И не бе важно. Знам, че при мен реалността е изопачена през призмата на самолюбието. Не желаех да те обича друг. Не желая да те обича който и да е включително и аз. По някакъв начин изпреварих собственото си вдетиняване. А любимият ми сезон идваше и си отиваше. Дано не повторя грешките, които допуснах през този живот. За мен той идва и си отива и макар младостта ми да лъже... Аз съм стар. Възприемам идея, а след поредната цигара от сезона осъзнавам колко глупав и заблуден съм бил. Ето ви съд. Съдете ме. Нали това го пишеше някъде? За пропилените възможности аз сълзи няма да пророня. Те сами ще ме накарат да плача. Насила. Без избор и алтернатива. Сънувам и го знам. Ще се събудя за да видя този в когото вярвам. Единствения. Кой ли пък е той? Греша отново и греша заради човешки приказки и божествени писания. Аз вярвам в двама и не мога да разбера кой от тях е олицетворение на моята истина. Не мога. Бих бил откровен и честен с вас, но се убедих, че тогава страданието и болката са най-силни. Хора. Аз не спадам към тази категория защото ми внушиха да съм в ролята на насекомо. Не желая вашето състрадание. ‘Ох, бедното момче’... Всеки отминава и забравя. Но се получава друго и то точно същото. Състрадание. Стига с това. Не съм нито добър нито безкористен. И все пак... Двама...

Свети Архангел Михаил осветяваше небето по свой начин. Той бе красив и безстрашен. Знаеше какво му предстои. Всички останали взимаха пример от неговата храброст. Моментът когато щеше да извърши своето дело и да победи изменника наближаваше. Каквото и да бе писано за него бе възхвала на една преувеличена мощ. Въпреки това много добре знаеше как да победи. Имаше един единствен начин – с добро. Такъв бе по природа и действаше спрямо ученията на Спасителя. Всички в тази вселена знаеха, че победата е съдба изписана на много страници. Четени и пазени. В сърцето на всеки човек присъстваше неговия образ на справедливост. Водач и лидер. Такива нямат право отстъпление. Нямаше да прояви колебание. Той щеше да се бори докрай в името на доброто за цялото човечество. Грях е да не му признаем тази заслуга. Бе готов да води битката, а ако се наложи и войната стотици милиони години. А красотата му не бе опорочена. И да допуснем, че го е страх... Никога и в никакъв случай не би го признал. Никога и в никакъв случай не би се усетило. Никога и в никакъв случай не би го проявил.

Победата му бе сигурна!

Княз Самиел бе самонадеян и вечно ухаещ на човешка кръв. Обичаше да изкушава и след това да отхвърля пионките както наричаше хората. Знаеше, че скоро ще се опитат веднъж и завинаги да му отнемат всичко, но никак не се притесняваше понеже много добре познаваше противника си. Тактиката на ‘красивия’ според иконите и хората никога досега не бе сработвала. За него бе непонятно защо бе изобразен като някакво чудовище от пъкъла. Направо не му се вярваше, че хората имат толкова ограничено мислене. Защо лошия трябва да е грозен непременно? Напротив. Той бе красив и обаятелен. Откъде тази злоба против него? Не вършеше простотиите на хората. Нито пиеше, нито пушеше, нито употребяваше наркотици и дори женската плът бе табу за него. Достоверните книги относно неговата личност бяха закупени от истински ценители. Никой обикновен човек нямаше достъп до тях. Те бяха притежание за избрани. Бе смел и притежаваше абсолютна безкомпромисност когато се наложи.  Смяташе да я използва. Неговата тактика щеше да бъде опита. Щеше да ги изнервя бавно и постепенно, а след това щеше да нанесе един единствен удар. Нарочно посещаваше Църквата. Гледаше противника си видян през очите на хората. И себе си. Неблагодарници. Освен своите избраници никой друг не знаеше какво ще последва и че той ще е вечен. Не знаеха най-важното.

Победата му бе сигурна!

Когато гледам звездите усещам, че някъде там има една безкрайност предназначена за мен. Толкова много желая да видя, че не е така. Желая падащи звезди с ухание на липов цвят и кръв изписана по небето. Желая изгрева да донесе отговора чрез неопровержим факт. Във всички книги до които съм имал достъп пише едно и също. Винаги доброто побеждава. А в другите до които нямам достъп? Предпочитам да не ги чета. Обичам когато зимата посредством снега ме залее с илюзии и заблуди защото това ми носи радост и щастие.           

илюзорни радост и щастие - обичам!
харесват ми текстовете ти и лекотата, с която се леят
Поздрави!

Здравей! :) Благодаря ти! :) Радвам се, че съм те впечатлил... :) Считай се като у дома си в моя блог. Сърдечно ти желая истински положителни емоции и поздрави от мен за теб! :)

всъщност объркването идва от това, че повечето смятат всичко това за битка, разделяйки съществвуващото на двама.. Точката на преминаване не е победа на единия..а разбирането на единението (им) :))
Най - прекрасните отговори на най трудните въпроси ги знаят непредубедените, дето не са чели нито едните , нито другите книги..попитай някое дете, ще останеш изненадан, а още повече ако попиташ детето в теб..стига да е още там ;)

Здравей! :) Очевидно няма защо да питам друг. Ти ми даваш отговорите. :) Благодаря ти приятелко! :) Поздрави и усмивки! :)