- На теб не ти трябва любов. Няма да ти дам червена роза. На теб не ти трябват пари – няма да ти дам монета. Виж ако ти ми услужиш с малко пари ще ти кажа точно това с което ще се занимаваш цял живот.
Погледнах към човека, който ми говореше и видях циганин със златни зъби и цигулка.
- Какво ще си купиш с парите?
- Цигари. Много съм беден. Но бъдещето е моята стихия. Мога да ти кажа всеки детайл от живота ти. Но и ще те излъжа за да не можеш да го промениш.
- Моля?! Такива шарлатани като теб има хиляди. Ще ти дам една от моите цигари и ще трябва учтиво да те помоля да се разкараш.
- Знаеш ли, там откъдето идвам всички стоят зад думите си. Ти ще бъдеш шарлатанин в това с което ще се занимаваш. Хората ще ти вярват, а за теб това ще бъде просто игра. Ще лъжеш посредством професията си. Ще сменяш одежда, но пак ще си скучен, а краят ти няма да бъде величествен, защото самият ти ще бъдеш разкаран от мястото което си мислиш, че заслужаваш да заемаш.
Тук усетих нещо необичайно...
- Какви ги говориш?! Познавам ли те?
- Ще ме опознаеш и само за мен ще копнееш. Дори жените ще пренебрегнеш и то само заради самия мен.
- Всичко е ясно. Разбрах те отлично! Вие циганите сте народ артистичен. Как само ме убеди... Приятел трябва да се пробваш в театъра. Умееш да влизаш в роля.
- Щом се налага. Умея. Хайде дай ми пари за цигари. Много съм беден.
- Добре. Ето...
- Благодаря ти. Мога ли да отнема малко от времето ти? Да изпушим по една цигара заедно. Или съм прекалено нищожен пред това в което ще се превърнеш.
- Виж сега, не те знам какъв си, но престани да ми говориш с гатанки. В нищо не смятам да се превръщам. За първи път съм в чужда страна като турист и откривам, че тук, във Франция, хората са много странни.
- Веднъж в живота си посети Мадрид. Там е твоята душевна аура. Изкуството...
- Нали каза, че ще бъда шарлатанин в професията си? За мен това означава, че ще бъда адвокат или някакъв политик... Ама и ти си един ясновидец...
- Виж колко си близо... Наистина ще бъдеш адвокат. Мой. Личен. Един от многото.
- Усещам, че леко ме занасяш, а не би трябвало. Дадох ти пари за цигари... Защо се гавриш с мен?
Спомням си какво си мислех тогава... Светът наистина е многообразен и има хора всякакви. Големият град ги мачка и те желаят да изпъкнат като се правят на интересни и уникални. Този не бе по-различен.
- Ще запомниш тази среща, повярвай ми... Професията ти ще бъде Лъжец, а сам себе си ще считаш за поет. Ще ти дам три неща... Три символа определящи най-точно това, което ще бъдеш. Първото е квадрат. Той символизира това, че сам ще си поставиш рамки, които никога не ще добият развитие и няма да се трансформират в нещо друго. И не само... Ти сам ще влезеш в квадрата заобиколен от стени. Ще спра дотук защото не желая да ти споделя дали твоите стени ще издържат или ще се пропукат. Другият символ е цигулка. Ще свириш музика защото да композираш е твоята съдба. Ще имаш почитатели точно толкова колкото да свириш на улицата и да молиш за цигари туристите. Третият символ е огледало в което никога няма да имаш смелостта да се погледнеш защото много добре знаеш как изглеждаш в очите на другите... Другите ще те накарат да се погледнеш и ще плащаш за това което не си направил и това което си направил, но най-важното е, че ще плащаш... Има и четвърти символ, но той не е от моята компетенция и никой не ми дал право да ти споделя какъв е той.
Всичко казано от него ме накара да остана с отворена уста.
- Вземи цигулката. Не че не мога да свиря. Бях при теб по работа. Сега също имам такава. Всъщност винаги имам. Аз знам твоето бъдеще, но не и своето.
Ето ме сега... Не се считам за композитор, но пиша музика и някои хора ми казват, че се справям добре. Винаги има един такъв лек фалш, който ме поставя в ролята на Лъжец, но ви уверявам, че в това да бъда добър поет съставяйки нотите влагам цялата своя същност.
Има два три варианта кой е бил златозъбия циганин :)
Чета те с интерес, рядко коментирам.
Благодаря !
25.10.2011 19:27
Разбирам какво имаш предвид с "изкушавам"..:) Да уточня и моята мисъл-наблюдение - ти си я възприел по съвсем различен начин - приемаме, че литературният герой си ти - този "циганин" е част от тебе, която се е материализирала така, че твоето ежедневно съзнание го възприема като отделен човек и личност... А това всъщност е проявление на твоя СвръхАз...:) Ти, по необяснени от съвременната наука пътища, си успял да прекрачиш Оттатък, като си запазил и връзката "тук и сега"...
А за носителите на Божественото - има ги, и аз съм убедена... Дори подозирам, че всички са такива...:)
За подозирам и съмнение - шега, шега, ама наистина се съмнявам - не съм 100% убедена...:))))) Надявам се да стана...
П.П. Виж как по една дума може да те "разконспирират" !!! ... ;) Ще внимавам повече май занапред...:)))
Ако този герой не беше поне една доза лъжец, как щеше да разказва толкова завличащо..:)
а по отношение на многоликостта и фалша..това често съставлява вътрешния свят на някого..и парадокс, ама в това си е най - истински(по мои наблюдения )
:)