- Този човек нарушава нашите правила. Не можем да допуснем да бъдем безучастни. Не ни интересува какво ще последва след убийството му, но ти ще го заколиш като прасе, а ние преди това ще се разправим с охраната му. Нека посредством бруталното убийство те разберат, че си имат работа със зверове. Това е начина Халид. Трябва да докажеш, че заслужаваш да ти викаме ‘братко’. Това е твоят дълг към нас. В затвора се оцелява само ако имаш протекция от някой. А ние ще издействаме да те пратят в ‘Алие Жослен’. Там има цяла група от двадесет човека всичките от които са наши братя.
Накрая той изпсува и каза само:
- Скапани нигерийци. Продават хероин в наш район.
Халид свърши своята част и сега му оставаше само да мълчи. Не бе разбрал къде бе сбъркал за да понесе тази тежест. Не се бръснеше и със своята мургава кожа на лицето бе неприятен на вид, а излъчването му го издаваше. Това бе човек с проблем. Другите в затвора под чиято протекция оцеляваше не го обичаха. Въпреки това което бе извършил той не им бе човек по сърце. Веднъж се случи той да откаже да присъства на молитва. Отговорът на останалите от групата бе побой над него. Този, който заповядваше на всички задължи Халид да прочете Корана. И тогава...
Халид Зафер започна да чете. Книга след книга, книга след книга, той попадна в един необятен свят. Дори в християнството фигурираше израза: ‘око за око, зъб за зъб’. Започна да се присмива на всяка религия. Според християнството Халид отиваше в ада. А Христос... Може би трябва да прекара известно време в затвора и тогава да започне да плаши децата и малоумните. Изуми го проникновението, че може би тези така наречени самоубийствени атентати, избухващи коли, взривове в метрото в която и да е държава са дело на спецслужбите на дадената страна. Халид видя по телевизията атентата над кулите – близнаци в Ню Йорк. Всички в затвора които бяха мюсюлмани празнуваха победата. Те се мислеха за силни без да осъзнават, че те са излъгани и слаби. Със сигурност не осъзнаваха, че сега предстои лошото за целия мюсюлмански свят. Халид не можеше да повярва, че организаторите целящи да увеличат бюджета на Пентагона, ЦРУ, ФБР и която и да е военна сила в САЩ действат в стил – Холивуд.
Минаваха години и Халид Зафер започна да навлиза в същината. Тогава той откри истинския Бог. Този който наистина съществува. Богът на евреите. Противно на всякаква здрава логика той стана вярващ. Започна да мечтае да чуе новината, че евреите и държавата Израел е заличена. Искаше с цялата си душа да се отърве от вярата си. ‘Вярата в Бог е бреме, което не мога да нося’. ‘Вярата в Бог е нездравословна за психиката ми.’ ‘Желая да вярвам в човек’ ‘Желая човек да ми върне вярата в живота’ ‘Желая да срещна жена и да изпитам любов.’ ‘Желая да имам семейство.’
След края на престоя си в затвора той изкара курс за готвач. Специални хора му намериха работа в един ресторант. Първоначално бе сервитьор преди да бъде преценен. Повишиха го в помощник – готвач. От всичко прочетено той разбра, че не е извършил нищо лошо като се вземе предвид света в който живее. Всичко бе въпрос на оцеляване, а той бе станал практичен. За да не вижда сянката от мрака в някогашната си постъпка той реши да посещава специалист. Бе прочел ‘Престъпление и наказание’ на Достоевски. ‘Няма да допусна грешката на Разсколников, защото тази книга описва умопомрачение, което може да настъпи и в моя случай.’
Халид Зафер остана сам в живота. А хората продължаваха да се избиват заради Богове. Бог да им е на помощ!
