Постинг
06.04.2011 04:49 -
Секс
Някакъв хаос, който е в главата ти, а от там нататък го пренасяш и върху обкръжаващата те среда. Стрелям с картечницата от танка в който се намирам по всичко и по всеки. Работата е там, че не знам дали въобще стрелям по врага, по цивилни или по въздуха. Някъде наблизо е Бейрут, отгоре бомбардират, а мисията е да пробием път за пехотата до летище Амра. Засега сме точно по средата на нищото. Никой няма идея къде сме освен командването, което ни информира за пътя по който да се движим. Продължавам стрелбата като въртя картечницата във всички възможни посоки. Изведнъж чувствам, че нещо не е наред. Някаква течност ме опръска. Не знам какво е, но продължавам стрелбата.
- Шарон нареждат ни да спрем. – казва от вътрешността на танка Авра.
- С кое?
- Ти тъп ли си? Със стрелбата. Лейтенанта беше лаконичен, но по-лошото ядосан. Нещо сме сгафили. – спирам и се оглеждам за да видя, че стоящия до мен Соломон е мъртъв, май...
- Авра съобщи на лейтенанта, че ни обстрелват и аз ще продължа стрелбата. Това е нова ситуация.
- Добре. – казва Авра и се свързва. Продължавам да стрелям, но този път усещам че свистят куршуми отвсякъде и все по нашия танк. Прибирам се вътре. Някой може да рикошира. Винаги са ми казвали, че не съм особено умен, но когато стане истински кошмар аз се изправям първи срещу терористите.
- Какво? Вие? О, не. Съжалявам. Кой? Шарон се казва. Да. Разбрано. Вие ще дойдете. Ние да не стреляме и да не мърдаме. Разбрано. – изведнъж Авра се разплака и разтрепери.
- Какво е станало? Аз съм до теб и с теб. Ще ги избием.
- Да не беше до мен сега нямаше да се напикая. – погледнах го и наистина, пикаеше във войнишката си униформа. Погледнах през мерника на танка и видях офицер от нашите.
- Махни този мерник, ей сега ще си поговоря с вас некадърници. Отвори ми да се спусна. - отворих му. Той се спусна вътре при нас. Огледа ни свирепо.
- Кой от вас беше на картечницата?
- Той бе убит. – каза Авра треперейки целия.
- Ти ли беше? Не съм глупак.
- Не. Аз бях. Защо?
- Ето заради това. – по някакъв начин получих странно замайване. Опомних се за секунди за да разбера, че съм бил изритан от лейтенанта. Дясното ми око беше извън строя.
- Копеленце тъпо, убил си двама от нашите.
- Ама аз само стрелях.
- Няма такова нещо като ‘само’ стрелях. Като стреляш умират хора бе маймуно.
- По нас стреляха. Убиха Соломон. Той беше другия картечар.
- Ние го убихме, че щяхте и други да разстреляте. Ще съжаляваш, че не си умрял ти вместо този Соломон. С парашут скачал ли си?
- Не.
- Ще те изкарам от танка и ще се учиш в движение. Десант, знаеш ли какво означава?
- По математика ни учеха. Катет... Ааа... Четириъгълник...
- Ромб... Квадрат... Много си близо. Идваш с мен.
Незнайно защо лейтенанта много държеше пред другите офицери да се кача в самолет. Нещо не й бе наред на математиката ми. Накрая остана той и още един лейтенант. Чувах ги какво си говорят.
- Защо ще го пращаш при мен? Писнало ми е от твоето его. Искаш винаги всичко при теб да е перфектно. Повярвай ми няма перфектна операция. Винаги ще се намери някой който да се издъни. Този дори не е скачал с парашут. Пращаш го на самоубийство. Сложи го на първа линия при пехотата. Там ще го отстрелят и готово. Добре, няма да споря ама искам една услуга... Да те видя как съобщаваш на майка му, че е загинал.
Въпросното момче или Шарон Авели загина на 19 години при скачане с парашут с цел овладяване на летище Амра посредством десант. Никога не бе усещал топлината на жена, но усети екстаза от адреналина при скока. Това бе най-щастливият момент в живота му.
Няма коментари
