И ето аз съм там където ми е мястото. В Ада. Колко глупости са сътворили всички поколения творци относно това място. Бог може да е дал на човека въображение, но сам Бог не притежава такова. Тук сме всички едни дрипави и не помня колко време се въртим в кръг. То и няма как да прецениш. Първо е относително и второ часовниците ги сваляме по заповед още пред портите. Срещаме се с Владетелят на Царството и си приказваме малко с него, философстваме за това което е било на земята. Той има един такъв уморен вид. И как не, целия боклук на земята отива при него. Пък и е вършил тази работа векове наред. И вечността е пред него... От разговора ми с него разбрах, че хората по принцип са му интересни. Обича да ги изучава, но не тук. На земята разбира се. Тук няма хора, а само души на отминал нечий живот. Има знаменитости. Както е и на земята. Аз например винаги се стремя да заставам до Оскар Уайлд. Въртим се в кръга, а той весел, разговорчив. Убиваме времето. Казват, че има няколко паралелни свята. Аз познавам два. Този и земния. Казват също и че Дяволът и Бога имат много лица. В земния ни път те са вътре в нас. Когато обаче умрем всеки се среща лично с някой от тях. В земния си живот аз носех името Томас и живеех във Виена. Лично аз наех човек, който да сложи отрова във виното на жена ми и любовника й. На земята никой не ме осъди, но тук... Не знам защо всички се движим в този кръг и каква е целта. Може би да полудеем?? В снежния огън на който Луцифер ме обрече заради деянието ми аз плача. Защо го извърших? Да, знам защо. Има поне пет причини за които знам и още петдесет за които предстои да се досетя ако за миг бъда оставен на мира от демона които ме яде отново и отново. Защо убих жена си и любовника й? Защото съм атеист. Защото бях горделив и не изпитвах страх, но главната причина е защото имах тази възможност. Чак сега разбирам гения на Бог. Той ми е дал избор, а дяволът(това омразно същество!!!) просто ме е изкушил и аз Томас Ралард от Виена съм се отдал на нечестивия. Една грешка и пропадаш. Тук има само лед и огън. Тези две крайности ни съпътстват и ни подхвърлят от едното място в другото. Нито миг почивка. Нито миг отдих. Нито миг спокойствие. Нито миг сън. А без сън се полудява. Каква е целта? Може би да полудеем?? Името ми е Томас Ралард. От провинцията съм, но се заселих във Виена и тукашния живот много ми допада. Богат наследник съм и умея да се забавлявам. Или поне умеех. Сега, на 49 години желая жена и наследник. Лошото в случая се оказа, че така наречената ми жена(уличница е по-точно определение за нея) има любовник и е бременна от него. Поне така ми докладваха детективите които наех. Решението което предприех спрямо унизителната за мен ситуация дойде от само себе си и е плод на моята натура. Може би в случая самоуважение е най-точната дума. Намерих човек, който да извърши задачата, която желаех и скоро и двамата които си мислеха, че могат да се мерят с мен бяха два метра под земята. Отрова във виното... Така е действал наетия от мен човек. След това годините минаваха, но в мен започна да се пробужда едно непознато чувство. Чувство за което не подозирах, че мога да изпитам. Угризение. Чувство което прерасна с годините в болест. Болестта ме доведе в специализирана болница. Започнах да се питам каква е целта, която е поставена на всеки индивид в този свят. И май я открих след дълго съзерцаване на тавана в болницата. В момента съм грозен, сбръчкан, беззъб старец, но аз я знам. И с беззъба усмивка ще ви я кажа. Целта е да полудеем. Ха – ха.      

за лудостта си.
Значи героят ти е нормален убиец.

Браво! Браво!

Първо си убий любовницата.

4e e ubiez,toi go e osuznal...donqkude,za6toto ne izglejda da se e razkaql...
samo e konstatiral i prosledil proti4aneto na prirodnite zakoni!!
razbira se,mislq o6te i,4e ne vsi4ki ubiizi nqkoga si pravqt ravnosmetka za deqniqta si...
Mnogo xubav razkaz..:)))Kakto vinagi!!

Здравей! :) Радвам се, че творец като теб ме чете. Благодаря ти за коментара, колега. :) Относно лудостта на героя ми... Хм... Не съм чувал израза 'нормален убиец'. От друга страна нито съм учил психология, нито съм психиатър. Чел съм само Владимир Леви и Ерик Бърн. Много се радвам, че си решила да дадеш коментар. Имаш на твоя страна абсолютното ми желание да пишеш в блога ми каквото и когато си поискаш. Тук си желана. :)

Благодаря! Благодаря! :)

Обзалагам се, че си жена. :)

Здравей! :) Много съм ти благодарен, че винаги коментираш. Иска ми се да го правиш и занапред. Темата която си отворила не може да се побере в коментар. За нея се пишат книги с по 900 страници. И... Надявам се до следващия разказ. Лек ден. :)

Pri teb vinagi komentiram s udovolsvie...za6toto otvarq6 suznanieto za razmisul...:)))
Do sledva6tiq...Blagodarq ti!!

и ценя написаното от теб, защото имаш свой собствен стил и почерк. Но не всеки път имам настроение да коментирам.
А в изразът нормален убиец вложих и малко сарказъм, няма разбира се. Но не може и да се каже,че някои от убийците са клинично луди. По-скоро са социопати. Но нека не теоретизирам, не е силната ми страна.
И ти благодаря за оценката, колега!

И тогава дали ще ни мъчат угризенията????
Мисля, че твоят герой няма да се отърве от тях и тогава......
Поздрави!

Здравей! :) Фразата която си взела под прицел е чиста провокация. Нека обаче различим манипулация от провокация. В блога има хора които чисто и просто манипулират и ловят рибите. Както и да е, не ги упреквам. А за останалата част от коментара не мога да кажа нищо тъй като не я разбрах.

Съвест. Ако я имаш като млад, няма на стари години да те мъчи.

Да полудеем от гузна съвест, може би :)

Da

Здравей! :) Според мен няма такова нещо като съвест младша възраст. Или я имаш или не. Специално за хората, които извършват убийства може да се говори много и никога няма да е достатъчно. Все пак аз мисля, че ако обобщим то повечето от тях притежават в себе си животински инстинкт и нищо повече. Съвестта е някъде много дълбоко закопана в тях.

Здравей! :) Присъединявам се към тази мисъл.

Съгласен съм. :)