Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.12.2011 04:32 - Без избор
Автор: jwk Категория: Изкуство   
Прочетен: 1025 Коментари: 2 Гласове:
6


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 И така да е – нека и да си остане. Не аз трябва да изпитвам това. Пиша в личния си дневник, а думите се понасят из въздуха... Цели изречения летят и достигат там... Надявам се да бъдат заключени в сърцето на само една жена. Не желая друга. Тази е достатъчна. Когато тя отвърне на моите думи ще бъда плътно до нея. Никога не ще си позволя да не бъда роб на нея. Тя ще бъде съдена за властта над мен и волността си, но не аз ще я съдя. Ха... Та ние сме толкова далеч един от друг... Всеки ден се виждаме. И когато се видим забравям всичко останало. ‘Ами ако не се получи?’, ‘Ако той открие нещо в характера ми, което не му хареса?’, ‘А аз не съм идеална’... Това са нейни мисли. Тя изпитва страх. А аз изпитвам ужас. Нито тя –нито аз. Идеални... Къде са? Съществува ли такова нещо? Убеден съм - не. Грешка! Има! Само във фантазиите... Затова си пиша във дневника и си фантазирам на воля как ще протече всичко и ето... Така... Вихрушката от синя пепел ще накара двама ни да подкосим крака. Целият свят ще е въртележка около нас. Ние ще бъдем в епицентъра. Само тя и само аз. Къде са другите хора?? Изгубих представа, че те съществуват. Нямам и спомен да са съществували. И никой и нищо не ще ни спре да опитаме от греха на телата си. Силно се надявам времето да спре. Иначе всичко ще бъде разрушено. Разрухата е единственото гарантирано нещо.

Цвета на вятъра ме отнесе другаде. Зелена мъгла. Никога няма да се получи. Абсолют! Образите ни един за друг ще повлияят на чувствата. Ще си остане така както е сега – нищо. Или по-точно спомен. За нещо неосъществено. И двамата... ‘А имаше една любов – жалко, че не се получи’.

Знаете ли, че срещнах едно момиче... Съвсем реално. От сайт за запознанства. Живее наблизо. Тя е в Киев – аз в Москва. Ето... Тя е реална и нашата любов е осъществима на практика. Ах, как обичам черните коси. Черните прави и дълги коси. Всеки ден си отделяме време за да комуникираме по интернет.

А другата е руса. Нереална и далечна. Заговорих я тридесет – четиридесет пъти, а тя ми отвърна едва пет – шест, но скъпи думи. Знам къде живее, къде пазарува, къде си разхожда кучето, но не можем да осъществим контакт. Всеки ден виждам мечтаното момиче, но...

Избор. Няма такова нещо. Как да усетиш подобни чувства и да си безсилен пред тях, защото те е страх. Знаем се. И двамата сме мразени. Целият квартал знае за моите чувства към нея. А нейните са нещо което тя се опитва да скрие. Познаваме се! Един за друг! Взаимно! И точно това е интересното... ‘Най-великата любов е неосъществената’. Някой го бе казал. Нека си остане така. Повече ми прилича да страдам, пък и на нея... Защо да разваляме нещо толкова красиво?? Нека си остане за да бъде запомнено. На мен ми е ясно. Наташа от Киев е по-близо до мен от Ирина от Москва която живее в съседния блок. Парадокс, ама истина. За коя от двете желаете да ви говоря?? Ще имам семейство с едната, а с другата само спомен. Едната е обикновена, а другата сложна. И понеже съм мъж няма как да не направя сравнението, че имам Лада, а мечтая за Ferrari. И ще пиша в личния си дневник още много за нея защото вярвам, че както не избираме родителите си, понякога, някаква магия ни кара още с първи поглед да почувстваш силата на любовта без да знаеш защо.

  




Гласувай:
6



Следващ постинг
Предишен постинг

1. ekspertenkolektivz - Поздравления!
17.12.2011 14:02
Много ми хареса! Не очаквах!
цитирай
2. jwk - ekspertenkolektivz
17.12.2011 16:46
Благодаря ти! :) Лека вечер! :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: jwk
Категория: Забавление
Прочетен: 408375
Постинги: 136
Коментари: 613
Гласове: 12558
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол