Защо си спомням неща за които всички останали хора твърдят, че не са ми се случили? Ето аз съм в болница с поставена диагноза. Въпреки, че съм осиновен винаги съм чувствал топло отношение от страна на родителите си. Майка ми и баща ми повтарят едно и също при посещенията си. И доктор Стивънсън ми говори точно това, което те казват. - Елиът ти преживя катастрофа. Оперирахме мозъка ти. Засегнат е. Възможно е да не помниш някои неща. Нямам представа защо имаш странни и необясними проблясъци. Едно е сигурно. Медицината не е достигнала до такова ниво, че да разгадае твоя случай. Майка ми винаги плаче когато идва да ме види. Нещо не ми харесва начина по който текат сълзите й. Нещо не е наред и не мога да си обясня защо е така. Това е чувство особено. Винаги говори едно и също. Сякаш предварително е решила да каже и да изрази такава емоция. Та... Аз съм жив... Помня името си... Знам, че съм на 29 години. Но... Съзирам нещо нередно... Какво се крие зад думите й?? - Елиът, мое мило дете... Защо трябваше да караш колата си толкова бързо? Не виждаш ли, че това което направи рефлектира върху всички? Най-вече върху мен. Баща ми изразява случилото се по друг начин. - Не трябваше да ти купувам кола. Докара се до това състояние. Да не помниш нищичко и да лежиш в болница. Създаваш ни грижи. Много съм разочарован от теб. И той е... Трябва да го кажа... Има фалш във всичко това, което правят и двамата. Струва ми се, че са нагласили сцена. Така или иначе не мога да разбера какво целят. Ще ви споделя какво виждам... Купувам си нещо. Нещо на хартия е – май бе вестник. Заради кръстословиците. Обичам да решавам кръстословици. Качвам се в колата си – моя евтин Ford. Не спирам на знак STOP и точно тук е най-мистичната част от всичко, което помня. Паркирам пред съборетината наречена наш дом без да имам спомен за катастрофа. Абсолютно убеден съм, че катастрофа не е имало! А пък и те ми говорят, че съм карал бързо. Не се свързва пъзела. Каква е тази мистерия... По-късно всички се радваме на нещо, но след всеобщата радост виждам разменени погледи между баща ми и майка ми. В очите им се чете някаква корист. Не точно... По-скоро съмнение или замисляне на план някакъв. Не знам обаче от какво е предизвикано това. Ето, че си спомням фраза или част от разговор – те са в другата стая. Съвсем малко... - И ти ли мислиш същото? - Убеден съм. Това се случва само веднъж в живота на човек. Мога да се свържа с подходящите хора при такава ситуация. - Говори по-тихо. Ще чуе. Аз съм с теб. Разберете ме... Не знам какво става. И още нещо... Предизвиках гнева на баща си само с един въпрос. И отново усетих фалш?? - Татко как така имаме пари за престоя ми в болницата и самото лечение? - Какво искаш от мен? Да ти кажа, че си в тежест за семейството? Знаеш, че сме бедни и не си позволяваме никакъв лукс. Нямам намерение да ти предавам чувство за вина, но си подбирай въпросите. Вчера сънувах нещо. Понякога сънищата изясняват много въпросителни. А в моя случай всичко. Бе разговор между доктор Стивънсън и баща ми. - В момента е упоен. Държим го упоен още откакто бе приет. Не може да продължаваме така. Ударил си го с бейзболната си бухалка – направихме операция. Разиграваме театър – добре. Кажи ми направо какво искаш от мен? Защото това, което правим няма да продължи дълго. - Виж Мич, знаем се отдавна, вярвам, че Бог дава само един шанс в живота на човек. Глупак е този, който не се възползва. Това са много пари.   - Говориш за Бог, а не само мислиш, но и си готов да действаш ужасяващо. Аз не вярвам в Бог, но няма да му направя лоботомия. Защо си помислил, че момчето няма да сподели парите от лотарийният билет с теб? - Това не те касае. Ти ще бъдеш богат и на някое райско кътче от земята. Същото ще направя аз, заедно с Шийла. Ще ти кажа за Бог... Елиът е сирак. Бог е бил жесток спрямо него. Още от самото му раждане. Ние го приехме в нашето семейство, грижихме се за него и по този начин заличихме страданията, които евентуално щеше да изпита. Бог бе обрекъл Елиът, но аз и Шийла го спасихме. Сега... Чрез своя късмет Елиът трябва да ни се отплати. Логика! Това са 64 милиона долара... Опомни се. - Хубаво. Чуй една друга логика. Съвсем земна. Не станах доктор или по-точно хирург за да си правя опити върху хората. Уверявам те, че всеки доктор има поне една капчица морал. Такъв притежавам и аз. Не си изпитал чувството да спасиш човешки живот. Не си изпитал чувството да бъдеш безсилен когато не можеш да помогнеш за спасяването на човек. Заври си милионите в задника! И не ми говори глупости, защото лично аз ще те ударя с бухалка по главата. Спомни си като бяхме малки и играехме бейзбол кой удряше по-силно. Каквото съм направил досега е заради Шийла – тя има съвест. Плаче заради това, че постъпва така – не поради друга причина. Сестрата дойде за да ми бие инжекция. Реших да задам въпрос. - Какво е лоботомия? Чух, че ще ми правите такава. - Доктор Стивънсън, елате за момент...      

И аз отворих Гугъла, за да разбера какво е... Щом разказът предизвиква подобни реакции, значи определено си успял. :) При това поставя много въпроси за размисъл.

Поздрав!

Наистина, защо бащата е решил, че момчето няма да сподели с тях печалбата? От текста не става ясно дали синът е от благодарните осиновени или от неблагодарните? Повечето са благодарни - поне в живота...

Здравей! :) Благодаря ти! Много ценя твоето мнение. Досега си ми дала един коментар-този е вторият. Щом си решила да поставиш своята оценка и си отделила време за постинга ми аз съм поласкан и считам, че наистина се е получило нещо стойностно. Не разбрах за какви реакции говориш??

Здравей! :) Обичам появата ти! :) Радост е за мен да те спечеля като коментиращ... За бащата не ми се говори. Признавам, че не съм изградил по-отчетливо образа на сина. Поздрави! :) Пожелавам си да ме посещаваш по-често... :)

:) Чета те редовно. Но не искам да се изявявам като досадна даскалица... :)
Разказът ти ме накара да търся да прочета нещо повече, за подобни реакции говоря... И после поставя много въпроси - за изоставените и осиновени деца, за възпитанието, за доверието и общуването между родители и деца... за стойностите и ценностите... за обезличаващата човека мизерия... за това какво е призванието да си лекар и изобщо що е това призвание... При това всичко е събрано в малко редове... Аз лично ценя умението да можеш да кажеш много с малко думи. За мен разказът си е точно изграден. Нищо не му липсва. Не са нужни повече обяснения. Отвореният край е хубав, нека всеки си го доразвива.
Образът на бащата - оня "безхлебен" баща от "Зимни вечери" на Смирненски, например... нищо ново толкова години по-късно... на къде върви обществото, щом превръща хората в животни...
Образът на сина. Идеален е за мен. Показан е чрез мислите му. Всяко дете познава до болка родителите си - лицата, реакциите, погледите, ... а осиновените са много по-чувствителни, защото винаги се стремят към любовта и се страхуват от ново изоставяне... Обикновено родителите, всички, не само осиновителите, са тези, които се отдалечават от децата си и те са тези, които не ги познават добре...
:))) Виждаш ли колко досадна мога да бъда... ;)

Здравей отново! :) Това което си ми написала е на светлинни години от коментар, който може да бъде определен като досаден! Най-много ми се понрави как си описала образа на сина и децата по принцип. Въобще целият ти коментар е издържан и не му е нужна критика или поправка. Поздрави! :) Абсолютно заслужени! :)

С огромно удоволствие чета написаното от теб /въпреки, че понякога не ми стига време за коментари/, но този разказ ме докосна ,много/.....лични причини..../ Да.....понякога сънищата изясняват много въпросителни.
Сърдечни поздрави!:)))

Здравей! :) Добре дошла! :) Благодаря ти за суперлативите. Радвам се, че си открила нещо за себе си в текста и си проявила желание да споделиш, че ти е харесал. Това няма как да бъде забравено от мен. Винаги когато пожелаеш можеш да изразиш собствената си гледна точка в блога ми. :) Заповядай отново... :) Лека вечер! :)

Продължението ...
След 3 дни го изписаха, той подели милионите с осиновителите си, след което замина за Хаваите. Където го чакаха много слънце, много хавайки и още много хубави неща.
Които тушираха раните в душата му.
И изтриха неотговорените въпроси.
Само понякога, рядко, когато видеше семейство възрастни туристи, които се водеха за ръка, гледайки в различни посоки, дълбока бръчка се врязваше в красивото му чело и той гледаше разсеяно през тъмните си очила, сякаш се бореше с неприятен спомен.
Но това не продължаваше дълго - той беше твърде зает млад човек.
Или както беше казал някой - заниманието му беше да убива времето, а то тъй бавно умираше...

След години, от семейни приятели научи, че баща му изоставил майка му и живеел с 25 годишна жена.
Не го заболя.
Това беше отдавна минало и преболяно.
"Всъщност татко не е лош човек, просто парите му дойдоха в повече" - помисли си той и отпи от Маргаритата си.
Край.

Поласкан съм от присъствието Ви в моя блог. ;) Поздрави! :) И... Приятелска обич!! ;)

Извинен/а си.

Специална сте за мен! ;)

Наминавам аз, все едно предугаждам кога ще се появи нещо хубаво, нещо което е по вкуса ми : ) Аз зная какво е лоботомия / Полет над куковиче гнездо / , но и зная какво е да ти е кеф да четеш увлекателно написан разказ. И най - често с неочакван край :)
Благодаря за удоволствието.

Здравей! :) Удоволствието е изцяло мое. Присвоявам си го. :) Аз съм заклет киноман... Споменала си филм, който е олицетворение на гениалното в изкуството. Това е най-великата роля във филмографията на Джак Никълсън. Да те питам като жена... Не смяташ ли, че в това си превъплъщение е божествено красив?

Здравей! Ето нещо провокирано от прочетеното, което за сега е чернова, но ще го пусна тия дни :

Forgotten Life

Забравих май че бях живял....
Далече там накрая на земята....
Че съм обичал неведнъж....
В зеленото на север във полята....
Забравих онзи важен глас....
Шептящ ми нежно в есенните нощи.....
И във вълшебна каменна гора....
Залутах се във мислите възможни....
Забравих и за Твоята звезда....
Онази ярката щастливо заблестяла....
Превърнала се в моята Съдба....
На бурите житейски оцеляла....
Забравих за Човека вътре в Мен....
За който всичко цветно е красиво....
Оставих се на вятъра във плен....
Самотен страдах мълчаливо....
Но знаци търсих в утринни лъчи....
Завръщах се и пак се разтопявах....
Във сънищата срещах те в мъгли....
Но в дните си без Тебе оцелявах....
И ден дойде във приказна страна....
Внезапно във простор да те открия....
А паметта ми върна се сама....
Със смелостта от тебе да отпия....
Сега живеем в тъмни дълбини....
Обгърнати от необятна Вечност....
Прегърнали вълшебните мечти....
Окъпани във сребърна безбрежност....

http://www.youtube.com/watch?v=EQtMcCu9W4A&feature=player_embedded

Поздрави!:)

Здравей! :) Страхотно е!! Поздрави! :)