Все още не ме е страх. Но знам, че ще ме е страх. Бил съм близо до нея. Два пъти я усетих. При мен се получи така, че всичко бе много бързо. И дори стотни от секундата не можеха да се сравнят с нейната скорост и усещането при допира й. А какво е чувството? Безкрайност! Пустош! Тогава нямах Вяра. Сега имам. В прохладните нощи, в самотата, аз чувствам. Усещам, че никоя вяра не може да ме спаси. Предполагам, че за нея скоростта с която се движа право и без алтернатива към ледената й прегръдка е мимолетна. Когато не мислиш за нея и собствената си среща, която тя е насрочила е по-леко. Легнеш ли на легло веднъж започваш да мечтаеш някой да ти държи ръката докато тя не ти отнеме всичко.

Мечтите ми се носеха като есенни листа. Надявах се някое да полети към небесата носено от бял гълъб. А другите хора... Те... Абсолютно всички бяха заети с това да почистят точно моите листа. Някой ги е нарекъл боклукджии и е определение подходящо за действията, които извършват. Но и да не бяха те... Тя ще ми отнеме всичко.

Имаше момичета достатъчно... Имаше моменти... Сега се е появило едно друго момиче. Гледа ме по странен начин. Когато я видя се чувствам по необичаен начин. Вярвам в предопределеността и затова се надявам. Нужна ми е душата й, защото знам, че мога да я претворя по собствен модел. И все пак в погледа й се чете сила. Винаги когато видя определено момиче мога да позная дали ще ме пожелае, но тази е по специална. Необяснимо? Предопределеност? Та нали всички знаем, че е предопределено тя да ни отнеме всичко.

Нямаше приятели достатъчно... Може би защото предпочитам дамската компания. Дали не е заради това, че съм отгледан от жени?? Не вярвам в приятелството и приятелите. Винаги е въпрос на обмяна на услуги. Най-точно казано е, че всичко е въпрос на йерархия. Момчета, които се опитват да се утвърдят като лидери пред мен – не търпя. Имам и съм имал само един истински приятел, който ме поздравява и винаги пита за мен. Жалко е, че тя ще му отнеме всичко.

Имах семейство. Сега нямам такова. Има личности. Една водеща. Думите са излишни. Предпочитам да съм преди нея. Защо ли? Защото няма да успея да преживея как тя ще й отнеме всичко.

 Имал съм толкова гадости по отношение на моята личност. Тези, които ми ги причиниха не заслужават да бъдат споменати и все пак са част от мозайката наречена мой живот. Всички те също са ме градили като личност, но ми е най-чудно защо винаги си мисля, че благодарение на тях аз се отдадох на книгите и започнах да добивам знания и да мисля неща много по-различни от останалите юноши. Чел съм достатъчно книги и знам къде свършват подобни хора. На тях не пожелавам тя да им отнеме всичко, защото те нямат нищо.

Говори се, че преди около има – няма две хиляди години се е появила личност която е превъзмогнала смъртта. Ако тази личност е съществувала едва ли е описана добре в първите три Евангелия. Забелязвал съм нейното присъствие в хората. Божествеността й не е толкова трудно неразгадаема. За секунди съм бил спасяван от ужасни грешки и още по-ужасни последствия. Мисля, че тя е тук някъде във всичко, но не и в това което пишат на хартия или говорят по медиите. Не е дори в Църквата. Тя е там някъде и чака самите вас да бъде открита по разум и чувства. Веднъж откриете ли я нищо не може да ви бъде отнето. Последната стъпка е лъчът Светлина когато тя реши, че сте повярвали. Тогава тялото е ненужно и умира. За да живее Духът. 

Ако душата ти е наранена не смятам,че трябва да живееш без ВЯРА.Тя е в основата на нашето съществуване.Помисли по-дълбоко...

Предишния текст не коментирах, защото коментара ми щеше да бъде много негативен.
Тук усетих това, което ми липсваше в предишния - Душа! И пак можеше да се постараеш повече... ,,Нужна ми е душата й, защото знам, че мога да я претворя по собствен модел.,,- Това ме вбеси!
Дано го разбирам погрешно...
Явно, когато пишеш за собствените си чувства ти се получава по-добре, така че да се усети емоцията... Любовта прави чудеса, нали? Абстрахирай се от това текста ти да е перфектен... Когато пишеш просто отвори душата си, остави я тя да пише... майната му на текста... и после ти не редактирай, ще го развалиш. Остави някой друг да го направи, но да е просто козметично, не основно. Тук също имам много забележки по отношение на изпълнението, но понеже усетих душата ти, ще бъда добра :)
Приятен ден!

Моля те недей да говориш за наранената ми душа, а помисли по-дълбоко...

Здравей! :) Можеш да даваш всякакви коментари. И негативни и позитивни. Благодаря за този. :) Поздрави! :)

OK :)

Струва ми се, че този път прочетох нещо много лично, затова не бих си позволила да го коментирам, т.е. да се правя на дървен философ :) Само ще споделя едно мое мнение за нещата от живота, и за живота от нещата :) и за смъртта. А именно, че всичко е въпрос на гледна точка. Като във вица, където два близнака разговаряли в корема на майка си, и единият попитал другия дали има живот след раждането...Та така и със смъртта, не се знае кога всъщност започва истинският живот :)
Поздрави и хубава вечер!

Здравей! :) Аз винаги пиша неща, които да изглеждат много лични. Въпросът който седи пред тези, които четат и коментират е кога ще успеят да уловят кога съм изтървал от контрол положението. Радвам се, че съм успял да те заблудя. ;) Шега, де. :) Или истина донякъде?? :) Благодаря ти за прочита и коментара! Поздрави и лек ден! :)

Едно листо с болка се отрони от върха,
политна и разпръсна своя цвят
и златото превърна се на кал,
дантеления обръч в стъпка черна.
Едно листо отронено от вятъра умря,
за да живее корена.

За мен този текст е перфектен и като съдържание и като форма. Началото и краят са своеобразна рамка и му придават цялост и завършеност. Много ми допадна и събужда странни усещания, мисля че добре разбирам... вълнува определено. Идеята е философска - за силата на духа. Сещам се за Пенчо Славейков и Екзюпери. При теб особено ми напомня за Малкия принц:

- Сбърка, че дойде. Ще ти бъде тежко. Ще изглеждам мъртъв, но няма а е вярно...
Аз мълчах.
- Разбираш ли. Много е далече. Не мога да взема това тяло. Много е тежко.
Аз мълчах.
- Но то ще е като стара изоставена черупка. В старите черупки няма нищо тъжно...

:)

Здравей! :) Благодаря ти! Почти не разбирам от поезия, но мога да преценя кога едно нещо е красиво и силно. Много се радвам, че си ме поздравила по този начин. Желая ти лек ден от мен! Поздрави! :)

Здравей! :) Невероятен коментар и убийствена извадка! Философия! Благодаря ти! И да ти споделя още нещо... Трябва да ти кажа, че съм много поласкан от това, което си написала за мен в постинга при баща ми. :) Поздрави и отново благодаря! Лек ден! :)