За любовта... В съзнанието ми се чуваше всяка твоя доловена от вълните на океанския прилив дума. А може би това бе музикален шепот. Стъпка след дума, страст след целувка се надявах да ме достигнеш. Ти бе толкова далече защото аз не те допусках. Безответна любов. Това бях аз. А те бяха толкова много... Едва сега разбирам, че всяка от тях заслужаваше нещо специално. Нещо което аз не им дадох защото не желая обвързване. Всеки е създаден и скроен за да изживее живота така, че да не навреди на замисленият проект. За мен тези неща свършиха. Безславно или не оставям другите да преценят. Едно знам със сигурност – съвършената жена за мен не съществува. И не обичам този свят. В него съм получил само едно съвършенство и това не съм аз. Тя е ангел и едновременно единственият Човек на този свят. За да ме разберете повече ще ви кажа само, че когато съм бил на три годинки тя ме е държала за ръка. И все пак се отклоних от началното изречение. За любовта... Пиян съм и музиката е такава каквато трябва да бъде. Тя не желае нищо друго освен да се похвали, че е успяла да ме съблазни. Затова прави така, че всички да ни видят как се запътваме ръка за ръка към тъмнината. Първа е за мен в някои отношения. И там в тъмнината след полученото искам още. Тя е учудена че това нито го мога пък да не говорим че установява че ми е за първи път. Тя гледа да се освободи от мен, но това което е направила ме кара смешно или не да я преследвам по всички възможни коридори на училището. След повтореното петдесет пъти: ‘Ще ни видят’ получавам желаното. Резултата е плачевен. Колкото и пиян да съм виждам в очите й разочарование. Но аз съм задоволен психически, а по-късно узнах че тя се е хвалила че ми е първата. Помня, че тогава не вярвах че това може да ми се случи. За мен по-вероятно бе да стъпя на луната. Сега помня само първото й име, но куриозното е че май и в това не съм сигурен. Беше толкова отдавна... Но това не е любов и осъзнавам че пак се отклоних от началното си изречение. За любовта... Помня събития които са ми се случили и се питам дали това бе любов дали прегръщайки, целувайки, опипвайки и правейки какви ли не неща с момичета имаха закодирано в себе си чувството любов. Думата закодирано е точна. В нея се съдържа именно мистерията на това чувство. В Библията пише за числото шестстотин шестдесет и шест и всякакви хора са се опитвали в продължение на две хиляди години да го разтълкуват. Защо да не поставим и чувството любов на грубата дума дисекция. Защо трябва да грешим мислейки първо как първо да достигнем и докажем Бог вместо стъпка по стъпка да не достигнем до него. Христос сам е говорил за любовта. Ключовата дума за достигане до него е именно любов. Една от най-важните стъпки. Нека разгадаем нея. Вместо да се лутаме из трудно смилаемите шест доказателства. Ето че пак се отклоних от началното си изречение. За любовта... Дори да се съберат всички писатели, режисьори, актьори, художници, поети, философи, професори на науките пак няма да могат да кажат какво е любов. Те могат да го напишат, изрисуват, изиграят или да се опитат да го докажат, но на кой ли му пука? Плащаме си за да гледаме поредната версия в стил ‘Отнесени от вихъра’ и мечтаем да ни се случи на нас. Докато го има секса няма да я има любовта. Докато ги има парите няма да я има любовта. Докато я има властта няма да я има любовта. Докато го има страха няма да я има любовта. Докато ги има оръжията няма да я има любовта. Докато я има славата няма да я има любовта. Може би това са нейните претенции. Вие достатъчно силно ли искате любов? Достатъчно силно ли, че да се откажете от всичко това? Аз – не. За последен път се отклонявам от началното си изречение. За любовта... Да аз съм за любовта колкото и относителна да е тя. При нея доказателствата и аргументите бледнеят. И въпреки това е най-прекрасното нещо да си кажеш може би грешейки: ‘Ето някой ме е обичал’.

Любовта няма претенции, хората са тези, които имат. Ако наистина обичаш, няма да има значение какъв е човека срещу теб - богат или беден, здрав или болен, висок или нисък, рус или чернокос. Защото само ако си обичал истински, може да разбереш емоцията и силата на любовта.

Хареса ми съдържанието на статията,Jwk..
Искрена и открита!
Любовта е в нас, само трябва да проявим! Смисълът е да обичаме, така, както искаме да ни обичат!
Благодаря ти!

А аз бих казала - Ето, обичах някого. Поради простата причина, че любовта се случва, а не си я избираш.

Вчера го прочетох и ето днес... отново и отново се връщам при него!

НЯМА ДА ГО КОМЕНТИРАМ А САМО ЩЕ ГО ПОИСКАМ ДА ГО КАЧА В РУСКИЯ САЙТ В ЛЮБИМИ ТВОРБИ НА АВТОРИ ОТ БЛОГА?

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

Благодаря ти за това проникновение.

Здравей! :) Радвам се, че си оценила труда ми. :) Понякога самия аз не го правя. Поздрави! :)

Присъединявам се към тази мисъл.

Здравей! :) Благодаря за признанието! :) Не съм точния човек, който да може да оцелее в публичното пространство. Поздрави! :)