Постинг
25.04.2011 18:12 -
Банков обир
(Вашингтон)
Двамата седяха и си говореха в луксозен ресторант разположени далеч от хорските уши.
- Момче на колко години си?
- На двадесет и пет. Защо?
- Питам, но не от любопитство. Помня, че на деветнадесет влязох в армията. От тогава минаха точно дванадесет години през които воювах срещу ливанци, сирийци, палестинци. Избухваха коли, снайперисти ни обстрелваха, хеликоптерите ни биваха сваляни, по танковете ни хвърчаха снаряди, базите ни бяха под ракетен обстрел, мъже крещейки вечното ‘Аллах ул Акбар’ се взривяваха, но главното беше, че деца на петнадесет - шестнадесет години стреляха по нас с АК-47. Преди да вляза в спец частите тригодишното обучение едва не ме пречупи. И нямаше да седя срещу теб сега ако с мен не се бе свързал човек с авторитет. Обикновено за охрана на видна личност ми предлагат по сто хиляди долара на месец. За убийство – петстотин хиляди долара. А ти откъдето и да се взе ми предлагаш, един милион долара предплата и още толкова след като излезем от банката. На всичкото отгоре ми казваш, че и парите в трезора на самата банка са за мен. Дали съм разбрал правилно? И как я виждаш ти тази работа като все ще се намери някой, който да натисне правилното бутонче, а това означава, че трезора ще изглежда по друг начин ако ме разбираш правилно. Полицията ще се отзове за три минути. Цялата тази работа е съмнителна, но... Сега седя пред теб... Тоест слушам те.
- Във всяка банка има подставен човек. Не е нито касиер, нито охрана. Той е под прикритие ако може така да се нарече. Той е човека, който сигнализира за обир първи, незабелязано, тъй като е слят с клиентите. Наш човек е и няма да сигнализира. Също така е въоръжен и ще помага отвътре, а после ние ще трябва да го вземем с нас. Относно камерите и алармата... Алармата ще бъде изключена от Никол, а на камерите ще бъде пуснат запис. Никол е компютърна специалистка, а освен това ми е сестра. Лично твоята работа е да помогнеш при овладяването на банката. Ще участваме ние тримата. Сестра ми Ники, ти и аз. Обръщам се към теб понеже имаш опит в такива ситуации, а не трябва да разчитаме на късмет. Аз...
- Спри, спри. Говориш глупости. Именно на късмет ще разчиташ ако работя с вас при овладяване на охрана и паникьосани хора. За камерите, алармата и твоят човек – добре. В никакъв случай обаче няма да влизам с вас двамата в банката. При такова положение се изисква както каза опит. Ще съставя мой отбор. Не сме се сработили с теб и тази Ники. Знаеш ли, когато действахме при военно положение не питахме защо. Този въпрос отсъстваше, но не и сега. Явно знаеш много за тази банка. И възникват въпроси... Например, защо ще финансираш това проникване? Предлагаш ми пари с които ти би живял в охолство. Бих наел най-добрите хора при условие, че ми кажеш колко пари има в трезора. А останалите въпроси ще преглътна.
- С точност мога да ти кажа, че става въпрос за пари от порядъка на двадесет милиона долара. А останалите въпроси са наистина ненужни въпреки, че ще работим заедно. Относно твоят екип – не. Аз и Ники трябва да присъстваме.
- В качеството си на какви?
- Остави съмненията. Имаме подготовката. Главното обаче е, че в трезора има сейф чието съдържание ни е нужно на мен, и, на човека свързал се с теб и поради тази причина, ще трябва да проникнем.
- Ти знаеш за моята репутация нали? Искам да знам за коя правителствена служба работиш. Хм... Аз сам знам. Искате мен поради прегрешенията ми в миналото, а именно затова, че очистих внедрен агент на ФБР в руски концерн. Ах. Гадни копелета. Не приема ли офертата ще ме шантажираш, а и по-лошо... Едва ли ще изляза от това заведение. И тази Никол ти е сестра?! Каква глупост още ще ми сервираш още.
- Млъкни глупак! Не знаеш на какъв приоритет се оценява тази задача. И знаем, че ти го уби. Ако не те ликвидирахме досега сигурно е имало причина.
- Какво има в този сейф?
- Не искаш да знаеш. И миналото ще ти изчистим.
- Не. Кажи ми. Искам да знам. Знаете, че умея да пазя тайните ви. Наричаш ме глупак, а сам знаеш за кого работеше въпросния ви агент. Само, че ми го спестихте.
- Кодове. Цял документ с кодове. На имената на тези агенти от ЦРУ, които организираха събарянето на двете кули близнаци. И между другото Никол ми е сестра – близначка.
- Чудесно. Е как да не се мотивираш.
- А самата банка финансира терористични актове по целия свят. Дори и на нас ни е трудно да разберем кои са акционерите й. А охраната ще окаже яростна съпротива. Всички ние трябва да успеем да ги пребием. Дано не се стигне до стрелба. Ти ще ръководиш операцията. Ти си единица, аз – двойка, Никол – тройка, а Джеймс – четворка. Каквото кажеш ще бъде осигурено. Сега да те запозная с подробностите...
Вторник. 8.35 часа. Вашингтон.
Mercedes S 400
-Четворка чакам сигнал.
-Единица влез, вдясно от теб са двама от охраната. Говорят си.
Аарон Розберг влезе с куфарче като вътре се намираше АК-45. На глезена му бе затъкнат пистолет Глок-17.
-И двамата са мои. Нека влязат заедно двойка и тройка.
Никол и Джош също влязоха съвсем хладнокръвно и спокойно.
-Четворка няма да се разкриваш докрай. Нищо в тази банка не ми харесва. Ще е нужна стрелба. Когато провеждахме наблюдения повечето касиери бяха жени. Сега всички са мъже и оглеждат всеки. Охраната е сменена. Високо приоритетната ти операция двойка е провалена. ФБР... В МОСАД предателите ги държим на ток цял живот.
-Работя за ФБР и има опция в която могат да те убият. Аз ще си свърша работата дори да умра. Единица не ме занимавай с културните ни различия.
-Тройка пусни записа на камерите, а след това изключи алармата. – Никол извади лаптоп и се зае с поставената задача.
-Двойка виж дали под бюрото на касиер номер три има оръжие. От позицията в която се намираш можеш да провериш. Моли се на вашия Христос да няма.
-Единица видях. Няма.
-Вдясно от мен са двама. Мои са за секунди. Третия, който се е опрял на стената ще бъде разстрелян. И той е мой. Двойка поемаш този дето ти се пада вляво, двуметровия Херкулес. Тройка – този с мрачния поглед, по ушите му познавам, че е тренирал борба. Начало!
Всичко се разви за секунди. Аарон извади нож и разпори врата от ухо до ухо на единия от охранителите, другия погледна невярващо и колебанието му струваше живота, защото Розберг го дръпна силно за ризата и заби същия този нож в корема му и го завъртя. Опрения на стената охранител по навик успя да извади пистолета си навреме, докато Аарон Розберг вадеше своя от глезена и тогава двамата стреляха един по друг. Настъпи паника и крясъци насред самата банка. В същото време Джош мина странично и бръкна в очите и носа на двуметровия гигант изрита го в крака и онзи се строполи на земята, а след това го удари с всичка сила с юмрук в гръкляна. Двуметровия започна да се дави. В същото време Никол застана пред човека който трябваше да обезвреди. Усмихна му се, той погледна с недоумение, а тя му нанесе силен, премерен и точен удар с юмрук в далака. На лицето му се изписа непоносима болка той се изкашля, повърна кръв, падна и продължи да се дави в кръв. Всички охранители в банката бяха обезвредени. Оставаше само и хората да спрат с емоционалните си изблици. Охранителят който стреля по Розберг лежеше мъртъв с куршум точно в сърцето. Самият Розберг дори не бе ранен и продължаваше да го държи на прицел в легнало положение.
-Единица? Добре ли си?
-Ах, как щеше да ме гръмне тоя.
-Съвземи се по дяволите. Аз поемам. – Джош си нахлузи маска и започна да успокоява хората.
-Тройка, знаеш в кого е ключа ти си на трезора. Отваряй и по-бързо, че от вън май се чу някаква суетня.
-Припаднал е. – каза Никол
-Моля? Търси му заместника.
-Откъде да знам кой е? – Никол се усети бързо и хвърли поглед към Джеймс, веднага разбра.
-Двойка няма да имаме проблем. – оказа се млада жена.
Джош погледна с недоумение Никол, но бързо, за части от секундата погледа му се изпълни с разбиране.
-Двойка накарай отговарящия за сигурността да се съвземе. Имаме нужда от него. – каза Никол.
Аарон Розберг бе в делириум.
-Единица?
-Всичко това ми напомня за войната. И там няма точни граници. ЦРУ, МОСАД, ГРУ. Проникването на чужда тери...
-Какви ги дрънкаш. Спри с глупостите.
Аарон го погледна неразбиращо.
-А ти кой си? И къде съм? Кого трябва да чакаме прикрити? – говореше бавно и провлачено.
-Къде ми е оръжието? Къде ми е оръжието? – Аарон се развика като обезумял.
Джош знаеше много добре как се действа при подобни случаи. Насочи своя АК-45 към главата на Аарон и докато той се суетеше го разстреля с един куршум.
Докато траеше това, Никол отваряше сейф номер 123 за който информатора им бе съобщил. Отвори го. Не видя вътре нищо освен визитка с номер, който бе всеизвестен. Номерът на който всеки може да се обади за връзка с ЦРУ. Погледна отзад. Там бе написано с изящни букви: ‘Розберг отдавна е милионер’. И тогава прозвуча изстрел.
Джош видя с изумление как пред банката се струпват полицаи и, че SWAT отцепват целия район и му причерня пред очите. Застана на входа на банката. Готвеше се да се предаде и да разкаже, че е действал под прикритие, но така или иначе с него бе свършено. Трябваше по някакъв начин да спаси документацията. Започна да го обмисля. Не бе включил Джеймс, последния си агент.
Никол се приближаваше леко с тихи и бавни стъпки. С насочен АК-45 щеше да си свърши работата и да приключи с този мръсен, подъл плъх, предизвикал цялото това клане и убил брат й. Десният й показалец бе на спусъка. Видя мъж фронтално пред входа на трезора и входа на банката и веднага изстреля пет куршума преди да разбере, че нещо не е наред. Мина минута докато го осъзнае напълно. След това изпадна в състояние, което се усложняваше с всеки изминал ден. Полицията не можа да узнае нищо от нея. Минаха години, а Никол вече не можеше да прави нищо сама. Можеше само да мълчи, а в погледа й не се четеше нищо.
Пред полицията Джеймс успя да симулира уплаха, която да го оправдае заради това, че не е натиснал бутона. Разговорите му с ФБР бяха съвсем различни. Общо взето всички излязоха с впечатлението, че не са наели подходящите хора. Така или иначе лично заместник директора на ФБР видя бележчица, която го накара да се оттегли от тази правителствена организация.
Няма коментари
