Имам... Те се броят на пръстите на едната ми ръка. И все пак те са толкова силни и всеотдайни, че са ми достатъчни. Споделено в личен план аз винаги съм си бил лигльо и винаги ми е била нужна нечия подкрепа и ето – отново хленча пред единия от тях...

- Защо? Имаш всичко. Защо никога не го оценяваш? За теб се прави всичко.

- Омръзнал ми е този живот, желая... – И тук започвам да редя глупости безкрай и повечето от тях материални. Няма да ви споделя нито една от тях, защото излизам с отклонение от нормата или кажи го мегаломан. Струва ми се, че за повечето хора пътят е обрасъл с тръни. За мен обаче, самият път е проблем. Той е пустиня. Ако ме разбирате правилно ще стигнете и до правилното заключение. Не желая да вървя, а вместо това някой друг да намери оазис задоволяващ моите претенции. И така аз, мегаломана - глупак чакам времето когато пустинна буря ще мине през мен и пътят по който не съм вървял, а само съм обикалял в кръг ще приключи. Случват се неща в пустинята, но винаги са толкова дребни, че и да ви ги споделя ще ми се изсмеете. Кой обръща внимание на лек полъх и смяна на посоката на вятъра? Това което умея е да пресъздавам фалшиви светове. Понякога се получава, понякога не. Благодаря на хората, които желаят да попадат в моите светове. И в момента аз пресъздавам свят, но има много голяма разлика. Този свят е и мой. Може да преувелича, може да поизлъжа, може да ви провокирам, но тук съм си аз. Желая да бъда коректен с вас и затова ще ви споделя, че всичко е въпрос на моментно състояние. Понякога ми се струва, че съм композитор. И го вярвам. И тук става въпрос за ноти. Една нота не на място може да ми коства цялото произведение. Какво желаете да знаете за мен? Предпочитам въображението ми да твори през нощта. Не мога да съм обективен относно това, което съм написал. Нали знаете как на летищата проверяват за наличие на опасност, подозрителни лица, това – онова... Аз също имам човек, който да обезвреди някой опасно скучен за самите вас разказ. Това е и причината поради, която се праща в небитието нещо написано от мен. И тъй като това излияние започва да става подозрително тъпо ще преминем към същината. Страх. Това е нещото от което се боя. БЪДЕЩЕТО е пред мен, а аз така оплетох конците, че не съм подготвен за него, а иглата бе загубена безвъзвратно. Вероятно това е и причината поради която обичам да мисля за смъртта. Успокоява ме. Ако някой или нещо наруши обиколките в кръг и ме застави да вървя в блато дишайки с усилие на волята аз ще се осланям на мисълта, че това ще има край. Убеден съм, че смъртта е смисъла на човешкия живот. Защо ли? Ще ви го докажа! Тук ще е малко по-сложно и трябва да си по-напред във философията...

1. Защото важи за всички.

Второ, трето вие си ги измисляйте след като оборите първо. Ааа сега ми просветна. Христос... Прощавайте! Повечето от вас знаят, че още в началото на моето поприще съм писал против Христос. Това продължи и винаги ще продължава, защото имам мотив. Личен. Ще споделя с вас нещо за което знаят, но не ми вярват дори и двамата човека на които съм го споделил. Не мога да го приложа като доказателство, защото сам не знам дали се е случило или е било плод на някаква мозъчна реакция, която се е задействала. Преди да се случи събитието никой не вярваше, че мога и два реда да напиша. Знам скептицизма относно подобни неща и затова приемете, че е художествена измислица и се насладете на въображението което демонстрирам. Знам, че всеки желае да чуе, види някакво чудо. Не искам да ви подвеждам и по-добре не си ги мислете тези неща, защото може да се побъркаш. Какво се случи? Изпаднах в безсъзнание(няма нужда да разкривам причината). За повече автентичност ще ви предам това което чух и видях така както е – нелогично и несвързано. ‘Някакви хора с костюми бягат за някъде. Сигурен съм, че единият от тях бе с кафяво сако и червена вратовръзка, но самия аз гледам на същия този човек сякаш съм легнал на земята. И чувам, че някой говори.

- Не идваш при мен за първи път и пак ще се върнеш. Живял си и си умрял. Винаги допускаш една и съща грешка.’

След такова нещо ставаш страшно религиозен(поне за себе си говоря). Четох, четох Библията, чаках да ми се случи чудо или някакъв знак. Приемах обикновени неща като знак свише и... Останах си с чакането. Тук е нужно сравнение. Бог хвърля вяра в мен(някой на който се доверяваш ти обещава да направи нещо за теб) и отвръща лице(чакаш човека с трепет да ти го изпълни ден след ден, но си остава във въздуха). А сравнението може да добие крайна фаза както е при мен. Намразих Бог и се обърнах към Антагониста(повече не обръщаш внимание на думите, а може и на самата личност). Знаете ли, понякога ми се иска да се върна пак там, на границата, но този път да ми бъде обяснено.   

Да, колкото и да е парадоксално, и аз мисля, че смисълът на живота е...смъртта. И като всяка проста истина, и тази не подлежи на обяснения и доказателства. Всъщност подлежи, но не си струва. Важното е да я усещаш и да имаш вътрешното знание. А Христос може и да е реално съществувала историческа личност, но мисля че Библията, а и въобще религиите, са една гигантска манипулация, нямаща нищо общо с действителността. А пък Бог и Антагониста /както го наричаш/, са във всеки един от нас, не съществуват отделно. На мен не ми е нужно да ходя на границата, аз ЗНАМ ;))

Здравей! :) Много хубав и силен коментар. Много си убедителна. Без грам ласкателство ще ти кажа, че отдавна не съм получавал толкова смислени неща насъбрани в малък текст. Благодаря ти! :) Както казваш 'не си струва'... Защото мога да ти играя контра или да се опитам да анализирам коментара ти изречение по изречение, но няма да го направя защото тези неща са били толкова дълго предмет на обсъждане от философи и писатели(сигурен съм, че четеш), че ще задълбаем ненужно. Това, което ще направя е да те помоля да драснеш когато прецениш, че си струва по някой коментар. Бива си ги коментарите ти. ;))

Уаау...Благодаря за оценката /това аз ли съм!!!/ и за доверието! Аз коментирам рядко, но не защото не си струва :), това зависи от моментното ми настроение и вдъхновение ;) Но наистина ще ми бъде интересен един разговор с теб в коментари /и не само един, де :)/

Здравей! :) Разговорът ще го бъде, защото това е и мое желание и думите, които съм отправил към теб са заслужени и искрени. Във връзка с коментара ти ще кажа някои неща, които веднага ми идват наум. 1. Ти ме изненадваш още с първото изречение, защото нямам Абсолютно никакъв спомен някой да е бил съгласен с мен относно това, че смъртта е смисъла на човешкия живот. Не знам защо при теб е така, но ще ти споделя, че при мен това се дължи на меланхолията. 2. Разсъждаваш много конспиративно говорейки за тази световна манипулация. Не смятам, че Библията е заслужила тази оценка, но това че злоупотребяват с нея си е факт и то неоспорим. Лично за мен Църквата е това към което гледам с погнуса. 3. Твърде лично ми е, но ще го кажа тъй като разсъждаваш върху тези две личности и сили. Христос и Сатаната. За първия знаем много. Дори не искам да коментирам това което е казано за него и от него(всичко това е много съмнително)... Ако се съглася с теб, че тези две сили са в нас и се борят за душата ни(Хамлет!) в моя случай Енигматичния отдавна е спечелил. Саморазрушението е нещо нормално за мен и го приемам като част от живота си. И да... Това си ти, но не си спечелила от лотарията, а само си ме впечатлила. :) Лека вечер! :)

1. Защо мисля, че смъртта е смисъла на живота? Ами защото тя е тази, която ни кара да ценим малките неща в живота си, любимите и близките хора. Или поне би трябвало да е така, ако живеехме всекидневно с мисълта за нея...Само си представи какво би било, ако трябваше да живеем един вечен и безкраен живот в едно и също тяло! Смъртта е като нощта, без нея денят не би бил така красив /нямаше да ги има и изгревите и залезите!/ и цветен, а и би бил безкрайно изморителен. Надявам се обяснението ми да е било смислено :).
2. Относно Библията, ще ти призная без капка срам, че всъщност не съм я чела. Просто не можах. Когато се опитах, още в началото тя предизвика у мен възмущение, гняв, потрес, подигравка, досада и каквито още там се сетиш негативни чувства. Не знам коя от всички е истинската Библия, и дали въобще има такава, че да злоупотребяват с нея, но тази, с която аз съм запозната донякъде, откровено ме дразни с опитите си да внушава страх, подчинение и лицемерие. Да, основно СТРАХ, а именно от него всъщност произлизат и лицемерието и всички злини изобщо. Освен това тя внушава и мисълта, че човек изначално е ЛОШ, и ако няма кой да му каже кое е добро, той няма да се сети и ще се превърне в изрод някакъв. Да, именно затова смятам, че религиите са гигантска манипулация, с която се цели чрез страх човекът да спре да мисли самостоятелно и да се превърне в страхливо и глупаво добиче.
3. А що се отнася до саморазрушението, мисля, че то е част от живота на всички ни. Не знам дали е нормално, или не, но е факт, който малко хора осъзнават :).
Благодаря за удоволствието от виртуалния разговор! :)
Хубава вечер и на теб!