Има нещо много странно в Библията... Още на първите страници. Още на първите редове откриваш смисъл и закодирано послание. Как така Светлината се е появила преди Слънцето?? Бог не е Светлина. Бог се е родил като всеки от нас. И той е видял своя лъч Светлина. Оставил е своето послание към нас и е избрал човек да ни го предаде. Елементарно... А какво е Слънцето и функцията, която му е отредена. Тук не съм толкова сигурен. И все пак ще се постарая да бъда убедителен. Без Слънцето нашата планета е обречена. Без осъзнат или подсъзнателен смисъл човешкия живот е невъзможен. Моите искрени извинения към религията и особено към този сорт институции, но смисъла на Бог е Слънцето. Плакал съм и ще плача! Толкова пъти съм чел Библията за да открия, че ние сме пионки в нечии ръце. Няма да говоря със заобикалки. Ние сме пионки в ръцете на Бог. А когато разбереш, че с теб си играе по-висш разум започваш лека – полека да намразваш този който движи нещата. Презирам всяка власт, но от всички други - тази най-много. И тогава нещо се събуди в мен...
Някаква фикс идея... Нещо извън нормата... Защо да не го надиграя по неговите правила и да получа това което желая от живота? Въпрос вековечен на който посветих време колкото упорито – толкова безуспешно. Той бе издал тайните си в цяла Книга. Подразбира се, че всяка моя мисъл е предизвестена за него. Няма нужда да се говори за бъдеще, обстоятелства и най-смешното от всичко – думите. Вижте... Аз само си тълкувам нещата може би нямам и идея за какво говоря... И все пак... Реших да изляза от нормата. Страдание... Най-желаното състояние на духа, като постигане на цели. Вяра... Най-силното качество на духа за постигане на цели. И двете са присъщи за личността ми. Аз страдам искрено. Аз вярвам безкрайно ненормално. Той не можеше да бъде изкушен. Но аз можех да се обърна към неговия противник. И сега да ме питате не бих могъл да ви кажа в кого от двамата вярвам. Типично. Шекспир. Започнах да следя детайлите и обстоятелствата. Някой от двамата ми помагаше. Спасих се от невероятни опасности и това ставаше за секунди. Нещо не бе наред... Задълбах твърде дълбоко и нямаше път назад. Параноята ме обзе и започнах да поемам по пътя на Ницше. Трябваше да стигна до края. За мен спасение вече нямаше. Не можех да различа илюзия от реалност, а всички вие знаете как се нарича това състояние. До края на живота си! Заринах се в книги. Изолирах се от всичко и всички. Сам трябваше да намеря отговора, но това трябваше да стане след като съм изчел основните принципи. Отговорът... Числото 666. Започнах да чета Хегел. Ако сте нормален човек и започнете да четете Хегел то... Спорно е, че сте универсална личност. Книги... Прочетох всичко от Достоевски... Резултат – четири опита за самоубийство. Книги, цигари, хапчета... Забравих да се нахраня... Дали е нощ или ден?? Безсъние. И!!! Близо съм... Според математическите изчисления личността зад числото 666 е родена и е на четири годинки. Вече нямам право на грешки. Не ям. Не спя. Не... Това не е вярно... Нещо съм объркал. Как така според потвърден и общоприет физичен закон Антихриста побеждава Бог. Това е немислимо. Това е грешка. Минават ми лоши мисли през главата. Започвам да гасна... Критическото ми мислене спрямо Христос е възмездието, което получавам, нали? Вече нищо не е сигурно. 54 килограма... Болница за лечение на анорексия. На системи. Всичко с което се опитвам да се нахраня и минава през устата ми бива повърнато. Излизам от там. Сам се пратих, нали? Хапвам по една лъжичка грах на четири часа и чаша прясно мляко... Такава била терапията по възстановяване от заболяването. От нищо не разбирам вече. Използвал съм грешен подход. Майка ми плаче. Баща ми се обвинява, че не е предвидил до какво ще доведе всичко.
- Бенджамин, похарчихме пари за книги и образование, а след това благодарение на глупостите описани в тях и твоето пълно себеотдаване на прочетеното харчим пари за да те държим жив.
- Татко, а къде са тетрадките със записките и изчисленията ми?
- Изхвърлих ги.
При тези думи света се завъртя около мен.
- Как? Защо?
- Именно работата ти по тези числа и драсканици те докараха до тук. Напусна Харвард защото по думите ти колежа не бил достоен за начинанието с което си се бил заел.
- Та това е целият ми живот. Цялата ми болест. Аз приех своята съдба, но сам ти не знаеш до какво ще доведе постъпката ти. Ти скри Слънцето от мен.
Не бе драма, не бе трагедия – бе краят на моя свят.
СВЕТОВНИЯ БОГ НА ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРИ СТОИ В...
Тайната на Свещения Български Език.Част ...
1. Не се представи, а ти дадох време за реакция.
2. Пишеш ми обидни неща като повечето от тях не са верни и дори се чудя на каква основа си градиш обвиненията към мен.
3. Щом така анализираш мен вероятно ти е лесно да си представиш как би се почувствал самият ти ако аз те залея с тази неприятна кофа съставена от мръсна вода.
Това е най-трудния път, но не и невъзможен. Всичко, което ни е нужно е около нас самите. Просто и ясно, но ни се струва, че не е реално, но това е то.
На мисълта и трябва топлина - обич и тогава ледът започва да се топи и реката потича.
Ако Христа е живота, то Антихриста е смъртта.
Те са двете половини на едно и също нещо.
Ако ТОЙ Антихриста е мисълта, то ТЯ Христа е любовта.
Но носим ли я в живота си, а мисълта ни губи ли се след смъртта ?
Не можем без тях. Те са ИН-ЯН - Богът - енергията на съществуванието.
Въпросът е обаче живи ли сме, или мъртви.
На ръба без да падаме, за да можем да РАЗБЕРЕМ!!!
РАЗ-ДВА-РАЗ-ДВА...тъй кръгът се изкова.
ПЪТЯТ ВОДИ ВИНАГИ КЪДЕТО ПОЖЕЛАЕМ.
Това мен ме спаси, затова му се доверих.
Приятна вечер !
30.10.2012 18:02
31.10.2012 05:00
