? Желая обич и любов, плаче ми се. Ще умра сам. Не мога да изпитвам обич и любов. Понякога го желая повече от всяка власт която имам. Защо никой не ме разбира? Не съм искал да бъда такъв. Вие не знаете но аз също страдам- баща ми се отрече от мен, а само него съм обичал в живота си. Исках да му се докажа, а не успях- той възлюби брат ми с когото скоро ще се видим. Аз съм най-нещастния на този свят. Брат ми дори е от обикновена жена. Родих се преди него. Как да ви кажа изпитвам ревност, завист, омраза. Знаете ли, че съм чел Библията повече от всеки светец или вярващ? Сигурно ще си помислите, че го правя защото трябва да оправдая максимата:”Опознай врага си”. Не е така. Първо брат ми не ми е враг, а идол и аз желая да повярвам в него. Но никой не може да избяга от съдбата си. Нямам никаква представа какво е намислил Бог, но знам, че след като ме пуснаха от тъмницата желаят да направя това което умея най-добре и това което никой от тях няма смелостта да извърши. Замислям се какво умея най-добре, и се оказва че не само го умея най-добре, но и не мога да върша друго освен това.
Всеки от вас ме е срещал веднъж в живота си без да разбере, че това съм аз. Следя всеки човек, всяка душа. Изпитвам ви. Никой от вас не може да избяга за постоянно от мен. Целия ви живот ще съм близо до вас. Няма да имате покой. И няма значение какво се готвите да направите стига Бог да загуби някоя битка аз ще съм доволен. Непрекъснато се доказвам пред баща си. Но битките не са достатъчни, войната продължава и нито той нито аз се предаваме преди края на войната. Мога да ви уверя че стават чудеса, които ви спасяват, чудеса които вие едва ли възприемате като такива. Няма хаос, случайности, безсмисленост.
Глава 3
“Загиват невинни”- ще кажете вие. Деца в мъки, страдания непосилни и несправедливи. Именно това е отворената врата на рая. Раят за всеки е различен, каквото желаете там то ще се сбъдне. В безкрайност- блаженство по ваш избор. Пък и Бог сам знае от какво имате нужда. Само и единствено аз няма да отида там. Никога няма да го видя. Защото така пожелах. През всичкото това време съм отправил само една молитва към Баща си:”Щастие за всички” Идва моя край, ще се появя за последно за да си свърша работата заради която може би съм роден, ще разруша света, ще видя моя брат на облаци, велик и славен с неговите ангели и избраници. Знам че не мога да се променя затова ще бъда унищожен заради всички вас.
