Защо някой се промъкваше в сънищата ми опитвайки се да създаде кошмари. Будех се целият в пот, задъхан и с ококорени очи. Кой се осмеляваше да ме смущава?? Честен съм с вас!! Не знам какво ми е отредила съдбата. Виждам такива съвпадения и плашещи неща които като, че ли някой нарочно насаждаше в съзнанието ми. Ако заговорим за въображение... Ще ви помоля да прекъснем. Не съм аз този. Има някаква грешка. Аз съм си обикновен. Нито предсказвам бъдещето, нито съм сектант, нито ще тръгна да проповядвам и най-важното не съм евреин. Но не ми се получава когато съм оптимистичен. Не го мога това. Явно са ми определили да нося тъмнина, но... Ами аз го долавям звука... Музиката на чиито фон съм принуден да танцувам. Започвам отначало. Аз съм обикновен мегаломан. Когато и да стана след сън чувствам, че някъде много сбърках. Ама много!! Загубих най-ценното. Сега остава тази празна тишина в която ще чакам... Ще получа според вярата си. А има думи...
Пълен глупак. И няма да обяснявам защо. То по написаното се улавя. Ще го бъде на импресия. Изследвах гореописаният свят и получих много интересни и завладяващи полета от черни цветя. Сега си ги описвам и щедро раздавам и на вас. Наслаждавайте се. Лично аз виждам картини на хора преживели атомна авария. Ха-ха... Ще ви боли глава от прочетеното. И... Все още не осъзнавам ролята си. И... Няма никаква мистична романтика. Уверявам ви... Има неописуем страх и непоносим ужас. А за мен е толкова късно.
За да претвориш този ужас се изисква да го имаш някъде вътре в себе си. Ха. Мисля, че ви доказах валидността на описаното. Ще ви издам една тайна. Нощта – на тъмно и тихо.
Аз знам кой трябва да бъда във времето и пространството. Ще ви разкрия една мечта. Позабравена, но чиста като капка върху бяла роза. Донякъде осъществена.
Лондон, 19 век, валс
Дориан Грей
