- Какво желаеш от мен Винсънт?
- Не съм в настроение да правя любов с теб, Адриана.
- Може би желаеш испанката? Сам каза, че е по-добра от мен и те кара да чувстваш непознати за теб неща. Изпитвал си любов...
- Да. Ти ми омръзна.
- Оу. Докога трябва да чувам едно и също? За всяка жена с която те запозная ми съобщаваш, че си се влюбил.
- Да. Можеш ли да ме запознаеш с някой мъж?
- Мога. Но мога и да те анализирам. Ти толкова силно и отчаяно ме обичаш. Толкова силно... И дясното ми кутре ще те задоволи, а какво да говорим за избора ми на жива плът, която да обладаеш. Аз не съм ревнива, но за твое огромно съжаление съм по-развратна от теб. И ти се страхуваш... Ах, как се страхуваш да не би да ме загубиш.
Казах ви тя ме познава... Тук се престорено се прозях. Тя знае, че я ревнувам. Тя знае, че заради нея... Заради само една нейна дума съм готов да се хвърля в огъня. Заради болка, която ми причини веднага отивам и се пренасям в свят на розово – лилави фантазии предизвикани от опиум.
- Винсънт ще дойде момент когато ще те отхвърля и ще ти заповядам да се самоубиеш, но преди това да ми завещаеш парите и имотите си. В този ред на мисли прецени времето. То работи срещу теб.
- Харесвам произведението на Джон Милтън повече от това на Гьоте. При Милтън дявола е на трон и е господар на всичко живо. При Гьоте той губи облога с Бог и се захласва по ангелите. Мисля, че Милтън ще остане в историята за разлика от Гьоте. Това е отговорът ми.
- Хм... А какво ти е мнението за Данте?
- Оставил съм надеждата ако това ме питаш. Отдавна съм в ада.
- Търсил ли си ме? Защо ме виждаш в такава светлина?
- Цял живот търсих дявола да ме вземе в обятията си. И го намерих.
- Има един афоризъм подходящ за твоят тип мислене... ‘Има две трагедии в живота на човека – да получи това, което желае или да не го получи.’ А относно това, че съм абсолютна и вечна за теб... Има и друго произведение... Там аз виждам себе си според оценката ти, че съм твоето саморазрушение. Иван Карамазов ме е видял най-точно в съня си... Аз съм скромна.
Права бе донякъде... Тя бе мистична. В моите съзнателни и несъзнателни светове аз я заобичах. Научих какво е да обичам. Това е най-странното чувство и е по-силно от всичко взето заедно. В този свят или на онзи... Където и да е. Ще я намеря. Вселената е твърде малка когато търсиш обичания. Бог е нищожен в сравнение с любимата. Ще наруша всички Божи заповеди и ще залича самия него ако реши да ме раздели от нея. Единствено нейните думи са закон за мен. А ако й се случи нещо – ще държа Бог отговорен. Ще го намеря и убия.
- Адриана, забелязваш ли, че всеки, който има щастието да преспи с теб – изчезва?
Тук тя се усмихна...
- Хм... Да. Осъзнала съм кой стои зад това и още нещо, а именно, че няма да спре. Затова подбирам тези, които са ме обидили по някакъв начин. А иначе да ти споделя честно... Това много ме ласкае.