~~=~~ :: Военни ценности

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

15.05.2011 04:52 - Военни ценности

Автор: jwk Категория: Изкуство

Прочетен: 779 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 16.05.2011 17:34

Джоуи де Бериели беше на 25 години. Американец от италиански произход. Беше красив и чаровен и имаше правилен подход към спечелване на момичетата. Може би затова бе суетен и може би затова вечно бе със зализана коса. Ако трябва да го сравним с някой по външност то най-точно би било с Джон Траволта от филма ‘Брилянтин’. Само, че... Хубавото което притежаваш понякога се обръща срещу теб. Прекалената му самоувереност се превърна в самонадеяност. Преди да замине към желаната дестинация трябваше да изслуша баща си... - Искам да ти кажа няколко неща защото знам, че... Греша. Убеден съм, че те виждам за последно. Ти си глупак Джовани. Трябваше да те бия докато беше малък за да не си избиваш комплексите като голям. - Оу, татенцето знаело сложни думички. - Татенцето ти знае също, че преспа с всички сервитьорки на ресторанта ни за пици, но си мълчеше. Както и да е. Участвал съм във война и знам, че там няма никакви ясни граници и правила по които да оцелееш. За секунда и си отиваш и лично аз няма да идвам на гроба ти защото се държиш арогантно, а не знаеш какво ще причиниш на близките си. Не знаеш, че майка ти възложи задачата да те разубедя на мен, а аз няма да го направя и знаеш ли защо малко сукалче? Защото ти осигурихме всичко, а идвайки в Америка нямахме нищо. - Ти като си участвал във война за писмената работа ли отговаряше? - Ще оставя това без коментар. Пристигнахме с военен самолет на някакво летище близо до границата на някаква си държава. Лаос ли беше или Камбоджа. Същия самолет от който ни стовариха започнаха да го пълнят с трупове. За първи път виждах толкова много умрели в черни чували. Изведнъж малко ми се замая главата и почувствах неопределено желание да се върна заедно с тези трупове обратно. - Тия новите ги разпределете към Джейкъбс. Той ще ги оправи ако се опитат да дезертират или да се самоубият. Копелето е същински психолог. - Психопат бих казал. По-страшен е и от жълтите. - Капитан Джейкъбс, име? - Джоуи де Бериели, сър. - Само това ни трябваше. Италианец... Удари ме в лицето! Това е заповед! Изпълнявай! - Какво, моля, сър? - Не знам италиански, но се надявам да разбираш английски. За последно повтарям. Удари ме в шибаното ми лице! - Ама... Усетих силна и рязка болка в стомаха и повърнах кръв. Краката ми се подкосиха и паднах на земята. - Заповед се изпълнява при всички случаи. Ако ти кажа да имитираш маймуна, защото само за това ставаш ще изпълняваш. При втора неспазена заповед ще те пратя в болница и ще пикаеш кръв два месеца. Той се обърна към останалите. - Видяхте ли добре? Всеки от вас е застрашен ако не спази тактически указания или не послуша това което говоря, защото само то е закона, който ще спазвате тук. Командвам два взвода и всички са преминали през това и в момента са безпогрешни и сто процента професионалисти. Вие ще сте третия взвод. Отговаряме за определен район и скоро ще ни пратят при моите надълбоко в джунглата. Забранено ви е да пишете на когото и да било. Тук имате само един приятел, който се казва М16. Капитана се изплю върху мен. - Срещу вас италиански мекотели воювахме през Втората Световна Война. – Джейкъбс заговори на друг офицер. - Джеймс, дължиш ми една кутия Marlboro. Казах ти, че няма да ме удари. - Хехе. Имаш я. Аз нарочно те провокирах. - Така ли? Искаш да кажеш, че си ме манипулирал? Летим над джунглата в два хеликоптера. Какво ли ни чака? О, Боже защо се забърках в това? Тук почти не ни дават да се храним. Някакви консерви с боб. Мамо, татко, как ви предадох. Искам пица. Искам да видя Джесика. Искам си живота. Срещу какво се боря и за кого? - Лейтенант Фостър къде сте? Преминавате река Чанг Сей. Разбрано. - Лейтенант Милнър къде сте? Какво? Под обстрел? Е, къде сте? Момент да видя на картата. Лошо... Фостър е на три мили. Образували са обръч? Аз на какво съм те учил бе глупак? Сами сте си изкопали гроба. Ама как можеш да го допуснеш това? Нямам какво да направя за вас. Освен... Ще включим новите. Рискувам живота си заради теб и на още двадесет и четири човека. Да. Разбрах, че не можете да пробиете обръча. Идваме. - Фостър задействай своите. Милнър е под обстрел. На три мили западно сте от тях. Аз също ще се включа с новите. Хеликоптерите промениха курса си. Всички разбрахме какво ни чака. Нямаше никакво хладнокръвие у никой. Досега бяхме стреляли само по мишени. Повечето треперехме. Някои плачеха. Аз бях със свит стомах и ми се ходеше до тоалетна. Капитана се обърна към нас и към другия хеликоптер по връзката. - Така. Момчета слушайте. Обучени сте да се спускате по въже. Така и ще направим, ако не ни свалят. Ще се спуснем в епицентъра на престрелка и ще се разгърнем тип ‘ветрило’. Целта е да пробием обръча под който се намира наш взвод. За да ви дам кураж аз се спускам първи по въжето. За да ви дам кураж ще ви кажа, че ще пристигне подкрепление и ако успеем да удържим позициите си и да атакуваме правилно това ще бъде първата битка, която ще спечелите. И тогава за първи път в живота си видях какво е престрелка. Уверявам ви... Няма нищо общо с тази дето я гледаме по филмите. Тук няма герои, няма смелост. Има желание да изкопчиш от себе си жилото на смъртта. Забелязах как самия капитан Джейкъбс е стиснал зъби, а физиономията му е изкривена и нечовешка. Той заповяда на пилотите на хеликоптерите да ни прикриват с картечен огън и урагана на ада ни погълна. Дори сега когато успях да се завърна не мога с точност да кажа какво точно се случи защото изпаднах в странно състояние подобно на сън. Ще се опитам все пак да го опиша. Капитан Джейкъбс издава команда ‘Спускане’, а целия мрак е събран на лицето му. Той се спуска насред картечници и автомати. Помня, че се спуснах пети. От там нататък не помня дали съм се приземил, но помня ясно как лежа и стрелям по всичко. Някой ми казва ‘Ставай пробив’. Ставам максимално приведен, движейки се бързо, чувам грохот, всичко ми пищи в ушите, стискам единствения си приятел в тази лудница М16. Не знам кой се движи заедно с мен, но усещам че пълнителя ми свършва и тогава виждам локва и кал и дърво. Единствената ми надежда е да стигна там. Нека стигна Боже милостиви. Хвърлям се и съм там. Радостен съм защото съм стигнал в калта и мръсната вода. Целия съм в кал, седя в локва, но това бе най-щастливия момент в целия ми живот. По-късно щях да разбера, че съм се напикал и изпуснал. По-късно щях да разбера, че това често се случва, само дето филмите ни го спестяват. Някой ме пита ‘Кога ще дойде Фостър’? Концентрирал съм се да оцелея и не му отговарям. Казвам му само ‘Ветрило’. Това е последното което помня тъй като след това не знам как точно е станало, но съм загубил съзнание заради куршум в мускула на лявата ръка. Впоследствие са ми я ампутирали. По-късно узнах, че от взвода на Милнър са останали единици, а самият той е бил убит. От нашия новобрански взвод също са останали единици, но сме се държали преди Фостър да пристигне и да овладее ситуацията. А самият Джейкъбс е оцелял и сега се катери по етажите на спец службите. Мен ме наградиха с медал и лично Джейкъбс ми стисна ръка. А аз желая да счупя този медал. Но няма как. Не забравяйте, че нямам две ръце.

Нагоре