Иска ми се да не я бях срещал. Защо го направи само веднъж? За да разбера... Тя ме нарани. И знаеше, че ще го чувствам защото беше много по-опитна в тези игри. Трябваше да се махна от тази страна, от този град. Мадрид, Испания. Наивно, глупаво момче от Буенос Айрес. Избягах от родителите си за да докажа, че съм силен. Сега трябва отново да бягам от чувствата си. Бягство. Това ли ще се превърне в моя постоянна участ, която ще определи и характера ми? Невероятно е какъв страстен мечтател съм. Абсолютно заблуден. Абсолютен фантазьор. Тя! Направи го съвсем съзнателно и може би трябва да й благодаря, че ме хвърли в калната реалност. А има хора, които не се привързват. От трупата музиканти в която попадам и аз Алваро е ненаситен развратник. Успя да посети всички публични домове в Мадрид. Затова той бе първият човек към когото се обърнах за съвет. Познаваше жените, щеше да ми повлияе по някакъв начин. Да ви споделя честно очаквах с трепет това което щеше да ми каже. Изпитвах надежда и едновременно страх.

- Разсмиваш ме Леон. И какво очакваш да се случи? Виж сега, при теб се е получило меко казано много неприятно. На 21 години си, казваш ми, че не си опитвал досега такива неща с жена... Хммм... Как да ти го кажа? Извлечи положителното в случая.

- И кое е то?

- Ами имал си честта да опиташ прелестите на самата аристокрация. Те поне ухаят на пролет. Ха-ха.

- Но аз я обичам. Желая да бъда с нея дори като роб, да й слугувам само и само да я виждам всеки ден.

Алваро направи странна физиономия и въздъхна. Сега съм сигурен, че искаше да измисли начин по който да ми съобщи как стоят нещата, но без да се почувствам зле от думите му. Или иначе казано разбра, че съм в критично състояние.

- Така... Ти нали обичаш да играеш с малките котенца, защото са сладки?

- Да. И какво общо има това със случая?

- Чакай сега. Обаче като пораснат стават котараци или котки и вече не са толкова сладки и не ти се играе с тях. Нали?

- Алваро какво говориш?

- Остави котенцата. Ще ти го кажа направо. Като се има предвид с коя си имал да го наречем връзка не е учудващо, че е постъпила така. Леон! Стегни се! На мен никога няма да ми се падне щастието да опитам от нейната трапеза. По много причини. Знаят ми репутацията. Тя няма да ме доближи защото я е страх да не пипне някоя болест. Мислят ме за нечистоплътен. И си е така. Вместо да скърбиш за принцесата която уверявам те никога няма да се обвърже с теб, ела в кочината, пий вино и опитай всичко с някоя от по-младичките или каквото там си избереш. Вярно, мирише на прасета, но и най-смелите ти фантазии ще бъдат осъществени. Аз ти го обещавам. Ще ги накарам да направят каквото ми подшушнеш, че желаеш. А тези от елита са хедонисти. Винаги търсят някакво ново усещане. И ето... Видяла те е невинен и непорочен и се е възползвала от теб. Ти си бил нейно котенце.

По-късно осъзнах, че той говореше така за да прехвърли вината на нея и аз да я намразя вместо да обвиня себе си, но имаше ли за какво? Тя ми беше направила подарък. Така мислех по време на пътуването с кораб и бягството ми от чувствата към новата земя Америка. Докато не бях зает да повръщам – мислех. Бях сляп и затова не приемах думите на Алваро. Когато срещнах Мери и се ожених, а впоследствие разбрах за магията да имаш деца и да си заобиколен от любов осъзнах, че нещата не са толкова сложни ако си почтен и честен. Вродената ми доброта ми донесе щастие. А в моментите на трудност винаги имах подкрепа. Може би живота ми бе устроен просто и еднообразно, но нямаше нужда да бягам и се чувствах силен.

 

Първо- Щом си озаглавил разказа си ,,Потекло,, трябваше да разкажеш повече за нея и това, че тя е от потекло, а ти не. Трябваше да разкажеш поне с 5-6 изречения какво се е случило и как между двамата, не , че не се разбира но...
И финала ти идва някак изведнъж, без никакъв увод и свършва бързо....
Идеята, смисъла и поуката ги схванах, но... ми се искаше да е малко по-подробно.
Също така ... бих редактирала някои думички...
Като цяло - беше ми интересно!

Здравей! :) Последното ти изречение ме радва най-много. Хубаво е, че умееш да влизаш в ролята на критик. Ще те изненадам може би с това, че имам свой собствен редактор и той е много по-безкомпромисен от теб. Затова ти благодаря, че си ме пожалила. ;) Същият този редактор определя кои разкази да влязат в книгите ми с разкази и кои текстове са слаби дори за блога. Блогът ми е своеобразна лаборатория. Пиша около 50-60 разказа и само десет от тях влизат в книга. Останалите ги трия. Ще ти издам една малка тайна. Не заслужих похвали с този разказ, а само една дума:'Читаем'. Благодаря ти. :)

Не не съм критик, просто си казвам мнението, което не е компетентно и може да не съм права... И аз искам такъв редактор - безкомпромисен :) макар, че няма да издавам нищо... ей така... за ориентир... Завиждам ти за него.
А сега ти си на ход....

Не разбрах какво точно се изисква от мен?? Ако е това което си мисля... Моля те да ми простиш ако е възможно за теб. Може би познавайки те бегло няма да го направиш. НЕ е защото не харесвам този или онзи писател или поет. НЕ е защото не харесвам творбите ти. От съображения за сигурност не чета произведения на блогъри. Откакто съм в блога не съм дал повече от 10-15 коментара. Въпреки, че по този начин се печели популярност. Не желая несъзнателно да взема нещо от тяхната проза или поезия. Когато ти даде толкова много коментари и ме помоли да прочета нещо твое се чувствах длъжен. Ако можеш ме разбери. Това са лично мои методи. А отношенията между хората и приятелите изискват компромиси.

Просто не е истина!
Аз също чета минимум поезия или проза - само на приятели.
И то по същата причина!
Така че идеално те разбирам...
Странно нали...

:)) Тогава сме приятели. Но аз не чета и минимум поезия или проза. Ако трябва да съм честен има само едно момиче, но там нещата са по-сложни ако ме разбираш... :)

Не мога да направя повече нищо по въпроса. Ако взема нещо от теб без да искам ще ми бъдеш бясна нали?

бясна не, а поласкана....
щом си го взел, значи ти е харесало... просто е!

От този разказ става роман.
Интересно. Напипваш точките, структурираш нещата, но не ги развиваш в дълбочина, само ги маркираш.
А имаш дълбок философски поглед и би могъл да обрисуваш такива типажи, че свят да му се завие на човек.
В крайна сметка, винаги ми е интересно, да срещна в разказа ти още един поглед.
Поздрави!

Здравей! :) Благодаря ти! :) Трима са хората, чиито коментари ценя най-много. Ти-със своята всеотдайност, nadagr-със своята уникалност и magicktarot-със своята гениалност. Ако напиша роман по този разказ вероятно ще изглежда като 'Души в окови' на Съмърсет Моъм. Той сам си е признавал, че е с няколко класи под повечето писатели и мисля си, че все пак се е надценил. Благодаря за суперлативите. Поздрави и от мен! :)

Здравей! :) Този път шегичката ти сработи... :) Нищо лично-изброените са ми абонати. Ако не си забелязала те прибавих към 'любими'. Ти сама решаваш и определяш къде да си. Да си призная честно най-любезен съм към жените. Вероятно това се дължи на едно парче месо в повече. Лека вечер! :)

То не е интересно да се обсъждат тези неща-друго си е да ги правиш... На тъмно. Не знам как е при теб, но аз изгасям лампата... Може би съм срамежлив, как мислиш?

Пользователи форума <a href="http://forum.justlady.ru/index.php?showtopic=124">здесь</a> расскажут о лучших новинках и трендах из мира красоты и моды, помогут выбрать собственный индивидуальный стиль, поделятся секретами молодости и здоровья. http://www.justlady.ru/ – это крупнейший в Рунете женский форум, где ежедневно обсуждаются более 100 000 тем. Наш форум дарит уникальную возможность поделиться своими проблемами и радостями, откровенно поговорить о сокровенном, спросить совета и рассказать о своем опыте, пообщаться со старыми друзьями и приобрести новых.