Хората са различни и уникални. Абсолютно клише – признавам си. Но има нещо което ги свързва и поставя под общ знаменател. Техният нрав. Не можеш да кажеш на черното бяло както и обратното. Те биват добри и лоши. И все пак абсолютно субективна преценка. Има толкова много въпросителни за определение на личността и всички те от Зигмунд Фройд до най-големите професионалисти практикуващи психоанализа заслужават да отидат и да си изучават стадо овце заради теориите им за еволюция. Атеизъм. Тогава изучавайте животни. Не можете да ми излезете с твърдението, че Бог не съществува. Престъпление е. Хубава заблуда. Необходима. А когато истински повярваш в нея вече не е заблуда. Достоевски го е казал най-точно: ‘Христос не е желаел за бъдещите поколения вяра в чудеса. Той е искал сами да достигнем до него.’ Ние сами сме си способни на чудеса посредством силна вяра. Защо трябва и кой смее да се опълчи срещу вродената невинност на едно дете. Лично аз никога не бих определял мечтите на едно дете – каквито и да са. Дори нереални. Защото съм абсолютно сигурен, че всеки може да достигне до чудо! Вяра! И отново Достоевски... Писал е за децата. Познавам хора, които развалят деца. Аз съм техен проект. Чудят се защо детето ставайки възрастен е неудачник в живота. Та едно дете е по-ценно от който и да е управляващ. А за психологията... Достигнала е върхови нива и продължава с максимална скорост, но е гнусно когато се използва с користни намерения. Гарантирам ви! От личен опит знам, че тези псевдолечители винаги получават отрова от която са успели да пробутат на човек, който не подозира, че с него си играят. На тях винаги ще им е простено. Те се нуждаят най-много от спасение поради простата причина, че се самозалъгват. Защо ли ви говоря всичко това? Защото аз, без да съм специалист и без да съм завършил психология имам познания по приложна. Не теоретична. И това ме доведе до духовна смърт и не само... Нямам нито един приятел, нямам приятелка. А как ги въртях нещата от позицията си... Падане... От много високо. Близките ми се опитаха да ме спасят. Не ви е работа да знаете какви груби грешки допуснах. Сега ми остана страха дали ще ми помогне някой някога или иначе казано – когато трябва. Не мога да разчитам на себе си защото постоянните злоупотреби с алкохол ме докараха до ситуация в която посрещам радостите с водка, а проблемите отново с водка. Има седмици... Пиене без граници. Понякога в мен се прокрадва идеята да опитам да премина и последната граница. Правил съм опити – ДА! Никога не съм вярвал, че ще стигна дотук. Казваха ми: ‘Ще пропаднеш... Ще съжаляваш’. Без срам ще го кажа – вкарвали са ме в лудница заради алкохолен делириум. Има други седмици... Сядам пред компютъра и нещо си пиша. Някои от вас го четат – други не. И понякога се получава така, че лъжа или изопачавам факти, но си е самата истина, че поне едно изречение от текста е вярно. А изречение по изречение и ето, че се добива моята личност в цялостен и завършен вид. От къде съм? Как се казвам? Ами... Това винаги може да бъде променено. Нека бъда Деан Ванич от Сърбия и по-точно Белград.

А... Сега се сетих за един хубав афоризъм... Не съм сигурен май аз го измислих току-що. ‘Не се доверявай на хората – остави ги те да ти се доверят’. Жалко е, че не мога да върна времето назад и да го спазя пък и не съм такъв човек. Знаете ли, не ми и пука. Аз Деан Ванич от Белград(Сърбия) мечтая да се събудя. И знам как ще стане и знам, че е лесно. Една стъпка от прилична височина решава края на този кошмар.   

ами донякъде ми се струва, че разбирам това. А относно кошмара - защо мислят хората, че кошмарът има обособени черти, особеност, характер, замисляли ли сме се дали това усещане не иде задължително и не непременно от преживения опит? И за хората, които развалят деца, има сигурно и по-лоши, но според мен всички родители развалят децата - това им е дадено като роля, а те са резултатът пък на своите родители.

Здравей! :) Добре дошла при мен! :) Не те познавам и не мога да ти съставя портрет. Не знам също как реагираш когато си поставена под напрежение. Относно моя кошмар... Хм... Той е вътре в мен и не съм в състояние сам да се справя с моите проблеми и страхове. Затова използвам бягство от действителността. А за децата имам абсолютно непоклатимо становище което е и отразено в разказа. Аз минах по път който ме доведе до бавна и постепена деградация продължаваща и сега. Да живееш демотивиран и да не виждаш смисъл в съществуването си е... Оставям ти да определиш какво... Благодаря за коментара! :) Поздрави! :)

трудна е темата. Но да определя демотивацията ми се налага ежедневно... неопределима е. Тя е един труден пейзаж, хубаво ,че има и светли, живеенето е движение.

Здравей отново! :) Ти каза фразата която е най-точна и уместна за случая. Ако можех бих се придържал към нея. 'Живеенето е движение'. Благодаря ти! :) Лека вечер! :)

Лека

Не знам какво да ти кажа, а бих искала да не е така... Само виждам за пореден път, че законът за привличането действа с пълна сила.
Може би всички родители малко или много развалят децата си, най-често без да го съзнават, нали всички сме продукт на това общество. Но все пак мисля, че децата, когато вече са станали съзнателни личности, могат да променят това. Вярвам, че съдбата на всеки един от нас е в собствените му ръце, и други отговорни за това няма.
А дали последната граница е наистина последна, кой знае...
Май се получи клише до клише, но аз наистина така мисля :)

се и полита, не само се пада. виж, пропаданетооо... е друга бира (водка)

Еееееееееееее!!! :)) Радвам се, че отново си на линия да ме коментираш!!! :)) Щях или по-точно обмислял съм как да те помоля и да осъществя желанието си да продължим с общуването. ОТКРОВЕНО и ИСКРЕНО желание!! Законът за привличането е от механиката струва ми се, Нютон или нещо такова?? А относно написаното от теб... Кажи ми как 'съзнателни личности' могат да променят заложеното в подсъзнанието? А иначе съдбата е понятие сложно и колкото и книги да съм чел никога не съм намерил отговора как за части от секундата обстоятелствата са ме спасявали от страшни и опасни ситуации. Например сбиване. Звъня на вратата на един симпатяга, нахлузил съм кубинките с ясна цел, чакам да ми отвори и да се почне една... Вместо това ми отваря миловидно създание(впоследствие разбирам, че това е приятелката му) държи се дружелюбно и учтиво и... Дотук. Всичко бе потушено. Не за всички е така, но можеш ли да кажеш, че аз съм държал съдбата в собствените си ръце?

Здравей! :) Ти от позицията която заемаш отдава ли ти се да летиш необезпокоявана? А нима няма хора, които да те дърпат надолу?