Предисловие

 

Смятам, че историята ми е уникална най-вече заради героинята описана в нея. От  книгите които съм чел никъде не е обръщано внимание на такъв образ и сигурно има защо. Не искам да издавам нищо затова ще спра до тук, като само ще кажа, че историята ми ще остави у вас неприятни чувства. Вече сте предупредени, тъй че решавайте сами…

 

Гьоте:

“Единственото нещо, което може да ни даде представа за безкрайността, е глупостта човешка”

 

                   Глава 1

Лина Карчър беше грозна. С огромен топчест нос, си беше пуснала дълга къдрава коса за да го скрие и да не се набива толкова на очи. Иначе бе висока и едра. Нямаше приятели. Познатите й от училище и по-късно от гимназията й, и викаха “смъртта”. Правеха асоциация от филма “Грозна като смъртта”. Като малка се биеше с момчетата и плачеше, но след известно време се затвори в себе си, стана стеснителна, изчервяваше се лесно и чувствителността и към подигравките се засили. Сменяше училища и гимназии, по този начин бягаше от подигравките. Лос Анджелис бе голям, но където и да отидеше беше аутсайдера на класа. Не можеше да понася на хумор, а момчетата само това чакаха. След като откриеха слабото й място не спираха. Тя носеше в себе си комплекса за малоценност, а в света в който всички живеем това е пречка за да разгърнеш възможностите си и да се реализираш. Пък и момичетата или повечето от тях в която и да е част на света желаят да са красиви. А тя не беше. Не я канеха на купони, изолираха я. Намрази момчетата, започна да се замисля дали не е лесбийка, но скоро разбра, че не секса е това което иска. Осъзна, че е готова на самоунищожителни  и самоубийствени действия. Родителите й бяха религиозни и тя прочете Библията и някак осъзна за себе си, че ще протестира пред самия Бог, който я е направил такава. Мечтаеше за друг живот, започна много да си фантазира-във фантазиите си се виждаше красавица и как Джони-момчето, което я тормозеше най-много я сваля и се отнася с нея като с богиня. Не й хрумваше мисълта, че отношението към нея няма да се промени, ако тя самата не се промени. Но и се бе напъхала в роля от която е трудно да излезеш след като си бил в нея в продължение на 18 години. Започна да си съставя план, правеше го и с омраза и с наслада. Зъбите й скърцаха-мразеше Бога, света, хората, държавата, града, близките си, но най-вече себе си.

            

            Глава 2

Навърши 21 години-беше пълнолетна. Родителите й бяха богати и под предлог, че ще започне работа, те й отпуснаха пари за да се установи в Сан Диего, където имаха адвокатска кантора. Тя трябваше да започне от най-ниското стъпало-като секретарка. Лина обаче бе решила да следва своя план.

След като си намери квартира тя започна да ходи по съмнителни клубове и квартали на Сан Диего. Парите, които родителите й бяха отпуснали щяха да стигнат за начинанието. Беше във възторг, чувстваше се близо до целта. Трябваше й човек сигурен и сериозно занимаващ се с наркоразпространение. Търсеше внимателно, но като че ли нямаше да се справи. Реши да се вгради в подходяща среда. Отнесе много подигравки и присмех, а също и откази от хора, които по всичко личеше се занимаваха с това. Продължаваше, но вече отчаяние започна да я обхваща. Нямаше да се справи и с това.

Една сутрин докато си пиеше кафето и прелистваше небрежно вестника попадна на заглавие:

“Известен наркодилър в затвора” Веднага се вгледа с цялото си внимание.

“При акция на полицаите от Агенцията по борба с наркотрафика бе задържан наркодилъра Карлос Алмейда. При ареста той не е оказал съпротива. Носел е в себе си кокаин на стойност 400 хиляди долара опакован в жълти торби скрити около колана му. С тази акция правителството и в частност Агенцията още веднъж доказаха…- следваха още други неща, които не я интересуваха. Видя само “гаранция в размер на 75 хиляди долара”.

 

             Глава 3

Карлос Алмейда беше с дълга черна коса на опашка и брадичка като на мускетар. Погледна Лина. В погледа му се четеше арогантност и ирония. Знаеше че тя се беше консултирала с адвоката му по делото срещу него и му предлагаше изгоден и ползотворен път по който да излезе от създалата се неприятна ситуация. Беше лежал и по затвори в Мексико и американските затвори не можеха да го стреснат. И все пак… Щеше да се възползва. Взе слушалката. Тази беше пълна глупачка.

-Господин Алмейда устройва ли ви варианта, който ви предлагам?-попита Лина боязливо

-Вие искате координатите на някой от познатите ми срещу моята свобода. Откъде да знам дали това не е постановка?-изрече Карлос на английски с испански акцент

-Ами вие си имате хора. Проучете ме. Ако трябва ще работя лично с вас.-опита се да звучи твърдо Лина

-Аз ще съм под постоянно наблюдение. Остава първият вариант и той е най-добрият, защото… тук Карлос се усмихна –Ние вече ви проучихме. Ще получите това което желаете.

-А защо беше този театър?

-Хищниците обичат да си играят с жертвите си.

-Да. Много умно.-изрече обидено тя

-Говорете с адвоката ми. Той ще ви даде име и телефон на човек какъвто търсите, но всичко това ще стане, след като платите гаранцията. И… Между другото- много сте грозна.

Лина усети познато чувство, нямаше сила дори да погледне Карлос. Стана и си тръгна разтреперена.

 

         Глава 4

Лина Карчър още не беше пораснала и бе наивна. Искаше да осъществи детските си мечти- самоунищожение и самоубийство. Нямаше куража да си купи пистолет и да се гръмне в главата, да скочи от някоя сграда или да се обеси. Мечтаеше за приятна смърт, но имаше и нещо друго- много обичаше клюките и да чете за живота на звездите. За Лина бе модерно да приемаш наркотици и тя мечтаеше за смърт от свръхдоза. Не приемаше реалността и я избягваше, но сега бе на крачка от мечтания живот. Беше жив пример как и да имаш пари, когато нямаш нищо в главата за никъде не си. Имаше намерението да опита всички наркотици, да пробва и най-опасните за човек комбинации. Имаше пари, а сега се бе свързала с посочен от Алмейда наркодилър- Антонио Асторга. С всичката си глупост беше поръчала огромни количества за да се чувства спокойна, че ще има до смъртта си. Нейната теория бе, че човек трябва да живее всеки ден като за последно и тя смяташе да взима твърди наркотици ден и нощ до смъртта си. Беше чела за наркотиците и знаеше, че ще взима амфетамини и кокаин да не спи, знаеше и най-опасната комбинация- кокаин и хероин и смяташе да я пробва. Живота й и се струваше безсмислен, но тайничко вярваше в прераждането. Но в този живот смяташе да протестира против всичко и всички. Тя просто не оценяваше това което има.

 

       Глава 5

Антонио Асторга пристигна, плешив с тъмни очила и лилав костюм и й достави единично цяла “палитра” –кокаин, хероин, амфетамини, барбитурати, ЛСД. Той й показа как да си бие хероин право във вената, тя опита няколко пъти със спринцовката и схвана. “Който го иска го може”- помисли си тя. Тя му даде парите, стиснаха си ръцете. Антонио Асторга си тръгна и докато вървеше по улицата си мислеше:”Добра сделка. Егати тъпата и грозна жена”.

А Лина чакаше този миг отдавна. Реши да опита как действа кокаина, изсипа от малка торбичка бял прах на масата и го изсмърка. Изпадна в еуфория, искаше й се да върши нещо, чувстваше физическа и психическа сила. Усмихваше се, реши да си бие и хероин. “Пълно унищожение”- си повтаряше тя с чувство на удоволствие. Директно си би и хероина. Всичко й се замая света стана различен- прекрасно място за живот. Нито добро, нито зло- тя почувства рая. Излегна се и се отнесе, само лека усмивка пробягна по дебелите й устни. Ако я погледнеше човек отстрани щеше да си каже, че това е едно добре нахранено и доволно говедо. Единствено смъртта я правеше равна с другите хора, по всичко друго тя им отстъпваше.                                                     

Младите жени харесват хубави мъже.
А не толкова младите вече знаят, че точно това не е важно.

Не хубостта е важна ,а умът.
Малко се изплаших от това,което прочетох...

Съгласен съм с теб донякъде. Би било хубаво да се представиш, но това да не се разкриваш е твое решение и тъй като не си ме обидил ще ти отговоря. Лично аз мисля, че си изразил една принципна позиция, но тя не важи за самия разказ. Тук на преден план излизат съвсем други неща като: неприспособимост към жестокостта на реалността, нежелание за утвърждаване посредством качествата които героинята вероятно притежава. Всеки индивид е уникален с нещо, а тя не желае да открие и задейства заложения потенциал и избира лесния път. Накратко... Описал съм типичния аутсайдер и един от пътищата по които поемат тези хора.

Ти си фокусирал точно където трябва. Умът не е преходен. И все пак на-великият писател на всички времена, а именно Достоевски го е казал:'Красотата ще спаси света'.

Красотата все пак е относително понятие /външната красота по-точно/. Когато няма нищо отвътре, това си личи и отвън, независимо дали минаваш за красив като външност в момента, или не. Непреходна е по скоро духовността, не толкова умът. Така че, Достоевски може би е имал предвид друга красота. А относно аутсайдерите...Ами няма такива животни. Това е просто една от многото думи-рамки, в които хората незнайно защо обичат да затварят себе си или себеподобните си. Защото кажеш ли на някого, че е еди-какъв си, сякаш го капсулираш и отричаш възможната промяна у него /или у себе си/, а това е опасно...
Поздрави! :)

Здравей! :) Поздрави! :) Няколко пъти прочетох написаното от теб и така и не успях да намеря пролука чрез която да се опитам да изразя мнение по коментара ти. Коментарът ти е бетонна стена. Без сарказъм или ирония. Много силно и смислено пишеш! Имаше девиз на спецчастите на България... Той важи и за теб. След теб трева не никне. :) Благодаря, че ме четеш.

А пък аз, честно, си мислех днес, ако не си ми прочел още "бетонния" коментар, да го изтрия, че ми се видя нещо много поучителен, та чак смешен...Но, както виждам, съм закъсняла. Благодаря все пак за високата оценка /макар и незаслужена/, относно писането ми, а и затова, че така ме разсмя с тоя лаф за тревата :)))

Здравей! :) Твоите коментари винаги ме оставят прецакан. Има и друга дума, която се римува с по-горе споменатата, но нали сме естети... Този път обаче има за какво да те оборя. Високата ми оценка относно начина по който пишеш, разсъждаваш в дълбочина и се аргументираш е заслужена. Не знам дали си се пробвала да пишеш художествена литература, но си заслужава да опиташ защото като критик и анализатор си дръпнала доста, пред повечето, които ме коментират. Всъщност ти трябва сюжет и жанр. Давай! ;)

Ааа, не, мерси! Остава и аз да пропиша...:))) Добре съм си и като скромен читател ;) А теб трябва да те черпя направо, толкова хубави думи накуп , и то за несъществуващи мои качества, не слушам всеки ден :)))
Благодаря още веднъж!

Здравей! :) Щом сама си признаваш, че не притежаваш въпросните качества почерпката отпада ли? ;)

:))) Нее, точно затова не отпада :) А ти наистина ли държиш на нея? :)

Здравей! :) Отскоро имам усещането, че се опитваш да ме направиш на идиот. :) И успяваш! ;)

съжалявам, ако наистина мислиш така. Аз бях до тук с коментарите.

Здравей! :) Ще ти обясня защо мислех така, но на лични съобщения.