Лада. 7 човека и нито един със книжка. 7 пияни прасета. Пеехме ‘Тих бял Дунав се вълнува’ докато... Страшното се случи. Спряха ни униформени. И екипите им не бяха като на тези от ЦСКА. Искаха ни личните карти. Ние им отвърнахме със същото. Това никак не им се понрави.

Имаше кратко съвещание между тях какво да направят. Това което направиха ни успокои. Продължихме си по пътя. Лично аз чух само репликата.

- Ние не сме били тука. Не знаем нищо. Нека ги отвее някой ТИР.

Работата бе там, че освен проблеми с полицията ни чакаха в казармата. Бяхме излезли за да отпразнуваме това, че сме излезли па макар и за малко. Редник Петров имаше рожден ден и желаехме да го прекара с някоя, а и ние да вкусим женска плът. Какво ще им седим там с автомати по студа. Разбира се имаше предател както във всяка дружинка. Ефрейтор Иванов гледаше злобно. Явно бе, че пиенето не му влияеше добре. Познаваше всички огнестрелни оръжия и чакаше своя миг. Да бъде герой.

Аз... Обичах боба като основно и единствено ястие. Това доведе и до прякор.

Най-много мразех автомат Калашник. За шест секунди и изстрелваш целия пълнител. Определено не бе работа за мен. Интересно е, че съм толкова тъп тъй като не мога и изречение да добавя за себе си към казаното. И! Тогава... Загубихме се.

- Аве Коце ти видя ли табела за поделението? Нали ти си ни очите.

Ефрейтор Иванов стисна презрително нещо трудно за определение, но оптимистично погледнато може и усмивка да е било. И добави...

- Константин спи. Ето това е. Германец на пост виждал ли си да спи. Ние сме срам за българската армия и ще отговаряме пред народа.

Щеше да продължи с речта си когато... Заваля градушка. Колата бе на Миро Черния и някак не биваше да й се случва нищо като например удар в дърво. Бяхме дали на рожденика да я кара, но не и да я троши. А Редник Петров караше на зиг-заг. Между нас казано той не успя да се възползва от Галя Балета защото прекали с гроздовата. А Галя се бе сдобила с този прякор понеже от малка мечтаеше да бъде балерина, но й казваха да си намери друго поприще заради наднорменото й тегло. Цял живот бе на диета. Това не й пречеше да тежи 90 килограма и да яде повече от мъжа си.

Ех, спомени... Колата естествено сдаде багажа. Ефрейтор Иванов реши да търси сметка ‘за липса на професионализъм’ у Миро Черния. В резултат от спора между тях двамата Миро Черния свика алкохолиците от селото, а Ефрейтор Иванов успя да събере за каузата Кирил Кривия и Мартин Мозъка. Конфликта бе решен със смъртта на едно магаре. Това успокои страстите.

Как се прибрахме и как ни посрещнаха... Това е спомен който е толкова ярък, че няма да ви го разкажа.

Сега съм си добре. Ям суджук с боб и пия гроздова. Повече не ми е нужно.  

Оптимистично погледнато ;) долавям хумор в този разказ, и това ми харесва! :)

Здравей мила приятелко! :) Безценно чувство на радост е да получа коментар от теб. :) Не такава ще е съдбата на разказа. На светлинни години съм от Чехов. При мен липсва тази прецизност. От друга страна съм перфекционист. Но да пиша добре или зле е моето призвание. Това е. Силно желая и занапред да бъдеш близо в опитите ми да претворявам светове и да се превъплащавам в роли. :) Поздрави! :)

Е, не е нужно да бъдеш Чехов, за да бъдеш добър разказвач, какъвто имаш потенциала да бъдеш. Чехов си е Чехов, но и ти си си Ти! :)
Успех в по-нататъшните опити за претворяване на светове!
Наблизо съм. :)