- Ще го ударя!

- Няма да удряш сержанта. Ненормален! Гарантирам ти, че после всички ще го отнесем, а след това ние ще направим всичко възможно да ти счерним живота.

- Вече два пъти ми счупи носа. Ти знаеш ли как квичах докато ми го наместваха. Без упойка. Ако щеш вярвай, но вече не си спомням името си. Говедо – така ме наричате всички.

- Е аз пък съм Конят. Виж ние с теб сме най-здравите копелета и ще се подкрепяме. Пък и всички казват, че веднъж минеш ли обучението започва купона. Ще ни пратят в Чечня.

- Докато не си разчистя сметките с този – никъде не тръгвам!

- Какви сметки Говедо? Въобще не мога да си представя какво ще стане.

- Именно. И аз загубих способността да мисля. Мога да убивам по една дузина  различни един от друг начини, но друго не умея. Ти знаеш ли коя година сме?

- Не. Да не би да е важно? Офицерите са хора. Ние сме животни. Офицерите мислят вместо нас. Ние изпълняваме. Казват, че имало трагичен случай – някакъв умрял по време на обучението.

- Какво от това?

- Ами преди да умре започнал да се бие с някой от инструкторите. Разбери – ние пишем историята. Другото не е важно. Мечтая за Чечня. Чест за мен ще е да намеря своя убиец.

 

Чечня не бе място за обикновени туристи. Затова изпратиха нас. Спецназ. Отначало не разбрахме къде точно се намираме. Дим, пожари, бомба на всеки пет минути, куршуми по нас на всеки пет секунди. Огън... Тактиката е да стреляш. Някакъв никакъв свят. Няма точно определени правила. Придвижваме се бавно с танкове до нас. Гранати. Гранатомети. При бомба в близост до нас – всички като по команда лягаме на земята и стреляме. Интересно е, че първи в битка влизат най-младите. Момчета на 19-20 години. На никой не му пука за тях. Те са примамка. Допускат грешката да попаднат в засада и то в тила на врага. Ние също съвсем съзнателно стреляме по тях. Нас ни пазят по две причини. Първо, защото младите се паникьосват и стрелят по всичко пред тях, а това означава, че и ние сме застрашени от стрелбата им. Второ, никой запознат с тактиката на военните операции няма да допусне елитните части да влязат първи в бой.

- Говедо? Какво правиш? Защо не стреляш по онова там? Държи гранатомет и всеки момент ще обстреля някой от нашите танкове. Тая картечница за колекция ли ще я пазиш?

- Нямам добра видимост. И наши ще го отнесат.

- Не ти пука за нашите. Кво като е дете? Ще ти разбия главата. Съвест...

- Тарзан, ти стреляй.

Всички сме на прякори. На тоя глупак му викаме така защото умее да се катери по сгради без въжета.

- Аз за това бездействие ще си поиграя с нож върху лицето ти. Е виждаш ли сградата откъдето хвърчат гранати? Тя е наш приоритет. Там са се барикадирали. Аз, ти и още десет от нашите ще я щурмуваме. Заповедта е от Капитан Мировски. Поставил е двама снайперисти, които да ни прикриват. Ти си първи с картечницата, аз и Паяка ще я катерим отзад и навлизаме в гръб към тях. Нашата цел е да постигнем изненадата и с автоматите да я прочистим. Вашата е да отвлечете вниманието от нас. Ще ти хвърлят гранати мухльо.

- За себе си не се притеснявам. Ама ти май много говориш. Пести енергия за това което ти предстои. Чакам потвърждение за начало... Кой я води?

- Слонът – той е втора картечница.     

Изведнъж се чу оглушителен звук. Изпаднах в странно състояние. Не чувах нищо. Ушите ми пищяха. Отварях очи, но против волята ми те се затваряха. Не можех да видя нищо. Започнах да виждам майка си, а тя бе починала отдавна. Някаква река... Тя ме вика да отида при нея...

- Пресечи реката мило мое дете...

Някаква светлина, която се появяваше и изчезваше...

- Мамо, страх ме е да пресека. Много е буйна.

Друг глас...

- Този си отива. Нищо не мога да направя.

- Ела при мен. Аз съм единственият човек, който те е обичал.

Реших да отида при майка си. Стъпих във водата. Щях да падна. Някой се смее. Вече майка ми я няма...

- Ти си мой приятелю. При мен и картечница не може да те спаси.

Друг глас...

-         Не е твой. Той пожали детето. Не ти позволявам.

Друг глас...

-         Върнахме го.

Събудих се в болница с шрапнел. Спомних си всичко това, а то бе цял век. Казаха ми, че са се борили за живота ми три минути. Бил съм на крачка от смъртта. Имали са намерение да ме оставят, но нещо ме е върнало. Посети ме Тарзан.

- Говедо, нали ти казах да разстреляш онова дете. Именно то стреля и заради него щеше да си два метра под земята. Убих го.

Не съм голям мислител, но ми дойде на ума... Какво ли го очаква този??    

ама си измислил заглавие :)))
...........
успяваш да увлечеш в образите и ситуациите:)
едно нещо не ми се върза само,
(без да смятам мнението си за компетентно)
стори ми се, че речта на персонажи с имена Говедо, Кон, Тарзан и Слон, звучи доста меко и художествено някак..
Но сега като се замисля те и кечистите имат подобни имена ..пък има и сред тях говорещи добре ;)

Здравей! :) Че какво му е на заглавието? Благодаря за оценката. :) Иначе ме разсмя... :) А относно това за кечистите... Заслужено си обидила този добитък. Поздрави! :) Винаги си оригинална и готина. :)

Ако е вярно, че съм те разсмяла, това най- много ме зарадва - всичко останало са суети сякаш..;)

Здравей! :) Аз съм твой човек няма да те лъжа. Много си ме кефиш. :)

:) Аз пък се разсмях накрая, при въпроса: "Какво ли го очаква този??" ;)
...
Всъщност - не е смешно...

Здравей! :) Или Добър вечер. Еми няма лошо. :) Това при което се разсмива човек лежи на много субективна основа... Поздрави! :)