Елементарни грешки... Не си взех поука за никоя от тях. И това го има. Как му викате? Гигантски слалом? Скиорите се спускаха и удряха колчетата чието предназначение явно беше да бъдат удряни. Радостното бе че те, големите и велики ‘хора’ падаха от удар в нас. Но най-вече те остаряваха и губеха мощта си, а накрая бяха вън от спорта. Хубаво бе че и те умираха като всички останали. Приживе може би получаваха каквото ние с вас никога няма да получим, но ми беше забавно да гледам как някои биваха неподготвени да се справят с шанцата за високи ски скокове. Тези които знаеха тайната на това да заложиш живота си и да успееш спускайки се отвисоко не са оповестени на обществото и практически не съществуват. Ще ви призная нещо. Аз желаех да съм от тях. Ще ви призная още нещо с риск някои от вас да се обърнат срещу мен. Аз съм русофил. Като човек, който е чел съм убеден, че по-велика книга от ‘Братя Карамазови’ никой не може да напише. Изхождайки от факта, че съм гледал няколко филма съм убеден че по-велик режисьор от Андрей Тарковски и филмите ‘Зеркало’ и ‘Сталкер’ никога няма да има. А взимайки предвид руската и американската музика говорим за съвсем различни неща тъй като в единия от случаите става въпрос за нещо което можеш да настъпиш стига да има кучета наоколо, а във вашата страна е пълно. Разбира се изключвам британската музика, с нея съм на ти. Учудващо за мен е че на запад харесват групата ‘Тату’. В Русия те не ги взимат въобще на сериозно.   Тук дойде време да ви се представя. Името ми е Андрей Линченко и съм по произход естонец. Дойдох в България като агент на ГРУ. Може би желаете да видите страната си през погледа на чужденец. Може би желаете да разберете защо съм тук и с каква цел. Остава ми малко време преди да изчезна от този свят завинаги. За това по-късно... Ще ви кажа само, че Русия не обича провалите. Аз се провалих и с гордо вдигната глава чакам смъртта, а самите ми шефове са ме отписали и няма да ме спасяват. В нищо не ги виня след като знам, че Русия заслужава само и единствено победители. А в тази игра няма средно ниво. Пристигнах в страната ви когато управляваше един много амбициозен премиер ориентиран западно. Целта ми бе да проучвам пазара и икономиката ви. Също така обаче трябваше да наложа някои фирми доставчици на петрол. Разбира се това бяха руски фирми или по-точно една. Никой от правителството ви не желаеше това да се случи. Разбира се когато си на власт няма кой да те излекува от чувството за величие и сила. Премиерът ви бе болен и докато страдаше от тази си болест ние увеличихме броя на поръчковите убийства и хвърлихме във война пресата срещу правителството и самия него. Резултатите не закъсняха. Подадохме му грешна информация и той на практика сам се събори когато реши да премахне нулите в сметките на вашата нация. Контраста в поведението му при поканата му в най-гледаното шоу по това време и пресконференцията след изборите беше впечатляваща гледка. От невероятен оптимист(което да си признаем страшно ни обърка) до препикан. От там нататък всичко вървеше по нашему. Дори се върнах в Москва и получих награда за работата си. Докато... Бях привикан спешно. Нов премиер и още по-влошена ситуация. Без да знам съм бил забелязан по някакъв начин, а в професията ни заподозрян е равносилно на убит. И ето аз свърших своята работа към своята майка Русия. Сега съм в столичния софийски квартал ‘Дружба’ и чакам моята майка Русия да изпрати специални хора да свършат както се казва ‘мръсната работа’. Естествено ще ме заличат с химикали и в двата смисъла на думата. Не съжалявам за нищо в живота си. Сега пуша на терасата и гледам снега. Толкова е вълшебно. Спрете да живеете в омраза, плюнки, отмъщение и негативизъм лично аз заобичах тази страна. Мен ще ме сгазят скиорите, но аз не съм от тези които се оплакват. Оказа се все пак, че не мога да летя толкова високо. Едно време май мечтаех да бъда хокеист. Както забелязахте аз отделям много внимание на зимните спортове. Първото нещо което гледах и започнах да мечтая бе зимната олимпиада. Телевизорите предаваха по това време само черно-бяло. В миг се усетих на земята, видях счупено стъкло и образ в него. - Мамо, мамо...

ЕЙ, ХЛАПЕ КОЛКО ПЪТИ ТРЯБВА ДА ГО КАЖА..ТАЛАНТ С ГОЛЯМА БУКВА! И ВЛИЗАШ В КОЖАТА НА КОЙТО СИ ПОИСКАШ И СИ ТОЙ И ТИ ВЯРВАМЕ ...

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

Здравей! :) Благодаря ти за страхотния коментар. Такива думи ме карат да се старая колкото се може повече. Искам да те предупредя все пак, че всеки разказ минава през двама човека и тогава се решава дали ще остане. Аз не мога да бъда обективен за разказите си, но тези двама човека са напълно безпристрастни и понякога болезнено откровени. А колкото до твоите коментари аз съм страшно поласкан, че човек като теб ми пише толкова хубави неща. Радваш ме! :) Благодаря ти!

Толкова е хубаво да усетиш това, но малко хора го умеят, може би защото се страхуват да рискуват.....
Твоят герой явно го умее ....Хареса ми разказа ти!
И посланието: "Спрете да живеете в омраза, плюнки, отмъщение и негативизъм ..."
Поздрави!

10х!!!!!!

Благодаря ти. :)

Знаеш, че твоето мнение винаги е най-ценно за мен. Радвам се че си дал такава висока оценка на разказа ми. И още нещо... Всеки път се старая да не те разочаровам.

Пожелавам ти все така напред да вървиш в творчеството си!!!! :)

tova mi e v pove4e kato info. sega se varni i pro4eti komentite mi kum drugite razkazi. ako iska6 6te se registriram v tozi sait samo zaradi teb. ANDREA ;)

Добре нека те видя... Аз ти отговорих на всеки твой коментар. Не обичам да си пилея времето. Имай това в предвид. Отговорих ти. Очаквам твоята регистрация. Пиши ми на лични съобщения.

za malko vlyazah tuk i zapoi4nah ot tuk. mislya 4e ne iskam da prodalja natatak 6toto hi4 ne mi haresa tona ti. misleh da se regna no ti me ubi s tozi zapoveden ton. ne sa 4uvstavam dobre kat mi govoriat taka. sori. ako iska6 naistina da prodaljim da ob6tuvame znae6 kakvo da naprai6. ANDREA ;)

Виж сега. Съжалявам че нещо те е накарало да се почувстваш некомфортно, но аз нито те познавам нито имам идея какво точно желаеш от мен. Поне десет минути съм мислил, но не съм се сетил да познавам момиче на име Андреа. А относно това което си казала за общуване между мен и теб, ми изникват доста въпросителни.

Напоследък нямам време да чета в блога, а също и да пиша, но винаги когато мина тук и прочета нещо от твоите произведения, оставам с приятно чувство и искрено се радвам, че има хора като теб! Поздрави!

Здравей! :) Благодаря ти, че оценяваш произведенията ми по този начин. Така, аз също изпитвам приятни чувства. Надявам се да съумея да заслужа похвалите ти и занапред. Поздрави и от мен! :)