Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.05.2010 09:30 - Несъществуваща личност
Автор: jwk Категория: Изкуство   
Прочетен: 410 Коментари: 0 Гласове:
6



Да започнем отначало. Със сигурност не се казвам Александър Орлов. Със сигурност не работя за Федералната Служба за Безопасност на Русия. Абсолютно сигурно е че фигурирам като обикновен човек в системата наречена държава. Но... Има и друго начало което може би желаете да бъде разбулено. Първо беше армията където пребих командира си. О?! Може би не знаете какво означава това в Русия. Беше направено всичко възможно да ме заличат като личност и превърнат в подметка. Е... Не успяха. В карцера стигнах до състояние да забравям моменти от живота си. Не ме пускаха да видя майка ми и баща ми. Тук трябва да отбележа че не ги видях никога повече. Чечня се оказа на две крачки в близост до мен. Обичаха такива хора, но мразеха идеализма ми. На всеки с капка ум в главата не му ли е идвала мисълта: ‘Какви комплекси избива този, че е решил да воюва?’ Или например: ‘Защо щом толкова му се воюва и най-вече убива защо първо не застреля близките си пък тогава вече да тръгне да избива чужди близки?’ Или най-добре: ‘Да застреля себе си вместо да изхрачи чернилката в душата си на другиго?’ Но... Дотук ми бе идеализма. Видях Чечня. Войната беше безсилна да спре безумието. Видях Беслан и плаках като дете наравно с оцелелите деца. Плаках. Не желая да си спомням, но тогава избрах пътя по който да поема. Заклех се да унищожа Бог. Да действам против него и в думите и в делата си. Имах зад гърба си цяла държава, която трябваше да покоря. Не ме интересуваха начините по които Русия щеше да се възползва от мен. Вярвах, че ще преместя планините и ще създам мой императорски трон. Постепенно трябваше да се изкача нагоре до самия връх. Как да залича Бог? Въпреки че съм чувал че дяволът им бил виновен на всичките до един, това не ме вълнуваше. Реших да прочета всички книги за различните богове. Детето което носех в Беслан нямаше нищо общо с Ева, изгонването й от рая и останалите наказания божии. Но... Мен ме гнетеше мисълта, че той съществува там някъде. Чувството бе омраза към него. Всичко започна да излиза извън контрол. Имах умопомрачение. Как? Кандидатствах за работа във всемогъщата Федерална Служба за Безопасност на Русия. Навсякъде имах отлични характеристики. Безпокоеше ме психологическия тест. Затова изчетох всичката възможна литература. Фройд, Ерик Берн, Томас Харис... Знаех въпросите на психолозите, знаех точните отговори. Вече бях минал през ада тъй че не взех насериозно това че ме будеха постоянно, слагаха ми торба на главата и ме питаха за чие разузнаване работя или съм работил. Това продължи известно време. Та те не вярваха на детектори на лъжата и сами знаеха че въпросите са излишни. Това бе просто обикновена процедура. Чакаха да се огъна. Това не се случи. Привикаха ме. Капитан от Службата заяви че от 1985 човека съм се представил най-добре. И директно ме попита какъв пост желая да работя тъй като за мен нямало затворени врати. Разбрах, че лично високопоставен офицер от спецподразделение ‘А’ наблюдава развитието ми. Те бяха убийци. Заявих че предпочитам кариера под прикритие. В продължение на двадесет и четири месеца, обезвреждах бомби, поставях такива, възпроизвеждах оръжия от най-обикновени материали, катерех се по планини без въжета, скачах с парашут, гмурках се, карах коли с максимална скорост, изучих стрелба с всички възможни автомати, пистолети дори с картечница и снайпер. Отнесох много бой от инструкторите си, джудо, бокс, карате, самбо. Като те хванат в захват включваш зъбите и ноктите. Поставяха ми подслушвателни устройства както в зъбите така и в задника. Започнах да изучавам чуждестранни езици. Дори иврит. А арабския бе задължителен. Фарси, турски и арабски ми се понравиха. Може би това и безупречната ми характеристика ме пратиха в Ирак по време на американското така наречено миротворческо присъствие. Убедих шефа на отдела към Близкия Изток нашите диверсионни действия или иначе казано атентатите да се провеждат в препълнени джамии. Сами се досетете защо. Резултата бе задоволителен. Направиха ме заместник. Но... Това не ми бе достатъчно. Бях станал вампир. Жаден за кръв. Границата бе премината и назад връщане нямаше. А когато започна американската провокация с Грузия, беснеех. Отзоваха ме от Близкия Изток. Привикан бях в Москва. Тогава мислех че оставам извън играта завинаги. Но... Вместо това ме поканиха в най-могъщия орден и се обрекох на вечна служба. Бях повишен и никой не можеше да ме събори. Имах правомощия и ресурси да извърша каквато дейност си поискам. След толкова години на усилен труд го бях заслужил. Навършвах 30 години и започвах да съставям своя план. В основата на който бе геноцида над вярващите.                                             Москва                                           Кремъл -         Той не бива да узнава че е евреин. И то от Давидово коляно. Подготвяме това толкова дълго. Помагаме му и продължаваме да му помагаме. -         Помагахме му. Ти сигурен ли си че само ние му помагаме?? -         Това са относителни понятия и все пак ордена съществува две хиляди години и всеки е единодушен че това е Той...  



Гласувай:
6



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: jwk
Категория: Забавление
Прочетен: 408839
Постинги: 136
Коментари: 613
Гласове: 12558
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол