Постинг
05.05.2011 19:55 -
Отчаяние
Какво се случи с мен? Дали очаквах, че ще достигна дъното? А всичко се сбъдваше според моите очаквания. Даже бяха надвишени. А сега... Натрупах прегради и те не могат да бъдат преминати. Усетих. Да. Без да изпадаме в подробности, но това което го пише в образователните книги е необходимо да се спазва, а това което ни показват по американските филми е заблуда. И все пак има точни филми за избягване на идиотизма, който лично аз проявих. Гледайте ‘Реквием за една мечта’ – леко, позитивно филмче. Ох, колко е лесно да обвиниш другите за собствения си провал. Поне това ми носеше утешение, но... Знаете ли колко вярвах в проклетия ни Христос? Повече от всички вас взети заедно. Я някой да ми започне дискусия относно християнството. Може да е инфантилно, но ще го питам кога е спечелил от тотото, а ако не е спечелил – защо? Нали и планини можем да местим с вяра? Пробвайте да преместите с поглед домат например. Не можете и следователно вие изменяте на Христос, тъй като вашата вяра не съществува. Има разлика между надежда и вяра. Лицемерно е да се ходи в Църква когато не си от вярващите. Как е възможно да гледате иконите без да ви е гузно, че идвате да се надявате да ви помогнат, вместо да им засвидетелствате своята вяра по някакъв начин. Естествено е те да отвърнат поглед от вас. А начините са толкова много... Да споменем един... Вие не спазвате словата на Христос относно двете ризи. Иначе вярвате, нали? И очаквате помощ без да спазвате думите на вашия Спасител. Аз обаче вярвайки в красотата и влизайки в Църква веднага отивам пред иконата на Архангел Михаил, защото вярвам в него и тогава се случва чудо! Бихте ли ми обяснили защо чувствам силна горещина в ходилата на краката си пред неговата икона? Не проявявам сарказъм, ирония или ви се надсмивам. Отивам пред иконата на Христос – нищо. Заставам обратно при Архангел Михаил и отново чувствам горещина на стъпалата на краката си. Какво означава това? Сигурно нещо символизира и тук няма шега и художествена измислица. А в настоящия момент... Дори и да се помоля не мога. Някак го чувствам безсмислено. Малко е трудно за обяснение, но ми се струва, че от Бог не е останало нищо в моята душа.
Знаете ли какво е когато си притиснат към самото дъно? Копаеш още по-надълбоко...
От всичко на света най-много ненавиждам медиите. Колко силно могат да манипулират. ‘Кой? Какво?’ – това бе реакцията ми когато чух от познат, че Кадафи си е ПРИЗНАЛ, че лично той е издал заповед да бъдат заразени децата със СПИН. Тук няма място за коментар. Аз отдавна спрях да гледам новини, но доколкото разбрах това се чу от американската медия дето едно време три месеца ни занимава с птичия грип. Може пък някой ден да имам пари да си поръчам новината, че съм спал с Анджелина Жоли. Някакъв процент от будали ще повярват. Уверявам ви, бил съм в какви ли не компании и... Та... Тогава Слави се майтапеше, че бил девствен. Разрази се сериозна дискусия по въпроса. Взех участие с компетентно мнение. Жалко – бях най-младия и очевидно това пречеше да бъда взет насериозно.
В какво се състои моето отчаяние? Ами освен да си драскам(вече не вярвам, че съм писател) не мога да повлияя на събития, а мога само да мълча пред терора на действителността. ‘Уморените коне ги убиват, нали?’. При мен това е въпрос на време. Въпреки това, приемам залози и съм готов да се състезавам.
Няма коментари
