Постинг
28.03.2011 07:12 -
Изстрел в сърцето
Сега разбирам. Късно, в края на Есента от живота ми. Не искам да мисля за Зимата, която ще настъпи и снега, който ще ме навали. А дали няма именно чистота на снега, да ми даде по-ясна представа как погубих себе си и своя свят. А дали няма именно в самия край да празнувам. Имам предвид точно тогава да започне истинският ми живот.
Гледам те в очите... Не виждам любов. Ти гледаш в моите и виждам своите. И в тях не виждам любов. Мислехме, че от самото начало взаимно сме се открили. Знам кой ни измами. Знам кой бе ироничен с нас. Най-силната от всички. Съдбата. Тя е виновна, но как да я нараня? Бихте ли ми казали. Аз съм от хората търсещи отмъщение, а това бе подигравка с нас. ЩЕ те търся. Под каквато и форма да си. Ти направи така. Ти обърна цялата сила на двама влюбени посредством обстоятелствата. Ти си жена и те моля да придобиеш форма за да успея да ти отправя изстрела в сърцето. ЩЕ направя така, че да се влюбиш в мен и тогава ЩЕ ти се изсмея и ЩЕ кажа, че през цялото това време съм си играл с теб. ЩЕ го направя в името на всички хора. На изток те наричат карма. Казват, че ти си ‘постоянна възвращаемост’. А какво съм направил аз и моята бивша любима, че да развалиш тази любов. Ти мръсна усойнице си по-лоша и от предателката на човека смъртта. Ти направи така, че думата ‘любов’ да не значи нищо за мен.
Разхождам се из галерията от мисли и по-точно спомени. Не откривам да съм бил обичан от жена. Мислете каквото искате, но вече не търся жена. Не желая и да бъда безпокоен от самите тях. Според мен трагедията на любовта и обичта се крие в заслепяването. Това всички си го знаем, но трябва да го усетим веднъж, за да повярваме, че това си е неписан закон. Казвали са ми, че ако веднъж преживееш голямата любов и се окажеш предаден, то трябвало да благодариш на тази жена тъй като най-после ще откриеш за себе си, че такова нещо като ‘любов’ не съществува. Човекът, който премъдро ми говореше тези неща обясни още, че тогава секса изниква на първо място. Тогава си замълчах, но си мисля че по-добре да върви по дяволите тъй като тогава започва ерата на материалното. И въпреки всичко тогава идва интереса да разбереш кой колко е добър в леглото. Е... Признавам си, че след преживяната мъка това беше приоритет номер едно при запознанството ми с жени. А сега... На 63 години си е трудна работа. Знаете ли, след като съм толкова близо до смъртта желая да вярвам, че има прераждане, а не християнски глупости. Работата е там, че хората вярващи в прераждането винаги желаят да се преродят в нещо което не са съумели да бъдат или да имат нещо което не са имали. И тук идва моето откровение. Желая да имам таланта да бъда писател. Поради две причини. Първата е да прекарам целия си живот пишейки без да опознавам света, а вместо това да се отдам на изкуството. Ще ви кажа защо. Винаги ми е било чудно как хора заставайки над бял лист сътворяват нещо. Как е възможно да имат такова въображение или как да го кажа по-точно... Талант. Цял живот съм бил по строежите и ги гледам. Седят и измислят. Уникално е. Ако си изиграеш добре картите можеш и жена да впечатлиш. Втората причина. За съжаление го знам от личния си опит. Не можех да напиша и една коледна картичка, а някакъв пращаше писма на жена ми и успя да я спечели. Казах ви го, търся отмъщение. Съдбата ги събра заедно. Ако има ‘карма’, Бог или нещо такова бих желал тази справедливост.
Целия ми живот премина по физическата работа, по барове с бира в ръка и леки жени. А думите на бившата ми жена и любов още от гимназията бяха, че тя се събира с красив, нежен мъж, пишещ сценарии за пиесите, които театрите поставят в Лондон. Бил ‘изтънчен’ каквото и да означава това. Няма нужда да ви казвам как се запознахме с този човек, но аз мисля, че Бог ми е длъжник. Добре е че за щастие на този ‘изтънчен’ човек не съм от тези които се бият и създават неприятности. Работата е там, че той ме победи. Аз съм англичанин и въпреки строежите – джентълмен. От мен ще останат много сгради. Не съм ли и аз сътворил нещо? От мен ще сътворят едно никому неизвестно име с паметник.
Рупърт Джефрис
