Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.05.2011 05:12 - Спецоперация
Автор: jwk Категория: Изкуство   
Прочетен: 1145 Коментари: 0 Гласове:
17



- Майор Милтън, имаш ли представа как съм се издигнал? - Да майор Съливън. Лизал си задниците на всичките ти приятелчета от ЦРУ. - Хаха, това премина покрай ушите ми. Грешен отговор. Действал съм без да питам и съм преминал всички морални граници. Състави си тактиката и действай. - Искаш от мен да освободим един човек като в замяна трябва да вдигна два взвода като сам знаеш, че това са моите най-добри морски пехотинци. Мръсно копеле знаеш, че там е възможно да ни избият всичките. Ще трябва да стреляме по цивилни само ей така, за всеки случай, заради възможни снайперисти. - В никоя медия няма да бъде отразено. Имаме протекциите на самият директор на ЦРУ тъй че, събуди се. Това е Йемен. Тези не са хора, а първобитни създания. Маймуни ще е най-точно казано. - Да, но с автомати. Кой е този Максим льо Роа, дай ми снимка, че да не го очистим наред с останалите. - Една дума – ционист. По-добре ли се чувстваш? Ето ти негови снимки. - Ааа, разбрах. Помогнал е на едните терористи да избият другите терористи. Давай информацията с която разполагаш. И не ме интересува от чие разузнаване идва тя. - Има само един вход и той е обграден с демонстранти. Вътре се намира генерал Джамал ал Мали и неговите хора, които водят стрелба с терористите опитващи да я завземат. Същият този идиот си мисли, че щом е сътрудничил на тайните ни служби ще си играем да го спасяваме. Трябва да действате бързо, защото по данните които имаме скоро ще сдаде последното си убежище. Там някъде е льо Роа. Знам много добре репутацията ти относно провеждане на акция. Прочиствате всичко наред и хората на Джамал и самия него, извеждаш льо Роа и си с едно стъпало по-нависоко в йерархията. - Може и да не съм пацифист, но съм учил хората си да не умират и чак след това да убиват. Искам авиацията да се включи. Хвърлете две бомби над демонстрантите и след това ние атакуваме. Ти им кажи координатите, че да се поизпотиш малко ако нацелят сградата. Само от стола си работиш. Нека се усмихна и аз. - Добре де, хайде да действаме и да не влагаме толкова много любовна страст един към друг. Може да работя само от стола си и точно затова ще ти кажа да го пазиш внимателно. В никакъв случай не влизай в диалог с него. Авиацията вече беше хвърлила двете бомби когато ние пристигнахме. Не знам как са изглеждали жертвите от концлагерите, но и тук си имахме работа с красив пейзаж. Не знам дали в историята на рисуването на картини има подобни творения, но съм сигурен, че биха се продавали добре. Огледах ситуацията. Сграда на четири етажа. Нужни ми бяха две минути да съставя тактиката.   - Всички да ме слушат! Капитан Солли и неговите хора слизат на земята в кървавата баня и атакуват през предния вход. Фронтално! Аз и лейтенант Родригес слизаме върху покрива на самата сграда и от там прозорците са наша работа. Солли бе от така наречените афроамериканци. Беше емигрирал от Судан в САЩ и не се трогваше особено от локви от кръв, хора с разкъсани крайници и тела разделени наполовина. Родригес пък беше нисък и набит. На тренировките беше с най-точен мерник от всички четиридесет и осем човека. Беше страшно бърз и бе взел златен медал от школата ни по бокс. Вероятно разбирате защо желаех той да е до мен. Видях как Солли се спуска с неговите хора насред морето от смърт. А ние също се спуснахме, но върху сградата. Всички знаеха как изглежда льо Роа. Солли ми съобщи, че вече води автоматична престрелка с терористите. А ние започнахме да влизаме посредством въжета през прозорците на четвъртия етаж. Сградата имаше прозорци и от двете страни затова Родригес пое заедно с единадесет човека източната й страна, а аз с останалите – западната. Вече нямаше място за приказки. Бях ги инструктирал да говорят само ако са открили Максим льо Роа или ако овладеем цялата сграда. Лично аз влязох първи и извадих късмета да открия, че Джамал ал Мали е на четвъртия етаж заедно с двама войници. Когато ни видя го чух да казва ‘Аллах Ул Акбар’ и цялото му лице изобрази такава радост и въодушевление, които никога няма да забравя, защото лично аз виждайки незнайно защо спокойния и пиещ водка ‘Столичная’ до него льо Роа, превърнах Мали на заклано прасе, отнемайки му живеца, който сам предизвиках. Разстрелях го, а безпогрешния Родригес с още трима от моите нахлувайки отзад се разправи с двамата войници. Колебанието при такива неща винаги води до смърт. Точно затова и охраната му отиде по дяволите. Веднага обявих отбой и съобщих на майор Съливън за успешната развръзка. Казах им да идват за нас по-бързо защото по етажите отдолу стрелбата не спираше. - Сигурен ли си, че това е льо Роа? Потвърди! Веднага хвърлих поглед. - Той е! Потвърждавам! Хрумна ми да го успокоя, но гледайки го ме обзе недоумение. Беше спокоен, пийваше си и гледаше вяло. - Защо си толкова спокоен? - Защото съм приел това което ме очаква. - Максим льо Роа? Това е твоето име, нали? - Имам един паспорт и под това име.       Не желаех да се забърквам с агенти на което и да е разузнаване. Убиваха по-хладнокръвно и професионално от самите нас. Изведнъж той ми стана по необясним начин приятен и симпатичен. Чух го да казва: - Почувства го, нали? Веднага си спомних думите на Съливън за диалога. Издадох заповед Родригес и още трима да го вземат на прицел и да застанат в кръг около него. - Мога да ви избия, мога да ти предложа пари и да бъдеш богат, мога да предизвикам у вас състояние на временна хипноза и да се измъкна, но няма да го направя. Не желая. Вие влизате в битка с чувство за патриотизъм и дълг към скапаната ви американска нация, докато ние работим за Русия защото изпитваме същото чувство като на дете към майка си и баща си. А когато тя се отвърне от нас живота ни става безсмислен. - Ти руснак ли си? - А ти американец ли си? Не знам, но след тази операция нещо вътре в мен се пречупи. След това което направихме се обърках. Молбата ми за напускане на армията на САЩ бе одобрена. Този човек направи нещо с мен. По някакъв начин оказа въздействие върху мен. Записах се в колеж. Започнах да чета много книги в търсене на абсолютната истина и я открих: ‘Аз знам, че нищо не знам.’



Гласувай:
17



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: jwk
Категория: Забавление
Прочетен: 408815
Постинги: 136
Коментари: 613
Гласове: 12558
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол