Това не се случваше с мен. Някой друг живееше моя живот. Болестта ми се усилваше. Нещо? Някой? Пропуснах. Точно това. Мина ми през главата. Означаваше всичко – обяснението на моето присъствие на земята. Май убих себе си. Чувам ги. Гласовете. Заложеното в подсъзнанието изникна. Сигурен бях, че в една неизмерима единица време... В една нищожна частица от безкрайност аз бях възнаграден да използвам целия потенциал на мозъка си. Това е сигурно! Прозорец Светлина и бял гълъб, който се опитва да излезе, но не може и това е ужасно. Нали аз съм белия гълъб, нали? Татко, мамо, губя ви. Времето ви убива. Безмилостен убиец. А в този миг то спря и почувствах Вселената. Аз съм прашинка от нея. И тогава започнаха гласовете и сънищата. Сънищата... Странни, неопределени. Христос на черен кон с кръв в очите – той плаче. Аз знам защо плаче... Той не е успял да ме спаси. Гласовете...

- Нима знаеш кое е добро? Самата дума е сложна и няма човек на земята, който да може да даде определение. Поставяй й дефиниции, изследвай я, мъчи се да бъдеш добър и в мисли и в действия, но няма да бъдеш и на стъпка от милиардният път светлинни години защото не си Бог.

- Не го слушай. Написано е в Книгата, че знаете какво е Добро. Той е хладен разум. Довери се на чувството, усета, емоцията. Така ще си близо до мен.

Чувам, че и двамата се смеят. Присмиват ми се. Защо точно на мен?

- Никога не отговаряй на въпроса в какво вярваш... Никога! Ще ти го отнемат. Ще рушат. Ще те убедят в чуждото, тяхното, своето. Имаш си илюзията да вярваш, че си намерил ролята, която ти е отредена. Остави се на течението. Вярата винаги побеждава. Нека си говорят, нека е заблуда, но ще те отведе там където пожелаеш.

Сънища... Кръв във облаците, пада на земята и се превръща в кал. Цветовете се преливат. Искам да виждам облаците бели и небето синьо, но това не е възможно. Няма го. Не е така. Само на пръв поглед.

- Точно първият поглед е най-важен. Ще изпратя изкушение за теб. Ще го приемеш... Миличък, самотен, мечтател. Каква да бъде? Мога себе си да претворя, но струвам скъпо – трябва да ме впечатлиш. Казваш, че го можеш...

- Тя и мен изкушаваше. После се обиди, че презирам плътската наслада. Това в Книгата го няма. Как само се страхуваше да не покаже, че е била отхвърлена. Жена... Аз съм добър с всеки и на нея реших да не правя. Не употребявам думи, които са неподходящи. Тя, той, има ли значение?? Винаги чака да чуе такива думи – това е заложено в тази личност. Обича ги. Чуе ли човек да произнася присъщите й и създадени от нея хули между хората веднага проверява и се намесва. Но това й носи само наслада. Аз обичам. Аз приемам душите. Грешно мислиш... Не съм те забравил – ще те спася! За друго плача... И винаги ще плача. По-добре аз отколкото вие. Не разбирам защо Отец ми разрешава той да ви причинява това. Ще продължа да плача докато не се завърна, а за него Свети Архангел Михаил. Тя пет безкрайности се опитва да го съблазни. Бяха най-близки преди да бъде изгонен, да падне, да се нарани, да опита от порока и това да се изпише на лицето и тялото му. Нейната същност. Но ето... Идва шестата последна безкрайност за да се сбъдне писанието на Йоан. Всичко ще бъде решено.

- В какво съм обвинена... Отхвърлил ме е. А не спомена лицемерие, че ми каза цитирам: ‘Отвращаваш ме.’ Така ли се говори на жена? Приписваш си каквото поискаш. Всякакви заслуги... Мъченик. Плачел. Страдал. Е помогни малко. Аз тук решавам кое как да е. На хората отдавна не си им нужен. Създадох пороците. Опитах ги. Те ги опитаха. Хареса им. Ти си забравен и лъжеш. Плачеш, че си забравен. Злоупотребяват с името ти. А това тук... Мечтае... И не за теб! Познавам ги хората. Толкова дълго им помагам за да постигнат користните си цели. И един няма, който да не е съгрешил. Ти... Ела тук и ги виж. Такава лаборатория за заблуди съм им отворил. Те го наричат свят. Купуват вяра. Ти така я наричаш. Аз по друг начин. Знаеш ли за какво мечтае, това осакатено от теб детенце?? Мечтае да има власт и да заличи твоето име сред хората, да воюва срещу избраните вярващи и сам да се убеди, че ти не съществуваш.

- Прав си. Мечтае за нещо свещено... 

звучи точно като несвързания говор на халюциниращ, ако това е бил търсеният ефект де, аз поне така го усетих :)
......
много е миловиден портретът ти;)

Здравей! :) Охо... :) Започна да се заглеждаш по мен... ;) Това как да го тълкувам?? ;)

аз и по разказа се загледах :/
на предишния портрет не беше загледан в отсрещния, та затова и отсрещният не те е заглеждал ;)
(аз как трябваше да тълкувам , че ще си купиш "плейбой" само ако се снимам за него;)..в крайна сметка имаш свободната воля да разбираш според собствения си усет..винаги ще е вярно..за теб :Р

Здравей! :) Що се измъкваш така?! Знам, че ме обичаш. :) Това е собствения ми усет. :P

Щастливец си да знаеш такова нещо:*

Лека нощ! :) Приятни-златни сънища. :)

:))) тоя диалог, последният, ... увлече ме ... забравих какво исках да напиша :)))
Готини сте ;)

Здравей! :) Благодаря за комплимента, че сме готини. :) Само се шегувам/е. :)

Ч______________________.....*....._______________________Б Е______________________.....#....._______________________Ъ С____________________.....#S#.....______________________Д
Т______________....."#:._.:#S"##:._.:#.....________________Е
И_____________....." "#:._.:##"S#:._.:#"......______________Т
Т______________.@..."####"S##"####"..@.._____________Е А__________....."#:.____.:#"###"#:.____.:#"......__________Щ
К___________....."###O####S"####O####"......_________А О__________....."&:.__"#S##"###"S###"__.:&"…...._______С Л_________....."###S###""#D"#D""##S####"....._________Т Е_____________....."##"##S##"###S#"##".....____________Л
Д________....."&:._...-.:##"###"###"##:._.._.:&"..... ______И А__*___....."#######"##"#####"##"#######".......__*__В __*•*_________....."#####""#######""#####"......__*•*_И _*•••*_______________......2012.....______________*•••*_

Здравей! :) Уау! Видно е, че доста си се постарал. :) Заслужаваш повече и повече и повече!!! :) Нека бъде по твоему... :) Щастие, такова каквото си го представяш. Радост, такава каквато я желаеш. Обич, такава каквато ти е нужна. Продължавай да търсиш... :)

Нека се случат както на мен, така и на теб!

... А елхичката не съм правил аз, но ми се стори, че е хубаво да я има и в твоя блог!! ;)

Поздрави, приятелю! ;)

к.к.

Красива е и наистина си заслужава да я има в блога ми! :) Благодаря ти! :)