(Когато липсва идеята за смисъла на човешкия живот)

 

            Пролет е. Може би последната в живота ми. За живеещ в Ню Йорк това е най-хубавото нещо, което може да се види. Или аз поне го виждам през прозореца, благодарение на вдигнатите щори в болницата. Колко съм груб. Не ви се представих. Джон Гарет. На 61 години, с поставена диагноза рак на белия дроб. Нямам много време за откровения, тъй като скоро ще дойде сестрата за да ми постави обезболяващо. Добре е, че внука ми е писател и се съгласи да опише последните ми размишления относно наученото и част от най-важните неща за мен, случили се в живота ми и пазени в спомените. Всъщност, те бяха толкова отдавна, че аз вече се чудя истина ли са били или сън. Изпушил съм толкова цигари колкото мацки желаех да изчукам. И все пак май, че цигарите бяха повече. Така… Родих се в Мемфис. В продължение на години работех на бензиностанция. Ако някога искате да посетите този град, не го правете. Поне заради мен. Плюя на всичко, до което съм се докоснал. Плюя на целия си скапан живот. Ето, сега съм откровен. Тук всичко е толкова материално и така ни промиват мозъците, че не ни остава време да се замислим. Нямам си и идея…

- Дядо, спри за малко. Аз това не мога да го напиша и издам. Всички очакват нещо, което да ги просълзи и развълнува. Хората очакват нещо свято, а не гневна изповед на неудачник в живота.

- Чарли, е майната им точно на тези хора. И това за пролетта и прекрасния Ню Йорк го махни.

- Добре, дядо.

- Знаеш ли, дошъл ми е собствения внук, а аз говоря за себе си. Нека просто си поговорим. Ти си чел толкова много – сигурно ще ми кажеш нещо, което не знам. Аз и една книга не съм прочел. Пък и пишеш… За какво се пише в книгите ти? Какво се опитваш да кажеш на читателите си?

- Ами, първо аз цяла книга не мога да напиша. Пиша разкази. А за читателите ми… Тотално ги лъжа и истински се забавлявам, когато ме взимат насериозно.

- Добро момче.

- И въпреки това, остава нещо недоизказано и това е болката. Болката, че вече книги не се четат, болката, че няма кой да те оцени, болката, че преди два века щях да бъда бог, болката, че тази професия сега е ненужна, болката, че, както каза учителката ми по философия едно време: “В това да си писател няма пари”. От всичко в този живот има само болка и не мога да разбера кой си прави гаврата с нас. Жалко е, че и една цигара не мога да запаля като те гледам как умираш. Искам да ти стисна ръката, дядо, и да ти дам сила от моята обич към теб за да преодолееш смъртта.

- Мило мое момче не разбираш ли, не виждаш ли, че съм бил обзет от друга сила. Много по-страшна. Силата на самоунищожението. Аз желая да свърша по този начин. Уморих се от неуспехите в живота. За хора като мен е отредена тази участ. И не ми говори, че изпитваш болка. Тя е навсякъде около нас и не желая да я има и в твоето сърце. Не. Ти трябва да успееш в живота. Погледни ме и ми го обещай.

-  Как да ти го обещая, гледайки те в очите. В тях виждам смърт.

- Няма защо да драматизираме. Едвам дишам и ми е трудно да говоря. Но аз те познавам Чарли, ти ще ги победиш всички. Ще победиш всички точно когато са те отписали от сметките. Ще ги победиш на финалната права.

      Сестрата идваше.

- Господин Гарет, време е да ви дадем това, което ви кара да не чувствате болка.

- Сестричке, никой досега не е измислил такова нещо.

- Край на времето за посетители.

- Довиждане, дядо, утре пак ще дойда.

      Виждахме се още 12 пъти след този разговор. Никой не публикува написаното. Ню Йорк Таймс бяха заети да лъжат с какъв успех протича войната в Ирак. Сега съм на 49 години. Добре, че си записах разговора. Чудя се къде е тази финална права…

      Работата на писателя изисква да умееш да свързваш и подреждаш нещата по начин, който да е въздействащ и увлекателен. Дали и аз го мога? Без идея и замисъл се опитах да ви накарам да почувствате болка.

 

Толкова си прав...... не спирай да пишеш... Работата на писателя изисква да умееш да свързваш и подреждаш нещата по начин, който да е въздействащ и увлекателен.Да......безспорно ти се получава.... Без идея и замисъл се опита да ни накара да почувстваме болка и успя....., поне при мен се получи.....
Продължавай! Приятна вечер!

Хмм, абе този старец не е ли тласнал без да иска внука си по пътя на болката, карайки го да се бори и да очаква...Ако аз бях на негово място, щях да посъветвам внука си да твори единствено за свое удоволствие и може би така успехите щяха да дойдат по-лесно...Но понеже не съм старец, и не се каня да умирам, мога само да го поздравя този внук ;), защото разказите му определено карат човек да си размърда мозъка!

Здравей! :) Благодаря ти за хубавите думи! :) Следващият път ще се опитам да напиша разказ, който да въздейства положително. Честно казано обаче умея да виждам черното в живота и него пресъздавам. Бялото винаги ми е убягвало. До нови срещи! :)

:) Въпреки, че ме разсмиваш аз ще те разочаровам... :) Всичко е в художествената сфера и в действителност както се казва 'лицата и събитията са измислени'. Е... Има го наистина едно младо момче, което се опитва да пише и понякога му дават такива коментари, че е над възможностите му да отговори, но пък нека ги има и нека бъдат още по-заплетени... ;) Много свежо звучиш предвид идеята ми да предизвикам чувство на болка. Явно при теб не ми се е получило... ;)

Почувствах по-скоро напразна безнадеждност, а тя индиректно е свързана с болката... Но хората чувстват нещата по различен начин. Кой знае защо се сетих за тримата мъдреци - Буда, Лао Дзъ и Конфуций - които стоят пред каца с оцет. Всеки е направил физиономия, която отговаря на неговото (респ. на учението му) възприятие за живота. Буда, който твърди, че всичко на този свят е болка и страдание, има страдалческа гримаса. Лао Дзъ - който проповядва Дао-то - се е захилил... :)))

Здравей! :) Благодаря ти! Това, което си дала като пример е най-точния начин за определяне на преобладаващия цвят в дъгата от цветове на човешката същност. Поздравления за теб! Прекрасен коментар! :) Но... Имам един въпрос... Конфуций??

Когато се заживява без идея за смисъла на човешкият живот,човек става или мъдрец-или престъпник.Според мен,разбира се.. А за да причиниш болка,значи че никога не си я изживял ... Болката винаги оставя белег.

Знам, разбира се, че лицата и събитията са измислени. Не исках да прозвуча толкова заплетено :))), но се радвам, че успях да те разсмея. А поздравът ми беше адресиран до теб :). А Лао Дзъ определено ми харесва :)))

Здравей! :) Радвам се, че отново си тук! :) Относно първото изречение... Има томове по криминалистика и тук си права, но аз бих леко перифразирал самоубиец или опасен за обществото. Зависи и от обстоятелствата и хиляди детайли водещи до определено действие, но мъдрец-не. Напълно съгласен съм с последното изречение. Първата ти болка(физическа или психическа) е някъде в теб и дори да е лека влияе на личността. Лек ден! :)

ЩЕ се опитам да перефразирам: Когато един човек е осъзнал безсмислието на живота и въпреки всичко продължава да живее падайки и ставайки,тръгвайки отново и отново към края на осъзнатото нищо,или неговото ,,нещо" приел за верую за да може да си отиде от този свят,вярвайки,че все пак не е живял на колене...Този човек е мъдрец за мен. А престъпника,във всички детайли си е престъпник.:)))) Прегръдки за теб и ...давай напред..:)))

Да! Лао Дзъ определено ще да е готин пич. Не бях чувал за него. То пък те всичките ми звучат еднакво. Ако някой ми го беше казал по-рано щях да го помисля за генерал от Виетнам. Ааа да драсна едно откровение... Когато проведохме онзи виртуален разговор към един от предишните разкази ти ме победи тотално. Последният път за който сега се сещам и човека който го направи бе един всеизвестен и всепризнат блогър в един коментар. А има огромна разлика между това как пишеш и как говориш. Лично аз съм скучен събеседник и няма шега относно това. Както и да е. Честитка със закъснение за победата! ;) Лек и изпълнен с позитивни емоции ден от мен! :)

Аз също предпочитам пред всички Лао Дзъ - преди повече клонях към Буда, но вече твърдо предпочитам Дао-то... Конфуций никога не ми е харесвал - затова явно забравих да го спомена как реагира на "кацата с оцет", т.е. Живота...:)