Тъгата идваше към мен като ято мушички през лятна вечер. А вечерта бе с уханието на липов цвят. Бях сигурен, че това се дължи на твоите златисти коси. Целувайки те усещах обещанието. Твоите малинови устни... Гледах очите ти. В тях прочетох смъртната си присъда, а бях толкова млад. За теб това бе игра. За мен това бе война. Мечтаех, надявах се да се удавиш в океан от сълзи. И ти ще рониш сълзи и ти ще обичаш несподелено. Чух... Там някъде точно през зимата някой те е разплакал... Кажи ми кой... Защото няма да позволя никой да се отнася с теб така. Когато си мисля за теб се разболявам от раздвоение. И отново. Теб те има, а всички останали хора – НЕ.
Дали мога да добия властта и силата за да изменя всички обстоятелства в моя полза? Ще го направя. Вярвам в съдбата, но не вярвам, че не мога да прекроявам действителност. Много са били хората – малко са останали.
Плачейки съзирам, че съм щастлив. Това е страшно. Не знам какво ме очаква в бъдеще. Нека ме има. Тук в щастието на земния рай. Онзи другия не ме интересува. Ницше и кой ли още не е говорил за волята. Но тя е в главата, в съзнанието. А когато в сърцето няма нищо... Тогава си от хората, които никога няма да намерят покой в консуматорското си съществуване. Това са хора за които ще пиша точно до тази точка.
Пълно недоразумение е да кажеш, че не вярваш в Бог. Пълна лъжа е да кажеш, че не му се молиш съзнателно или несъзнателно всеки ден. Абсолютно престъпление е да пишеш срещу него и ето... Отново. Раздвоение.
Учените знаят всичко, нали? Погледнете Дъгата... Защо черният цвят не присъства никъде? Или той се е скрил от страх?? А вие кой цвят си избирате? Аз съм направил своя избор белязал целия ми живот. Аз съм в скрития черен цвят и не ви е работа да знаете колко много ме е страх, че някой ден ще бъда разпънат на кръст заради допуснатите си грешки. Страх – това е водещата черта на характера ми. И през годините и сега. Вие?? Убягва ли ви това, че от страх аз няма да позволя да ме разпънат? Това да застанеш пред хората и да признаеш, че цял живот си грешил и да разбереш, че скоро ще бъдеш унизен и грубо казано наплют е смелост. Не е смелост да затвориш очи и да скочиш в пропастта. Ето това е страх. Ето така ще постъпя аз. Само един. Само един е успял да надживее човешкото и да застане пред хулите и присмеха. И не чудесата го правят Бог, а смелостта му. А другият, псевдобог със своя хиляден райх е постъпил като страхливец и много и още повече ще има такива.
Неизвестността винаги те кара да допускаш грешки. Защо на мен се е паднала такава участ? И ето... Минава ден. На другия осъзнаваш, че си постъпил неправилно в нещо или че е можело да оползотвориш деня с една степен по-нагоре. И това е цял живот, но има и по-лошо... Допускаш огромна грешка и тогава. Тогава я изплащаш през целия си останал живот. Има няколко неща които научих за двадесет и шестте ми години на този свят. Съвсем прости и съвсем обикновени. На добрите хора се случват добри неща, на лошите – лоши. Добрите хора се справят с лошите неща, а лошите хора – не. Дори смъртта е преодолима. Умре ли близък на мен човек ще игнорирам всяка насока, която ме кара да чувствам неговата кончина.
Понякога си мисля... Как ли ще разбера кога е дошъл последния ми ден. Разсъждавам като Питър Пан. Е... Млад съм на възраст, но съм стар за много неща. Те си заминаха от моя живот. Остава да гледам напред към това което ще се случи и в живота и в смъртта. Ех, колко е хубаво, че си се родил на този свят...
Vajnoto e ,da pravi6 samo onova,koeto iska6 da pravi6,a ne,kakvoto misli6 ,4e trqbva..:))
Pozdravi za dobro utro!:)
Xaresa mi!!
смъртта и живота, както рая и ада..според мен са състояния на осъзнаване..смъртта на близък човек..няма такава..то е физическо отсъствие само
страхотен подарък е раждането..и да, малко са останали хората..:)
(извинявам се, ако съм се оляла с разсъжденията..:Р)
20.08.2012 08:21
