Прочетен: 1341 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 03.11.2011 20:32
- Веднъж ти се доверих... Помниш ли? Бях млада и глупава. Сега съм по-силна от теб защото познавам живота, но по-важното е, че познавам самия теб и знам слабите ти места. Знам къде да те ударя. Знам къде ще почувстваш болка. Това което ти причинявам е съвсем съзнателно, но по-важното е, че е заслужено. Ти ще изпиташ чувството какво е да обичаш несподелено.
- Свали тази маска от лицето си и признай, че никога не си обичала друг така както мен.
- Самолюбие. Няма да получиш това за което си дошъл. Толкова силно желаеш да бъдеш обичан. Това те ласкае. Нападаш само хора, които проявяват чувства към теб. Дори ги унижаваш. Виж се сега... Репутацията ти... Знам какво се говори из цял Париж. На теб се отдават само куртизанките. Желаеш да ме спечелиш заради самия себе си. Да нахраниш собствената си гордост. Сега аз ще се изсмея над теб... Помниш ли списъкът от завоевания, който си бе съставил? Сега си състави нов – на жените, които ще те отблъскват. Целият ти дневник се състоеше в това коя как си покорил. Направи ми една приятна услуга. Заради това, че те приех в имението си. Неканен...
- Ще ти споделя нещо... На никоя не съм показвал списъка си. Това доверие гласувах само на теб... Каква услуга желаеш от мен?
- Пиши, че първата която те е отблъснала съм аз. Това ще ме поласкае.
- Ти играеш срещу самата себе си. Знаеш колко близки бяхме и много ясно осъзнаваш, че сме един тип. Думите, които произнасяш са много тежки, но не за мен... Когато си тръгна ще плачеш заради това което си говорила. Ти произнасяш присъда срещу самата себе си. Не ме учудва факта, че си бясна, ядосана и яростна. Нали аз успях да те изиграя и поставя в ситуация предизвикваща срам за твоята гордост. Та хората ти се присмиваха... Мислиш ме за много глупав... Знаех, че и аз ще бъда поставен в същата ситуация, но за разлика от теб аз не съм засрамен, че ме отблъскват и се отнасят грубо към мен. Не ме срам защото това съм го предвидил.
- Е браво... Поздравления! Явно е, че си гадател някакъв...
- Ами... Не. Разчитам на преценката си. А ти защо ме прие в имението на съпруга си? Думите ти говорят различно от действията, които предприемаш. Мога да бъда изгонен, но ти няма да ме изгониш. След толкова години желаеш да ме видиш. Независимо от раната, която ти причиних. Ти не осъзнаваш, че ме желаеш по простата причина, че никой не се бе отнасял така с теб. Ще ме помниш до края на живота си. Аз ще чувствам собствено задоволство, че покорих сърцето и мислите ти, а след това те направих за посмешище. Обаче има нещо друго... Ти си единствената която някога съм обичал и не мога да осъзная защо... Не съм създаден да обичам, а ми се случи. Трудно е за вярване, но... Признавам ти, че тук съм откровен. А какви бяхме навремето...
- Добре! Мръсник! А защо трябваше да ми причиняваш всичко това. Да бъда обект на присмех?
- Защото това е метод, който прилагам винаги и самата ми природа желае да види сълзите на обичащия ме. Права си... Да нахраня собствената си гордост. Моето самолюбие определя начина по който ще действам. И двамата се обичаме мразейки се един друг. Пък и трябва да знаеш, че действам различно при допира си с всяка жена. Знаех какво ще нарани самата теб. Взимаш се прекалено насериозно и това ме доведе до заключението да действам така. Обичам да разбера от какво се страхуват хората. При теб беше лесно. Но ще те обичам мила моя и стихове за теб ще пиша както се казва... И така... Аз си тръгвам, но ми бе приятно да видя, че не се развиваш в правилната посока... Все още мога да те нараня когато си поискам. И все още те обичам по своя собствен начин. Няма друга. Бъди спокойна... Нали затова ме прие неканен...
01.11.2011 19:06
е, не винаги де..
а, и да кажа , че предния разказ ми хареса, жалко че го скри:(