И ето ме тук и сега... Генералът отдавна си е тръгнал. Полковник Милански ще разкрие какво ни очаква – мен и другите двама. Интересно за вас е, че само аз знаех името му.
- Операцията ще се казва ‘Наташа’. Вие тримата не се познавате, но според нашите стратези сте най-подходящи в дадената ситуация, а и ще се сработите както са преценили психолозите. Ще се опознаете след като ви кажа в какво се състои задачата, а вие ще решите как да подходите спрямо ситуацията. Вие не съществувате за никой – това го знаете. Един от вас е от Вимпел, а другите двама сте от друг Спецназ, но това не променя абсолютно нищо. Мен ме забравете. Така. Това за което ще мислите е кораб плуващ в Арабско Море с флаг на Холандия под името ‘Гараб’. Пътува под опеката на ООН и е официално съобщено, че пренася хуманитарна помощ под формата на храни за Пакистан. Трябва по график да акостира след три дена в Карачи. Трябва да го потопите. Не съм ви събрал да потапяте консерви с грах, боб и картофи. Натоварен е с оръжие. Това е целта. Не бива да допускате по никакъв начин този кораб да остане невредим. Решавайте сами как ще подходите, но при провал Русия ще е само спомен за нещо което сте имали, а сте изгубили. Сега ще ви дадем два часа за да обсъдите какво оборудване ви е нужно и как ще действате, а след това ви качваме на новосъздадения самолет Орел-23 с който ще прелетите покрай цяла източна Азия до Арабско Море където ще направите десант. Самолетът е твърде малък и затова сте само трима, но лети толкова нависоко, че могат да го засекат само радарите на САЩ и Израел. На практика за света той още не съществува. Лошата новина е, че полета е еднопосочен. Ще имате провизии за три дни, след това... Бих ви посъветвал да се разделите и да минете границата от Пакистан през Китай вместо през Афганистан. Друга опция е Индия... Може да заживеете някъде в Азия... Изборът е ваш. И аз бях пуснат веднъж в Монголия, но предпочетох да се върна. Отне ми две години...
Той излезе и ни остави.
- Няма нужда от истински имена. Аз ще съм Евгений. Е-1 и ще водя операцията.
- Добре аз ще бъда Борис. Б-2.
- Аз ще съм Александър. А-3.
Реших аз да бъда последен защото товара на плещите ми щеше да бъде по-малък. Пък и... Аз съм от Вимпел...
- Кацаме с парашутите във водата. Б-2 ще изчислиш координатите на ‘Наташа’ – така ще го наричаме. Изисквам от теб максимализъм при изчисленията. А-3 ти ще кацнеш близо до брега. Ще кажем на командването, че операцията е възможна само ако се проведе през нощта. А-3 след като ти направиш десанта ще плуваш до брега и ще ни чакаш за да се съвземем след дългия престой под водата. Нямам никакво намерение да се качвам на този кораб. Не знам колко човека трябва да избия. Вместо това ще поставя бомба под него. Ще го направим заедно с Б-2. Той ще бъде зад мен и ще я носи докато аз ще плувам пред него с автомат АК-45 за да реагирам защото може други водолази да пазят кораба под водата. Сега ще преценя къде да я поставим и колко взрив ще е нужен по снимките на операция ‘Наташа’.
Дума по дума... Знаех какво ще каже. Знаех, че може да го направи. Знаех, че аз мога да го направя по-добре. Знаех, че можех да се кача на същия този кораб и да избия ако трябва 20 човека. Сам. Този мислеше съвсем стандартно.
След три часа се качихме на Орел-23. Всичко протече по план. По нашият план. Но Евгений или както се казваше това наперено момче и другият Борис или Б-2 бяха разстреляни с по един куршум в сърцето, а след това лично аз ги заличих с киселината, която ми бе дадена от полковник Милански, а на другият ден имах среща с посланика на Русия в Пакистан. В Карачи получих и новата си задача – да го охранявам възможно най-отблизо при посещението му в размирен район. Знаех само, че трябваше да настройваме две въоръжени формирования едни срещу други в интерес на верния ни съюзник Индия. А... Чух новините... Говореше се за някакъв кораб ‘Шевалие’ плуващ под френски флаг и превозващ хуманитарна помощ за Пакистан. Претърпял авария. Потънал в Арабско Море. Е... Аз бях там.
