Постинг
21.05.2011 04:27 -
С дъх на упадък
Приятно ми е да се запознавам. Винаги хвърлям поглед върху човека, който е срещу мен. Винаги се вглеждам за неговите слабости. Винаги се замислям как мога да му навредя. Нека се представя на вас. Виконт Венсан дьо Лемонт. После ще решите дали желаете наше общо познанство. Кажете ми, нима е нужно да отвърнеш с обич или любов на човека, който изпитва тези чувства към вас? Може би разврата, опиума и алкохола ми действат зле. Може би богатството е порок. Париж не е град за романтика. Не. Не е. Баща ми и майка ми са най-досадните хора от моето обкръжение. Защо старите хора са такива пуритани? Добре, че всичко вече ми е завещано, защото ми беше омръзнало да играя ролята на добро и послушно момче. Само баща ми знаеше що за човек съм, но майчината обич към мен го застави да направи така, че да ощастливи жената която обича, а именно майка ми. Та тя бе загубила двамата ми по-големи братя заради неща от които си нямам понятие. Война и дълг към Франция. Май се отклоних... Но аз обичам хаоса и близостта на смъртта. Къде съм сега? Пътувам в карета към най-гнусните места на Париж за да усетя колко е прекрасно да видиш страха на Бога. Там той не стъпва. Не ви казах за единствения човек, който е заслужил парите които пилея за всяка негова прищявка. Той е много опасен. Той може да разпали страст у всекиго. Евгений Липовски. Моето слънце и луна. Той не употребява нито алкохол, нито опиум. Обича да се любува и на женската прелест, но аз не съм ревнив. Изгонен и доскоро преследван от своята родина Русия заради големия брой убийства, който е извършил с любимото му занимание – фехтовката. В цял Париж няма по-безпогрешен от него щом стане въпрос за дуел. Засега е убил двама от френската армия, но... Да спрем за момент. Вие не вярвате. Знаете ли, кой е баща ми? Първи съветник на краля на Франция. С Евгений се запознахме във Виена, а от там нататък баща ми лично се свърза с хората, които преследваха Липовски и всичко срещу него бе прекратено. Сините му очи гледаха арогантно. Ако имате щастието да видите такъв човек не бихте казали нищо лошо. Дори напротив. Той бе от мъжете, които ти се желае да гушкаш и да правиш всичко възможно да смекчиш погледа им. Накратко – да те заобичат. При него нямаше такова нещо и не можеше да бъде осъществено. Той се усмихваше чаровно, държеше се кокетно, бе женствен, но го бях виждал в разпри и дуели. Безмилостен и безпогрешен. Точен. Сега пътувайки си спомням, че имаше случаи когато само за десет секунди бе приключвал нечий живот. И той бе изгубена душа. В каретата с нас пътуваше и личния ми охранител. Нает от баща ми. Знам със сигурност, че с удоволствие би ме убил, но професионализма изискваше от него да бъде безпристрастен към гаврите, които ежедневно упражнявах върху него.
- Женя, виж Рентен е взел и пистолет. Рентен, защо не вземеш и оръдие, глупак?
- На вашите услуги виконт.
- Това като да ли да го приема?
- Да, виконт.
- Аха, следващият път ако не носиш оръдие, ще говоря с баща си относно това, че не си ме защитил в опасна ситуация. Ще загубиш работата си.
- Сигурен съм, че баща ви ще отчете грешката ми и ще действа справедливо.
Този ми развали настроението.
- Женя Липовски обясни ми какво точно ти харесва у жените? Не те разбирам.
- Три неща: Лице, крака, гърди.
- Знаех, че всичко е на сексуална основа. Напоследък си се променил. Чувствам нещо необичайно. Но не се оставям на чувствата. Имам съмнения. Желаеш да ходим на едно и също място. Разменяш си писма с някакво момиче. Твърде необичайно за теб. Коя е и как се казва.
- Винаги си казвал, че не си ревнив. Нищо необичайно. Сексът с нея е добър.
Тук го ударих с юмрук в лицето. Рентен хвана пистолета с ръка.
- Слушай внимателно, любовта не е нещо което толерирам. Напротив. Унищожавам я.
Той се усмихна по своя си начин. Бе толкова хладнокръвен.
- Нима си глупав Венсан? Ти си жив благодарение на твоя баща.
- Ти също. Всички велики умове на този свят са мъже. Не мога да разбера как можеш да обичаш жена.
- Аз съм жив защото желая да съм жив. Когато поискам да умра ще убия първо теб.
- Ето това са думите, които искам винаги да слушам.
- Не съм глупак и знам какво ще ти хареса. Приготвил съм ти изненада. Точно тази вечер. На същото място.
- Ще приема каквото и да е, но ако посмееш да бягаш от мен с това момиче ще намеря и двама ви. Вече си осъзнал, че не мога да те убия, но момичето ще отнесе всичко. Ти ще си нейният палач. Не аз.
Бях под въздействието на опиума и гледах безразлично как Евгений забива кама във врата на Рентен, а после започнах да се смея. Този пакостник наряза цялото ми лице и ме целуна. Бях във възторг. Много стилна изненада. Забелязах и момичето. Хванати ръка за ръка те напуснаха долнопробното заведение. Лежал съм известно време. След като се събудих остана плача и ужаса.
- Получи си го. Колко пари ще ми дадеш ако кажа на баща ти, че си точно при нас?
- Само го направи и няма да имаш нужда от пари цял живот.
Жената, която изрече тази фраза и се опита да се пазари не разбра, че това е грешка. Бе обесена и заради това, че е стояла, гледайки какво вършат с мен. Имам опиум за да получа наслаждение, но не вярвах, че ще е толкова трудно да осъзная, че истинския човек в живота ми, моят спътник го няма. Не можех да спра да плача. Молех баща ми да го открие без да му причинява вреда. А бях сигурен, че Евгений Липовски ме е оставил жив именно заради това. Женя знаеше, че съм пристрастен към него и не желая смъртта му. Трите седмици се превърнаха във вечност, но баща ми съобщи, че са го открили мъртъв, убит в Лисабон. Знаех, че това са глупости. Знаех, че баща ми лично му е изготвил присъдата. Това дори се разчу. Твърде много хора са били ангажирани да го открият и убият. От кралския двор дори изразиха възмущение заради парите похарчени за подкупи и елитни офицери. Как, този глупак, баща ми не можеше да ме разбере. Откриха и момичето. Този път бях настоятелен пред баща ми – тя ми беше нужна жива. Оказа се рускиня. Алена Павловна. И досега работи при нас като камериерка. Винаги я моля да ми говори за него. От всичко това разбрах, че съм духовен инвалид. Желая да прозра, отвъд мрака в душата си, какво е любовта.
Няма коментари
