Този път съм решил да ви отведа на едно мистериозно място. Там където светлината е излишна. Не и не! Това не е поредният ужасен свят който ще ви претворя. Аз такива неща писах, писах и си получих наградата, а именно ‘орден’ шизофрения. Нямам срам. И... Нека отидем там... По-надълбоко...

- Лена, сипи ми кафе и после да си готова за вечерта. Изчезвай.

Стаята бе луксозна и имаше облика на помещение за милиони долари.

- И? Какво те води при мен?

- Бранислав, има един който трябва да наплашим, побъркаме и доведем до самоубийство.

- Щом се обръщаш към мен значи задачата ще е лесна. Хората които работят за мен са професионалисти ако трябва да неутрализираме мишена. Да питам... Защо самоубийство? Публична личност ли е?

- Не. Писател е. Никой не го е чувал, но си пише въпреки всичко скътан в ъгъла неща които засягат много обидчиви хора. Пък и каквито ги пише... Ако бяхме в САЩ, а не в Белград Ватикана щеше реклама да му направи.

- Седни Милорад. Би ли обяснил по-подробно. Защото не ми се хвърлят усилия и... Все пак... Да стигаме до нечие самоубийство. От какъв приоритет е.

- От такъв, че като ти кажа – хвърляй всички психолози в бойна готовност изпълняваш.

 

Разбира се имаше и друг свят – този който всички познаваме. Земният. Там нещата бяха по-различни.

3.25 посред нощ

- Мамо, не мога. Постоянно се случва нещо с компютъра ми. Те го желаят, искат да се самоубия.

- Кои са те Предраг? Никой нищо не се опитва да направи. Самоубийството зависи само и единствен от теб. А аз ще те пазя в твоята параноя. Докторът каза, че всичко ще е наред съвсем скоро. Започнали сме терапия – ще го преодолееш.

- Сънувам само кошмари. Иска ми се да отида на Църква. Бог може да ме спаси – сигурен съм. Аз си научих урока. Повече няма да пиша за такива личности.

- За какво и за кого си писал?

- Не, не. Аз само ще си творя за обикновени неща. Наричай го както искаш мамо заговор случващ се само в главата ми и дължащ се на болестта. Предавам се пред всичко и всички. Аз ще се моля!

 

Дали всичко това се е случило? Може би това е една съвсем невярна и погрешна представа за преживяване където всичко е издържано в стил ‘хипербола’. Има и друго обяснение което не желая. Лично аз се убедих, че има неща които човек не бива да знае. Толкова години... И накрая аз разбрах, че мястото ми в този живот е да пресъздавам светове на бюрото пред компютъра. Не се осмелявам да ви давам съвети, но аз бях спасен от Бог. Другият уважавам, Бог обичам.     

   

Ей,то и мен ме гони понякога здравословна параноя,но не се оплаквам:)

Трудно ми е да отговоря на този коментар. Термин като 'здравословна параноя' не ми е познат. Повярвай ми с тези неща е много лесно да си правиш майтап, но да го имаш налице...

Великолепни диалози.
Остани обичащ! Поздрави :)

заради последните две думи си струва всичко..и няма как да е иначе , защото ако Бог е любов, няма как да не обичаш любовта..Другото са само страхове, на които придаваме важност(у-ВАЖА-ване). Радвам се , че прочетох :)

Здравей! :) Благодаря ти за коментара! :) Не знаеш какъв ад е в душата ми. Няма да се оплаквам. Предал съм се...

Ти... Не мога и не искам да споря с теб. Остави ме намира.

,,Здравословната" параноя е нещо като шесто чувство,хем го чувстваш,не ти дава мира,хем не му отдаваш значение и после съжаляваш:)

Направо ме разби! :) Ти това трябва да си го патентоваш. Ще ти кажа какво виждам. Виждам бъдещ милионер. :) Поздрави! :)

нямам идея за какъв спор става дума.., незная как са изтълкувани думите ми, бъди добре, наистина.

Това на което ме научи няма да бъде използвано с користни цели. Съжалявам, че те обидих!!! Ако има нещо за което те моля то това е да не се занимаваш с мен и близките ми. Моля те!