Цвета на вятъра ме отнесе другаде. Зелена мъгла. Никога няма да се получи. Абсолют! Образите ни един за друг ще повлияят на чувствата. Ще си остане така както е сега – нищо. Или по-точно спомен. За нещо неосъществено. И двамата... ‘А имаше една любов – жалко, че не се получи’.
Знаете ли, че срещнах едно момиче... Съвсем реално. От сайт за запознанства. Живее наблизо. Тя е в Киев – аз в Москва. Ето... Тя е реална и нашата любов е осъществима на практика. Ах, как обичам черните коси. Черните прави и дълги коси. Всеки ден си отделяме време за да комуникираме по интернет.
А другата е руса. Нереална и далечна. Заговорих я тридесет – четиридесет пъти, а тя ми отвърна едва пет – шест, но скъпи думи. Знам къде живее, къде пазарува, къде си разхожда кучето, но не можем да осъществим контакт. Всеки ден виждам мечтаното момиче, но...
Избор. Няма такова нещо. Как да усетиш подобни чувства и да си безсилен пред тях, защото те е страх. Знаем се. И двамата сме мразени. Целият квартал знае за моите чувства към нея. А нейните са нещо което тя се опитва да скрие. Познаваме се! Един за друг! Взаимно! И точно това е интересното... ‘Най-великата любов е неосъществената’. Някой го бе казал. Нека си остане така. Повече ми прилича да страдам, пък и на нея... Защо да разваляме нещо толкова красиво?? Нека си остане за да бъде запомнено. На мен ми е ясно. Наташа от Киев е по-близо до мен от Ирина от Москва която живее в съседния блок. Парадокс, ама истина. За коя от двете желаете да ви говоря?? Ще имам семейство с едната, а с другата само спомен. Едната е обикновена, а другата сложна. И понеже съм мъж няма как да не направя сравнението, че имам Лада, а мечтая за Ferrari. И ще пиша в личния си дневник още много за нея защото вярвам, че както не избираме родителите си, понякога, някаква магия ни кара още с първи поглед да почувстваш силата на любовта без да знаеш защо.