Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.03.2010 09:32 - Странно чувство
Автор: jwk Категория: Изкуство   
Прочетен: 998 Коментари: 2 Гласове:
4



                                                                      На Т.Д.Г.   “ Боже това ли е любовта? “ – мислеше си с омраза и яд Лиам Клейтън. На двадесет и три години с външност, поведение и излъчване, които бяха спечелили много момичета та дори и по-възрастни жени. И все пак имаше нещо което измъчваше Лиам… Вижте аз го познавам добре тъй като съм единствения му приятел и знам, че той не се задоволява с една. Знам също, че където и да отиде той е център на внимание, а жените – те бяха неговата работа. Всъщност единствената която той желаеше да работи. Роден и израснал в Лондон в семейство на лекари, той нямаше за какво да се тревожи тъй като всичко му идваше наготово. Но… В живота ни винаги има нещо за което ще искаш да се бориш. Говорили сме си с него ( той не обича мъже за приятели пък и въобще е безразличен към тях освен ако не му се възхищават, подражават и завиждат на славата му на прелъстител ) за стаената му мъка и едновременно за нещото което го караше да скърца със зъби. Аз просто бях човека който го следваше навсякъде и преживявах с него любовните му приключения, а той винаги намираше някоя и за мене. -         Кийт знаеш ли кое ми харесва най-много когато завърша някоя връзка? -         Предполагам това, че те очаква нова и че отново си затвърдил представата която желаеш да имат хората за теб. -         Знаеш ли понякога си мисля, че не вярваш в професионализма ми. -         Говоря го защото ти завиждам копеле гадно и защото си мисля, че имаш някакъв проблем с жените. Например защо трябваше да забиваш сестрата на Евелин след като ходи и с нея. Това си е чиста демонстрация на синдрома: “ Вижте колко съм велик – ще въздишате по мен и двете. “ Всъщност в крайна сметка ти ги сближи – преди те се мразеха, а сега мразят тебе и се говори, че били неразделни и си споделяли всичко. Дори и гаджетата си разменяли. -         Е, не виждаш ли колко добре влияя на жените – развращавам ги. Много ценно качество в двадесет и първи век. -         Лиам знам, че под наперената ти особа се крие тайната за която само си ми споменавал с име, но не си ми разказвал. Знам също, че се опитваш да се вградиш в нейната среда та дори си спал с някои от най-добрите й приятелки само и само да те забележи. -         Всичко това са глупости. Аз спах с две от най-добрите й приятелки преди да я срещна и честно да ти призная мисля, че именно това я отказа от мен. Тук нещата са по-сложни приятелю. Навлизаш в територия която е запазена само за мен и няма да ти я споделя за да не я опетниш с неуместното и ненужното си присъствие. Тук се амбицирах да изкопча нещо, но как? -         Любовта не съществува нали Лиам? -         Любовта е относително понятие за всеки. Различна е искам да кажа. Хората я изразяват по свой собствен начин и точно това е нейната магия. Интересното е, че тя винаги е съществувала, но понякога е трудно да бъде разпозната. -         А при теб как е? -         Ами… Чакай малко какво се опитваш да направиш? -         Ааа… Джоди Тейлър говори ли ти нещо? -         Желаеш да ти разкажа историята ми с нея. Не съм я споделял с никой въпреки, че ме яде отвътре. Мамка му винаги когато чуя името й ми се ще да пия или да пуша марихуана. -         Ами хайде да го направим само дето алкохол няма. Ще пушим ли? -         Естествено. Да се тровиш говорейки за нея е най-приятното нещо. Донеси отровата, свиваме я и започвам да мечтая. -         Не искам да мечтаеш. Искам да разбера защо толкова я харесваш. Тя дори е леко прегърбена, има леко дебел задник и винаги се носи в черно. -         Приятелю ти не познаваш жените само това мога да ти кажа. Виждал си й лицето, виждал си й маниерите, жестовете, усмивката и поведението. Вярно имал съм и по-красиви, но госпожица Тейлър струва повече от всичките взети заедно. -         Ти си влюбен. – и му дадох да запали, двамата дърпахме и се отнасяхме в царството на откровеността и лекия приятен сън с отворени очи. -         Ще ти разкажа за Джоди Тейлър… Разбираш ли, бях впечатлил най-добрата й приятелка, знаеш я Емили Уолас. Отидох да излезем на среща и тогава тя ни запозна. Аз като пълен глупак на ръкостискането и думите: “ Приятно ми е да се запознаем. “ – отвърнах: “ Благодаря “. Не знам как да ти обясня, но това момиче има някакво силно излъчване за превъзходство над другите. Знаеш, че връзките ми с момичетата не траят дълго. Емили скъса с мен. Веднъж се видяхме с нея и приятелките от компанията й. Знаеш, че не прощавам. Поздравих всички други освен Емили. Единственото, което забелязах бе тънката усмивка на Джоди. Хм и ти ще съжаляваш си помислих аз. Следващата ми връзка бе кошмар и грешка. Всички знаят за бедната и наивна Челси Конър. Тя пак бе от тяхната компания и отново тя скъса с мен. След като я опознах се запитах дали Челси няма да си остане стара мома. И сега продължавам да се питам същото. И ето… Имаше някакво събиране, а с Челси сме си приятелчета тъй като тя ми е тотално безразлична. Гледахме филм и оглеждам компанията за нещо свежо. Веднага ми направи впечатление как Джоди Тейлър направи така, че да седне далеч от мен. Ха. Какво ли означава това? Притеснение? Зарадвах се и реших да се занимая със случая. И въпреки това момичето май въобще не ме харесваше защото след филма приближавайки се до нея и говорейки й тя дори не ме погледна, а камо ли да ми отвърне. Ще ти се върне миличка. След известно време ново събиране. Театър. Отново отказва да седне до мен въпреки, че щях буквално да й се натреса и правех какви ли не отвличащи маневри на Челси. И въпреки това тя се беше нагримирала и приготвила за някой, а друго момче в компанията нямаше. Както обичам да правя, нарочно я поставих под напрежение с думите: “Ти изглеждаш различна – да не си се влюбила? Защото влюбването разкрасява.” Гарантирам ти това я смути и като си излязохме от театъра тя измисли нещо и за бързо си тръгна. Тържествувах. Резултата е равен и трябва да се атакува. Но незнайно защо повече не се случи сгоден момент да се видим. И аз предприех рискована атака. Писмо в което й споделям, че съм влюбен в нея и покана да се видим. Не знам какво е правила, но отговорът й закъсня с един ден. В крайна сметка прие, но покани и прелюбимата ми Челси. Разбира се, отивах със самочувствие, Челси не ме плашеше щях да дам всичко от себе си в името на успеха. Кийт това което последва бе най-отвратителния и повратен момент в живота ми тъй като знаеш, че живея само и единствено заради жените. Унижен и отхвърлен директно с индиректни обиди само защото си казах всичко или нищо. Това бе и си остава първия път в който момиче или жена ме отхвърля. -         И кога се случи това? -         Преди три години. -         Но оттогава ти не си се променил. Пак си действаш най-редовно. -         Да, но оттогава започнах да мечтая. Гледах го без да го разбирам. Лиам Клейтън влюбен за първи път и то в момиче което не го харесва, а камо ли да го обича. Ето това е чувството за ирония, което съдбата притежава. Лиам е бил толкова харесван, толкова обичан и… Той продължи. -         Знаеш ли приятелю, някой ден, а аз още чакам този ден ще направя всичко по силите си за да я впечатля, цяло царство бих й подарил, тя е единствената за която бих се оженил. Единствената в моя живот. Няколко месеца по-късно след неговата изповед докато се разхождахме се разминахме с нея – тя извърна глава и не ни поздрави. Погледнах Лиам. Той се усмихваше сякаш виждаше как струят лъчите на слънцето при дълго чакан изгрев.                                                      


Тагове:   чувство,


Гласувай:
4



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - tuk
25.07.2010 23:09
ne6to ne shvanah. ))))))))))))))
A.
цитирай
2. jwk - анонимен
26.07.2010 21:48
Разказ с автобиографични елементи.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: jwk
Категория: Забавление
Прочетен: 408797
Постинги: 136
Коментари: 613
Гласове: 12558
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол