И ето... По някакъв начин нещо стана с мен... Спомних си... Името ми бе Джеймс Стивън МакКонъли и имах бар в Глазгоу. Значи има и друг свят. Защо съм в Ада? Лошо... Досетих се. При сбиване ударих с юмрук клиент, който почина в болницата впоследствие. Веднага след като осъзнах тези неща тръгнах да се движа към дъното, към както всички мълвяха, Светлината.
Някъде сред звездите в паралелна вселена...
- Аррам, имаме неотложна работа. В галактиката Млечния Път в царството на Нашия Бог душа от Чистилището се е опомнила и представи си е тръгнала към дъното. Откъде тази смелост предвид това, което не живее там? Аз сам за там не тръгвам. С удоволствие бих оставил тази душа да намери безкрайността под формата на розова отрова.
- Знаеш инструкциите при такива ситуации Грисим. Или искаш да те пратя по дяволите, ха – ха.
- Аз и там съм бил преди да започна да служа.
- Ще ти кажа друго. Отвори Свещената Книга и провери дали името му е записано там. Ако не е, лично аз ще отида да го върна и да го пратя на Земята. Ще го изпитаме отново и следващия път Светия Дух Луцифер ще се опита да го прати този път директно в Ада, а от там нататък всичко е възможно... Може един ден да стане един от нас. Този МакКонъли не осъзнава, че е в Чистилището. Преди да се възкача и аз имах заблуждения. Ще ти разкрия нещо... Самият аз съм бил в тази вселена, галактика и на тази планета преди да стана демон. Не помня всичко, но имат едно смешно изказване: ‘Доброто винаги побеждава.’ Там е ужас. Ние тук се страхуваме от глупости, но ти да видиш какво е там... Ако си изберем най-отвратителен век това е 21. С него света им свършва. И всичко е заради едни хартийки.
- Как хартийки?
- С тях си избират неща, които да имат. Нищо не им се дава, трябва да извършват нещо за да получат нещо.
- Искаш да кажеш, че не може да си имаш всичко, което пожелаеш, а трябва да даваш хартийки? Що за глупост е това и кой го е измислил?!
- Ти си живял другаде и затова не си свикнал на безумие. Сега отвори Книгата или ще повикам Вант.
- Никаква Книга не отварям това кърваво мастило ме плаши. Не мога да понасям и дървото от което са съзидани страниците. Пък и ако прочетеш нечие име веднага изкача някаква история, живот, лице и все неприятни едни. Вант да я отвори.
Попаднах в стая цялата в розово. Отворих врата и се оказах в градина от розови рози и се замислих ‘Дали така изглежда рая?’. Навсякъде имаше врати. Отворих друга врата и видях розова трева и дори езерото бе в същия цвят. Пред мен се озова чисто гола жена с розови очи и розова коса, а плътта й бе като на бебе - розова и ме попита дали желая да се съединим в едно. Погледът й бе лукав. Уплаших се и почнах да викам от страх.
Събудих се.
- Джеймс какво има?
- Нищо Шерил. Ох, явно съм сънувал нещо. Не помня обаче какво.
Наистина не помнех. Пък и може ли да се вярва на сънищата?? Важното е, че утре има мач и ще пия. Супер!
Това което се случи на другия ден надмина всички най-лоши кошмари, които може да си представи човек. И да съм сънувал нещо то едва ли е било по-лошо от това. Под въздействието на кокаин открих безразборна стрелба и раних трима човека, а убих двама и то само защото моето пристрастие към футболния клуб не съвпадна с тяхното. Доживотен затвор! Желаех директна смърт, а не да гния в затвора, но...
‘Молим Те Отец Яхве, Син Самиел и Свети Дух Луцифер бъди с нас преди, сега и в бъдеще. Поклон пред Теб.’
Хареса ми !Много !Сънят......в него откриваме нови вселени, галактики, бродим....търсим светлината, влюбваме се .....и какво ли още не !
Поздравления и аплодисменти, от сърце!:)
http://magicktarot.blog.bg/lichni-dnevnici/2011/05/18/liturgiiata-na-svetiia-duh-sbydva-vsichki-jelaniia.749455
Поздрави!
