Постинг
09.07.2010 02:49 -
Пряк път до луната
Секс. Да. Наркотици. Да. И ето ме държа се за главата направил непростимата грешка да залича всичко което съм бил и там където бях номер едно. Пък и какво ли значение има всичко вече. То и в армията заличават индивидуалността но аз избрах да пропилея цялото си наследство по жени със съмнителна репутация, по мъже които са по-лесни и от проститутките, по коктейли където ‘приятел’ слага нещо в питието с думите: ‘Ние винаги знаем най-добрия начин да се почувстваш като на купон’, за финал обаче следва любимото ми – смесваш всички възможни вещества и крещиш: ‘Тази нощ живея. Тази нощ ми е последната.’ Не мисля за утре. Утре някой ще изчисти цялата тази свинщина за да започне новия празник. И така до смъртта. Отварят ми вратата и сядам в чисто новото Бентли където ме очаква новата за деня в случая Ким Либерман, но сега не е така. Сега положението е малко по-лошо. Случва се понякога. Определено съм взел нещо защото всичко е мъгла. Няма и помен от Ким Либерман. Интересното е че й помня името, а своето не. Така... Бяхме в Амстердам и после... Всичко ми се губи. А... Бях в нощен клуб. Танцувах. Май стана бой защото имам подутина на главата. Не че ме боли, но я напипвам. Трудно ми е да определя във влак ли се движим или в самолет. Намирам по джобовете паспорт. В такова състояние нищо не мога да прочета или разчета. Питам на немски човека до мен какво пише. Фридрих Мюлер отговаря той от Германия. Нито разбрах, нито запомних. Питам самолет ли е или влак. Човека се намръщва и казва, че пътуваме за Виена във влак. Идеално си мисля ще гледам опера. Нямам никакво понятие как точно се осъществяват тези опери, но сигурно има много наркотици и разврат. Поредната оргия си мисля. Чувал съм само че на оперите винаги има богати и елитарни хора, а такива са от моята класа. По това и направих тези съвсем логични заключения. А... Чудо?! Риба лети из въздуха. Ееее... Явно участвам във филма на Емир Кустурица ‘Аризонска мечта’. Знаех си от самото начало, че не съм изгубил петте години обучение за режисьор в Лондон. Както ви казах съвсем отначало понякога мисля че наркотиците и разврата са ме погубили за седмото изкуство, но и вие сами се убеждавате в обратното. В това бях силен. Ето резултатите. Дал ми е роля и някой ден лично аз ще съм режисьор. Изведнъж виждам че небето е лилаво, а при изгрева гледайки в него виждам кръст. Бях забравил... Че аз мога да си летя. Сега си мисля че трябва да се хвърля от влака и да полетя, а не! Ще ходя на опера във Виена съвсем забравих. То и до там се стига с летене, но съм си забравил вещерската метла.
Виена. Нещо не е наред. Свършва действието на лекарството. Ааа – Не! Зле ми е и почвам да плача и да се гърча. Ох, слава на Юда Искариотски. Имам още във вътрешния джоб на сакото. Я да видя какво е... Пластелин както си го наричаме или най-добрия способ за халюцинации. Опера. Идвам. Облечен в ‘Армани’ и в Рая ще те пуснат. Пари? Винаги в левия джоб на ризата. Композитор някой си Моцарт. Ние в Берлин им викаме Ди Джей. Тия са особняци. Австралийците. Това им било столицата. В кой век попаднах по дяволите. Тука има файтони.
И защо ме изгониха толкова бързо? Не разбрах концепцията и философията на операта, но със сигурност мога да кажа че от трите минути в които бях вътре не видях хедонизъм. После някакви ме отведоха някъде където също не видях никакъв хедонизъм.
- Фридрих добре че сме влиятелни навсякъде из Европа. Клаус се уплаши много. Знаеш че при създалата се ситуация той е твоят настойник. Уволнихме шофьора ти Карл. Изпуснал те е, а това е недопустимо. Един въпрос... Опита ли от прелестите на Ким Либерман и желаеш ли да я разкараме както правим в подобни случаи?
- Алфред дай ми лекарството.
- Веднага господин Мюлер.
Пари, пари, пари. Понякога си мисля, че са проклятие, докато...
- Лекарството ви господин Мюлер.
Почва се...
