Не желая да възприемам вашите методи и разбирания относно воденето на война. Хора... Опомнете се! Всеки има да води само една война. Нека оставим тези, които са родени да владеят и определят и изковем победа в нашата си война. Не ме интересува кой, каква позиция заема в обществената йерархия. Щом я е заел значи има защо. Въпреки, че живея в малка страна, а именно в Беларус никакви материални блага не съм получил критикувайки този или онзи политически играч. Пък и съвсем друго е важното... Зад тези хора стоят много по-могъщи хора. Диктатура или не – аз не виждам смисъл от противопоставянето й. Относно моята страна, а именно Беларус обявявам пълен неутралитет към управляващи и опозиция. Загубих достатъчно битки в живота, но се научих да проявявам толерантност към боклуците, които мятаха по мен ей така за забавление. Войната се печели от най-търпеливия. Даже знам кой е той... А вие? Естествено смъртта. Аз съм си отредил сам за себе си своето поле за битки и виждам смисъл от войната само когато стъпя на него. Нямам никакво намерение да забърквам себе си, където дори Бог не стъпва.   

- Игор...

Почакайте за секунда...

Ами разбира се, някой направил нещо си и ме викат да видя тази новина по телевизора, а мен така както ме интересува... Интересува ме моя свят. Живея заради него. Той заема най-голямата част от моята война. Аз сам съм си генерал. В моя свят има само един човек който определя кога съм постигнал победа при някоя битка. А битки не липсват и аз ги ръководя с умението дадено ми от Бога. Признавам само неговата власт. Нямам време за губене и затова воювам постоянно. Когато загубя битка се мотивирам да спечеля следващата. Много труд ми отнема да победя, но направя ли го изпитвам желание за още победи. И в двата случая печеля, но знам, че с всеки изминал ден аз се приближавам към загубата на цялата война. Така е отредено и това е закон който е абсолютен и неотменим. Мисля, че трябва да побързам... И го правя!

Истинските войници се познават по това, че влизайки в битка те не щадят усилия и използват умения, които усъвършенстват всеки ден. Ставайки в деня на предстояща битка аз влагам душата си за да почувствам дали вятъра ще ме отнесе към победата. Подготвям се и... Хвърлям се подобно на самоубиец към това да изляза в печеливша ако ще и кървава одежда. Чрез оръжието си аз пресъздавам собствен ореол към личността си. В дните когато почивам от битки се готвя за такива. Няма да ви издам методите си, но и да ви ги кажа пак ще ви бъде неясно как се получава. Затова споделям с вас само крайния резултат.

А понякога ми се е струвало, че войната е безсмислена. Бил съм в крайна заблуда... Аз открих себе си, открих за какво да воювам, а вие?     

Дано войните в днешно време не са с истинския смисъл на думата.Най-трудно е човек да воюва със самия себе си-когато не е наясно какво и как да изживее по пътя на живота си.Тогава се губят битка след битка и...после наистина загуба на война./Аз май постоянно губя битки...,а като стигна до загуба на война-дали ще трябва да продължавам да живея.../.