Уморено си спомням за лица, нрави и събития. Прелитам през годините и откривам само нея. Моята единствена приятелка. Единствено нея желая. Искам да ви разкажа за нея. Искам да ви докажа, че любовта няма граници...
Всред всичкия хаос на мрака и светлината се родих и аз. Беше ми забранено да питам кои са родителите ми, беше ми забранено да играя с другите деца. Тогава си мислех, че някой е искал да бъда различен. Някой е искал да плача от самотата, на която съм бил обречен. Някой е искал да ме накара да чувствам омраза. Някой е искал да бъда лош. Някой е искал да бъда зъл. Някой е искал да убивам. Изпитвах желание да разбера кой е този, който е определил да се отнасят така с мен. Сега дори ми е смешно за наивните детски закани. Но е и тъжно. Наистина е тъжно след като си разбрал, че от страданието се ражда величието. Страданието е най-прекрасното нещо на този свят. Нямам и спомен от времето, когато съм бил щастлив. Може би защото никога не съм бил или може би защото щастие на този свят не съществува. Да плача, докато се усмихвам, и да се усмихвам, докато плача – това е тържество за моята душа. Понякога гледам морето и долавям нежната музика, която излъчва. Причинявам си болка, за да изпитам вярата в себе си. Мисълта ми полита, за да се срещне с всеки от вас. Срещата е неминуема и пристига нежно като полъха на летен вятър, за да се превърне в ураган, който да ви покори и в един единствен миг да проумеете смисъла на живота. Ще ви призная, че се страхувам да не би да не го получа. Това е моят единствен страх.
В едно друго време и в един друг свят си играех с едно прекрасно момиче. Косата й беше дълга, права и черна като катран, а очите й – морско сини и студени. Тя плашеше другите деца със загадъчното си излъчване, но не и мен. Много обичаше птиците и по-точно гарваните. И двамата се харесвахме, но това не бе по обичайния човешки начин. И двамата изпитвахме демонична омраза и желание за власт един над друг. Гледахме се в очите и се изпитвахме кой от нас двамата плаши повече другия. Тя беше тъжна, че не се плаша от нея. Често се карахме и биехме.
- Ти защо си лош? – ме попита тя един ден.
- Защото те обичам и защото обичам да съм лош.
- Искам да паднеш на колене пред мен и да умреш.
- А аз искам да си моя и да не ми изневеряваш.
- Тогава умри.
Времената отминаваха, ние се променяхме, но пътищата ни се преплитаха. Разбрахме, че ние сме създадени един за друг. И двамата се мразихме и двамата ни мразеха и се бояха от нас. Тя стана много красива. С такъв вид можеше да уплаши дори лъва на Метро Голдоуейн Майер. Срещахме се предимно по работа. Аз трябваше да се преобразя в красива куртизанка, за да отровя един маркиз, който беше досадил на Бога с разврата и прелюбодействието си и тогава тя щеше да се появи.
Париж по това време беше романтично място, идеално за любовни срещи.
- Още ли мразиш факта, че не можеш да ме имаш – я попитах аз.
- Намират се и по-големи красавци от теб. Имам предвид архангел Михаил.
- Лъжеш. Знам, че не е твой тип. Аз съм от твоята категория. Пък и тръгнаха едни клюки, че съм щял да бъда хвърлен в ада и то с теб.
- Откъде по-точно ти идва фалшивата информация?
- От книгите. Знаеш, че обичам да чета.
- Ти ще си останеш глупак – философ. Наслади се малко на човешкия страх.
- Тая работа ми омръзна. Желая нещо по-възвишено. Виж и хората се променят. Какви неща измислят само. Аз например искам да карам колело, да пиша стихове за теб, да те видя как танцуваш кан-кан. Ама и ти си една грозотия, дето никъде я няма – точно и за това те обичам.
- Знаеш ли нещо за някой си Исус от Назарет?
Тук вниманието ми се изостри.
- Какво за него?
- Изплъзна ми се от ръцете, а все забравям да ти кажа. Не е обичайно да става така.
- Мамка му! – изпсувах на френски. – Значи е вярно. Готвят заговор срещу нас.
Каквото и да става в бъдеще аз знам и желая да бъда с моята приятелка, защото когато сме двамата с нея изгревите и залезите изглеждат различно. Не съм от страхливите и безсилните, които бягат пред гибелта. Знам къде ми е мястото, отредено според вас – хората. В Ада. А вашето къде е?
Да погледнеш любовта под този ъгъл. Да обърнеш палачинката, с две думи.
Да, дали е вярно, че разликата между доброто и злото е гледната точка?
Много ми хареса!
Поздравления!
Защо не го харесваш?
А аз имам и разкази.... Интересно, дали ще ти харесат?
и ,,Когато мечтите се сбъдват една звезда умира,,
но , ако имаш време прочети и другите.
