Постинг
23.05.2011 06:16 -
Убиец с роза на ревера
Власт и мафия. Това е моята държава. Аржентина. Буенос Айрес. Хоаким Ливарес. Занимавам се с изкуство. От хората в целият квартал само аз мога да паркирам своя Jaguar където си поискам държейки го отключен. Репутация, какво да се прави?? Преминал съм обучение в пара – военните отряди на Генерал Рамирес и сега изпълнявам поръчки. Изобразявам картини. Трябва професионализъм за тази работа. Трябва да усетиш много внимателно кога трябва да наситиш картината в червено, какъв инструмент да използваш и колко боя да употребиш. Понякога последното се налага в повече защото има определени хора които не вярват, че си добър художник. В нашата държава повечето деца желаят да са като мен. Не ви казвам нищо ново. Тези неща ги знаете от филмите. Но не знаете каква любов изпитвам вършейки работата си. Сакото ми е Armani и на него винаги слагам червена роза. Винаги оставям по една червена роза на всеки, който е трябвало да бъде изобразен. По две причини: Първо за да разберат, че това съм бил аз и моя стил и почерк, а второ защото обичам хората, които са били в досег до мен. Може би ме смятате за извратен, но обяснението е толкова логично и просто. Та аз добивам материални блага посредством тези хора. Кажете ми как да не им се радвам именно на тях, че са попаднали в полезрението на моя работодател Риос Валенте. Разбира се той също е пешка в йерархията както и аз, така и той, можем да загубим работата си, а това е най-лошото което може да ни се случи. И все пак сме направили своя избор за който няма да можем да съжаляваме поради причината, че ще го изплатим за секунди. Тренировките ми преминават с инструмент револвер Magnum и АК-45. Аз съм много религиозен и вярвам силно в Христос тъй като той е моята надежда. Защо иначе би допуснал мен и Валенте. Не. Той е поел целия грях на човечеството върху себе си и е очевидно, че аз съм негов избраник защото правя същото. Поемам грехът и всички останали, които не го правят, не действат по Божията воля. Хора?! Опомнете се! Светът е управляван от индиректни убийци. И ние налагаме мира посредством сила. И?? Защо хора като мен и тези които са начело на целия предначертан хаос биват мразени? Желая да доживея Страшния Съд за да се убедя в правотата си. В това, че съм избраник, както и тези достигнали върховете на йерархията и правото да се разпореждат с живота на всеки. Вие ще кажете, че действаме по волята на дявола, но аз не вярвам в него. Не е ли интересен факта, че Стивън Кинг е най-четения автор в света? А ми говорите за ‘Книгата на книгите’. Само с говоренето си оставате. Всички ние сме чели Ницше и знаем, че най-силното нещо за овладяване на стадото е страха. Самият Христос го е използвал с приказките си за Ад. Всички чакате от незапомнени времена Антихриста. Някои достигат дотам, че убеждават себе си и милиони хора, че те самите са въпросната Личност. Къде остана онзи с пречупения кръст? Евреите го създадоха – евреите го убиха. Използваха и двата метода за да ви спечелят. Ужасът и обичта. Съчетаха ги в едно. И ви докоснаха там където боли най-много – сърцето. И един дневник на дете превърнат в легенда... Сега те имат собствена държава и най-силното лоби в силна държава. Те проектираха света. Карл Маркс? Айнщайн? Фройд? Те успяха да ви убедят, че техният Бог наистина съществува. Доказаха го. Евреите поробиха разума ви, евреите поробиха сърцата ви и връщане назад няма... Има... Най-боеспособната армия, медиите, инвестиционните банки, Холивуд и страха на всичко живо – МОСАД. Но не желая да го вярвам. Знам всичко това, но обичам Христос, а не доказателствата. Започнах от нищото. Сега си спомням. Майка ми държеше една икона на рафта си с книги. Всяка вечер се молех да бъда богат когато порасна. Христос не ме предаде. Никога не е както си го представяш. Мечтаех да бъда футболист и да играя в Европа, но си спомням как петима ме отказаха. Те получиха възмездие от Христос. Той ме накара да им покажа, че наистина не забравя своите любимци. Доказателствата и фактите да вървят по дяволите. И ето сега отивам да върша своята работа, вземам редовната доза кокаин, проверявам оръжието си, този път червените рози ще са две(на двама младежи) и не някой друг, а Христос ще реши дали ще живея.
Няма коментари
