Прочетен: 2125 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 13.03.2012 03:39
Вековната злоба на роба’
ЗАДЪЛЖИТЕЛНО е да не приемате написаното насериозно. Нужно е само да погледнете заглавието.
Някакъв вятър. Лице. Моето. СМЪРТ. Вашата.
И когато нямаше сюжети аз съставих един в главата си. Нещо относително. Не е положително. Необходимо бе да открия защо съм на този свят. След като разбрах, че мога, желанието, любовта и чувствата са излишни. Властта бе нужна. Ще я спечеля. Тези отгоре са слаби и ме предизвикват с изпращането на ангели. Нали си го знаех отдавна. Беше спомен. Първият път когато писах. Дали предсказах нещо??
Не бива да ви е страх от мен. Въпреки противоречията по-горе. СМЪРТТА не е краят на живота ви. Всичко каквото си пожелаете ще бъде изпълнено. Не от мен разбира се. А в какво вярвате? А какво търсите? Бъдете благословени да вярвате защото ще се сбъдне.
А аз... Човек. Не желаех да бъда такъв. Желаех нещо по-горе в йерархията. ГРЕШКА. Приятна. СЪДБА. Най-интересното е, че аз се забавлявам пишейки такива неща. А знам, че това ме води някъде където никой не би искал да попадне. И къде е това? Отговорете? Аз не знам. А иначе по-сериозно попаднах под собствен капан. ТЕЗИ не ще ми позволят да пиша ако сами не го искат. Като казвам ТЕЗИ нямам никого предвид. Защото ТЕ не желаят да бъдат назовавани. Човек не може да се пребори с ТЯХ. Правя се на интересен нали? Ами не четете.
А има една към настоящия момент. Тя е.
Несвързано, неразбрано, противоречиво. Някои ще разберат. Аз изпитвам страх само от ТЯХ. ТЕ винаги са сто крачки пред мен. Ако пожелаят ще го бъде. И ме знаят.
При мен СВЕТЛИНАТА загасва... МРАКЪТ взима връх...
Ах, този МРАК. Без ТОПЛИНА. Без хора. Аз си го поръчах.
Иска ми се да съм ангел, но това свърши.
Иска ми се да съм човек, но това свърши.
Иска ми се да обичам, но и това свърши.
А това е най-важното!!!
Обичайте се бе хора! Моля ви!
А относно жената... Няма смисъл. Има нещо в усмивката й. Има друго в разсъжденията й. А ОНЕЗИ ще ме заличат физически и нека го направят и то по-бързо. Не са ми нужни. Нека вървят по дяволите като се фиксираме върху фразата ‘по дяволите’.
За финал... Понякога трябва да сложиш край за да започнеш отначало. ОНЕЗИ...
Ще бъде! ;)
Интересен е начинът, по който се вписва това мото в твоите мисли,
тъй като всъщност посланията са различни - твоето и на Гео Милев :)
И както са различни, така идеално си пасват и се допълват...
затова и отговорих с края на поемата, а той е показателен за надеждата и вярата...
Хареса ми! Имах нужда да прочета нещо такова!
Иииии.... без параноя да кажа : Вярвам в себе си и в това, че любовта която подаряваш връща любов към самия теб....
Поздрави и без паранои!:)))
04.11.2012 13:15