Очевидно бе желанието му да изразява емоции и чувства в рими. Това му напомняше за времето когато бе харесван от жените. Всъщност той винаги е бил. А аз не мога да разбера по какъв начин ги печелеше. Това се случваше и сега когато лицето му бе изкривено от мъка. Беше го страх. Плачът често спохождаше душата му. Душата му трепереше в гърч. Понякога си спомняше за онази градина където бе стъпил. Там той говореше, че е бил щастлив. Бяхме приятели и някога си споделяхме. Макар да допускаше трудно хора до себе си аз го видях в истинската му светлина и можех със сигурност да предвидя съдбата му. Той много ми говореше за тази градина. Че е бил щастлив, че желае отново да бъде там... Всичко това бе много подозрително. Той лъжеше. Не желаеше да бъде щастлив и никога не е бил такъв. Беше ми показал някои негови стихове. Почувствах... Още от юноша той си изграждаше стена. Изолираше се за да може след време да обвини другите хора за провала си. Може би желаете да узнаете какво научих четейки стиховете му. От колегиалност би трябвало да замълча, но няма да го направя защото този човек ме постави в неудобно положение в много сериозни моменти от живота ми. Затова... Този човек бе Луд. Въпреки таланта си. Не желаех присъствието му в моя живот. Странното му поведение и комплекса за обреченост. Струваше ми се, че чрез стиховете си той изпращаше едва ли не послание към другите хора. ‘Елате, спасете ме’... Много трудна и непосилна задача имайки предвид нежеланието да се противопостави на самия себе си. Печелеше внимание от хора, които го съжаляваха. Имаше битка на нерви между мен и него. Той печелеше... Този болен мозък... Не съм от типа хора, които решават проблемите си с някой човек посредством юмручен бой. Факт е обаче, че той и неговата меланхолична поезия се радваше на успех за разлика от мен. Аз пишех толкова оптимистично и изразявах радостта от живота докато с едно четиристишие този болен човек се усмихваше хитро над многобройните си читатели. За мен говореха, че слабото ми творчество е резултат на това, че твърде много съм отдаден на живота и че го обичам. А той... Заровен в книги на руски поети като Лермонтов и Пушкин градеше ореол и съм сигурен, че този човек ще го бъде в учебниците по литература след век. Затова реших да забравя миналото за един час и да проведа разговор с него.

- Ти обичаш ли живота?

- Що за въпрос? Естествено?!

- Тогава забрави. Никога няма да постигнеш в разказите си и минимален успех. Защо си решил да пишеш? Пий вино и се забавлявай с жените, а по-късно съм сигурен, че ще намериш тази, заради която ще забравиш, че въобще си писал.

- Много романтично, но в живота, а повярвай ми знам много повече от теб за него не съществува както я наричаш: ‘Тази’.

- Именно. Ти знаеш много за живота, а аз нищо. Аз живея в свят където царуват фантазиите и не съм се сблъсквал с живота. А може да се каже, че съм се отрекъл от него. В замяна на това аз живея в измислен свят и гледам никой да не ми попречи да изляза от него. Дори съм приел себеотрицанието и мазохизма.

- Не ме заблуждавай с мазохизмът. Ти го прилагаш в собствената си поезия. Джеръм, това да пишеш тъжно е твоя запазена марка. Мисля, че започнах да разбирам... Единственото от което не си се отрекъл е поезията. Ха-ха. Ще дойде време когато младостта ти ще изчезне, но по-важното – ще бъдеш принуден да се откажеш от поезията заради това, че живота ще те застигне. В днешно време хората гледат филми, слушат музика и от това се печелят пари, но не съм чул някой да е спечелил пари от поетични откровения. Ще бъдеш победен от реалността.

- Може би, но името ми ще го има. А ти... Със своята надежда да постигнеш нещо в литературата си жалък. Мисля, че си побъркан без да осъзнаваш това, а аз го осъзнавам...

- Благодаря ти. Продължавай в същият дух да лъжеш читателите си посредством таланта ти.

- Не ги лъжа. Убеждавам ги в това което считам за вярно. Ако някой от тях не харесва света, който претворявам нека не ме чете. В този ред на мисли... Ти защо си тук?  

"той печелеше"..а всъщност загубата и победата са само въпрос на ценности..
някои предпочитат името им да остане между страниците на учебниците..и го постигат,
други пък са по-щастливи ако останат в живите умове и чувства на хората - те също го постигат, което разбира се не им пречи и да пишат.
Има си читатели за всичко..и за учебниците..;)
Мнооого обширна тема Джей :)

Здравей! :) Какъв смисъл влагаш под думата ценности? Коя загуба е приемлива? Твърде кратко живеем за да свикнем загубата да ни съпътства в живота. И в професионален и в личен план. Има хубав афоризъм: 'Първо се научи да не губиш, а след това да печелиш'.

афоризмът е много точен, няма приемлива загуба..най малкото защото приемането и губенето са с противоположни посоки;)(но това е заигравка с думи и понятия)
ценности..как какво влагам..това , което ценим..за всеки е различно, ако за някого е ценно името му да попадне в учебник..и това е малко вероятно..сигурно ще оцени това като загуба..но ако му е по- ценно другото..да живее тук и сега, да е важен в други аспекти на живота - тогава няма да е загуба това, че името му няма да е в учебник..
Ей такива неща..;)
(пиша малко неподредено и неправилно, но се надявам смисъла да достига където трябва)

Следя ти мисълта:) И двамата ти герои са,,обречени".Единият не иска да бъде щастлив,и се е барикадирал от живота,а другият живее в измислен свят,като така е приел да не живее собственият си живот:)) и двамата изпускт най-важното:-красотата на болката и страданието на даден миг,за да преживеят еуфорията на следващият миг запълнил тази дупка от страданието с любов и красота!Да умееш да губиш и да приемеш загубата с достойнство и разум,значи че си спечелил нещо ново ,което те очаква в живота!! Всяка болка и страдание преосмисля смисъла на всеки живот.

Здравей! :) Разбрах те. Смисълът достига до мен. Желая ти лека вечер! :)

Здравей! :) Последното изречение е кулминацията на коментара ти. Иначе леко губиш от погледа си мисълта ми. Поздрави! :) Лека вечер! :)

Kogato ima6 dve vnu4eta na glavata,edin te durpa za polata,drug pla4e v ugula:))
da si jiv i zdrav da gi ima6:)))