23 Август и никакво слънце.

Колата бе Volvo S-80, а в нея стояха майор и сержант от немските спецчасти SEK и се движеха по магистралата. Говореха си на чист английски.

- Уточнено ни е всичко, знаеш инструкциите. Повтарям. Всяка моя дума трябва да ти се забие в съзнанието и подсъзнанието. Проведохме достатъчно наблюдения и ги подслушваме. Днес е специален ден за тях. Ще заминават за Лисабон. Хийтроу ще бъде претъпкан. Ще имаш един шанс. Ето... Това е кутията със специалните цигари. Добре си дегизиран, а те въобще не са предпазливи. Разчитат на охраната и поведението им е нагло и безотговорно. Ще седнат в специалния салон, защото и двамата са пушачи. Ти трябва максимално близо. Трябва да запалиш една цигара точно към врата на Стивън Лори след това ще се изкашляш, ще изпсуваш на френски и ще я загасиш. Ще поемеш глътка Pepsi и ще запалиш втора към врата на Джеймс Лейл. Нищо няма да усетят. Тръгваш си бавно и спокойно. Купуваш си вестник и вземаш полет за Париж. Там те чакаме ние.

- Разбрано.

Стивън Лори бе на 27 години, а Джеймс Лейл на 29. Току що бяха пристигнали на Хийтроу и се запътиха към салона за пушачи. Седнаха и си поръчаха уиски.

- Джеймс ти наистина умееш да си вършиш работата. Знаеш ли колко доволен ще бъде баща ми след като разбере как сме пробутали проститутка на самия Карл Вандел? Тази почивка е за теб. Нямаш и понятие колко разкрепостени са португалките.

- Говори по-тихо. Пак ли си пиян? Само аз работя. Ти пиеш и развратничиш, а това е голяма корпорация. А ние сме заснели как шефа й прави секс в работния си кабинет... От цялата тази работа ми горчи в устата и ме боли глава. Направо ми се повръща. Все едно да обявиш война на половин Германия. Имам някакво странно усещане. Покри ли оператора и проститутката?

- Хе-хе. Ще повръщаш в самолета. Да. Погрижих се и двамата да са по различни курорти из целия свят. Това е най-големият ни удар. Празнувай! Само двамата знаем, а баща ми е роден на 29 Август и съм оставил касета за него. Помисли си само как ще ни посрещне... Имам друга касета в сейф. Запомни едно нещо най-после... Докато си с мен и с пръст не могат да те докоснат.

В самолета пътувайки за Лисабон и двамата решиха да хапнат. Стивън си поръча суши, а Джеймс препечени филийки с гъши пастет. След като се нахраниха и двамата почувстваха болки в областта на корема и главата. Болките постепенно се засилиха и локализираха в главите им. И двамата пребледняха и започнаха да чувстват задух. Давеха се, а не можеха да повърнат. И двамата починаха по неизвестна причина. Властите във Великобритания обявиха, че причината за смъртта им е алкохолно натравяне. Само специалните служби и Джон Лори узнаха, че става въпрос за секретна отрова. Започна се разследване.

27 Август. Мюнхен.

- Поздравления майор Рейсмандер. Генерал Авенгрихт ви кани на благотворителна вечер. Ще се запознаете с влиятелни хора.

- Чест е за мен да го чуя полковник Брикнер.

- Отлично.

28 Август. Берлин – Лондон. Телефонен разговор.

- Полковник Брикнер, а дали Джон Лори ще използва касетата.

- Не смятам така Карл.

- Защо?

- Защото има пристрастена към кокаина дъщеря. Нора Лори.

- Чудесно.

- Карл, нима смяташ, че Великобритания ни победи през Първата и Втората Световна война. Та ние ги бием по всеки показател въпреки историята. Помниш ли как се смяхме заедно когато гледахме мача в ЮАР между Германия и Англия? И да те питам нещо... Толкова ли си струваше тази проститутка?

- Моля, без тези въпроси. Моя грешка. Признавам.

- Някои хора са много разочаровани.

- Беше секретарка. Открийте я. Аз си идвам след като видя изражението на Джон Лори. Поканил ме е на погребението. От страх предполагам, но аз няма да го забележа. Чудесен подарък навръх петдесет и седмия му рожден ден...