- Пред кого, господарю.
- Пред хората, които са направили нещо добро за мен. Знаеш ли, колко малко съм им подарил. Даже не помня какво съм им дал. Може би нищо. А те бяха добри. Така и не научих как се прави добро. Бил съм добър само на думи. А сега аз плача. За тях. В мен имаше едно чувство, което се появяваше винаги когато нараня някой. Чувство на гордост и превъзходство. Дори задоволство. То се появяваше само когато нараня някой, който ме обича и най-важното ме счита за мил. Жесток. Това е думата която ме описва най-точно. Преценявам човека и ако той не може да ме победи тогава нанасям удар в сърцето. Най-лесно боравех с жените. Спечелвах ги и тогава изневиделица попадаха под ударите ми. А и да си кажа честно един удар бе достатъчен защото бях прецизен и точен в изкуството да наранявам. Мъжете ми бяха скучни. С тях се разбирах посредством умението ми да владея изкуството на дуела. Шпагата ми бе най-добрия способ и подход към тези с които се конфронтирах. На сметката ми лежат три убийства. Нека Сервантес ме осмива, но жените въздишат по ‘Дон Жуан’ и не са чували за ‘Дон Кихот’. А и да са чували и дори да са го чели от първата до последната страница пак ще желаят да видят през живота си ‘Дон Жуан’. По-голямата част от хората желаят да вярват. Дори в неща абсурдни. Вярата им се дължи на изначалното отчаяние. В каквото и да вярват не бива то да бъде поставяно под съмнение. Вярата е техният дом и когато решиш да го рушиш ще ги загубиш, а по-лошото е че може да те атакуват в отчаянието си, ако си стигнал дотам, че си тръгнал да го събаряш. Трябва да боравиш с техните заблуди. Това правих през целия си живот и може би затова стигнах до тук. Играх си с хората и когато моментите на слава приключиха, ми остана да правя само едно. Самозадоволявам психиката си. На 76 години и лежа неподвижен. А колко много обичах тези жени. Подвластните на мен. Удоволствието да покоряваш сърца и да си играеш с любовта... Прекрасно...
Това което научих през живота си и мъжете с които съм общувал. Приятели... Врагове... Всички мъже са превъзхождани от жените. Всяка жена може да ги победи ако пожелае. Жените са толкова умни и хитри. Могат да направят на глупак всеки мъж. Веднъж да се освободят от товара наречен ‘девственост’ и тогава започват да мачкат мъжете наред. Ах, как Обичам жените. Само мъже носещи женствеността в себе си могат да се преборят с господството на жените. Не говоря за онези мъже които имат полови сношения помежду си. Аз бях женствен мъж и прекарах живота си в изучаване на тези интересни същества. Имаше моменти когато само по запознанство с дадена жена можех да отгатна дали ще я оплета в моята мрежа. Любов... Прекрасно...
На 76 години... Жените ме накараха да повярвам в Господ, но по неприятен начин. Малко съм чел – много съм живял. Още когато отворих прословутата Книга... То си е написано... Ева е ИЗКУШИЛА Адам. Станеше ли въпрос за флирт и любовна игра... Те бяха ненадминати. Винаги крачка пред теб. Не се хваля, че съм някакъв голям ухажор. Много пожелах – малко се отдадоха. Без да ги обиждам... Убеден съм, че Сатаната е жена.
Само образът на ‘Дон Жуан’ може да ги обезоръжи. Мъжът, който всички харесват ще спечели любопитството им. Тогава си с една крачка напред. Тогава е момента да бързаш бавно.
Любов... Прекрасно...
.......
"Само мъже носещи женствеността в себе си могат да се преборят с господството на жените."- абсолютно вярно , касаейки наистина жените..съвсем женствените жени. Aко и при една жена са балансирани в същата пропорция двете начала какво ли ще се случи при среща с един такъв мъж?
Сега ме е яд че не пиша разкази:)))(но пък за сметка на това успешно си ги причинявам :D)
