Прочетен: 1830 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 11.05.2012 13:29
- Лейтенант Колинс, обясни ми защо съм тук?
- Сър, положението е много деликатно. Най-луксозния квартал в Багдад с 800 хиляди души население е поле на сражения между три отделни групировки и нашите морски пехотинци. Лошото е другаде... Израелското посолство е окупирано и искат наша намеса.
- Нима Сайерет Маткал не са вече там?
- Там са. Съобщават, че едвам се държат. Имало е опит да взривят посолството с гранатомет, но снайперистите им са ликвидирали опасността. Няколко коли бомби са опитали да пробият през блокадата на Сайерет Маткал – безуспешно.
- И защо трябва да се месим ние? Най-силните спецчасти в света желаят нашата намеса... Това са глупости. Искат световните медии да отразят обсадата. Как са нашите?
- Разположени са в бившия хотел ‘Антоа Ани’. Под обстрел са. Сър, Пол Ленинг от ЦРУ желае да се свърже с вас.
- Добре. Но не съм дошъл от Пентагона тук за да гледам безучастно. Пращай Делта.
- Генерал Едмънд, свързали сме се с водача на едната групировка – Хамат Ал-Шени. Уверявам ви, че е с нас. Учил е в Париж, минал военна подготовка и сражавал се за Френския Легион.
- Много хубаво Пол. А да ти дам един медал за заслуги в областта на умствените прозрения? По какво съдиш, че с нас? Каква му е мотивацията да е в тази дупка?
- Поверителна информация не мога да дам.
- Абе дойдох от Вашингтон. Обикновено аз съм този който е притежател на класифицираната информация.
- Не и този път. За всичко си има причина. Свържи се с Ал-Шени.
- А посолството?
- Знам, че си добър тактик. Организирай операцията, но преди всичко твой приоритет е Ал-Шени. Не аз те пратих в Багдад, но лично ще ти кажа да обърнеш внимание на думите ми.
Генерал Едмънд започна да разглежда картата на квартал ‘Арман’ като се допитваше до Лейтенат Колинс за позициите на групировките и американските военни. Видя разположението на хотел ‘Антоа Ани’. Видя къде е посолството на Израел. Пътят до него бе отворен по въздух. Смяташе да прати 250 елитни командоси от Делта. Истинско чудо щеше да бъде ако не свалят хеликоптерите им докато стигнат. А той не вярваше в чудеса. Необходим бе пробив и навлизане в територии които бяха под обстрел. Мислеше. Хамат Ал-Шени... Погледна неговите позиции. Хм... Интересно. Сградите които бяха контролирани от него бяха около посолството. Явно бе, че подкрепата му бе нужна за евакуацията. Реши да попита човека, който щеше да разкрие повече около настоящата ситуация. Една от секретарките на Генерал Милс. Тя бе агент на ЦРУ. Това бе наложителна мярка поради причината, че Милс бе проверяван тъй като оглавяваше много отговорен отдел, а именно ‘Политика на Русия в Близкия Изток’.
- Дженифър, намери ми всякаква информация за Хамат Ал-Шени и приложи снимка. До четири часа да ми бъде изпратена по факс.
След четири часа Генерал Едмънд стискаше зъби и въздишаше. Имаше работа с най-засекретения диверсант в съвременната история. Действащ на територията на всяка страна. Двоен агент. И на Русия и на Израел. Премисли нещата за бързо. Андрей Понтиев. За него се знаеше, че е руски евреин. Имаше собствено военно формирование. Вероятно бе повикал израелските елитни части още преди обсадата. Всичко бе фарс и прах в очите на обществото. Едмънд много добре знаеше, че Хамат или Андрей никога няма да позволи нещо да се случи с посолството. Само поради простата причина, че го правят на глупак Едмънд реши да бъде неутрален. Запознат бе с Андрей Понтиев и неговия почерк. Не грешеше. Дори правителството на САЩ желаеха да бъдат негови партньори. Той беше навсякъде. Бе направил нещо уникално. Бе успял да се внедри в чеченска групировка. В резултат на това лидера Оркан Горгоев и около 80 бойци бяха заличени от руските военни.
- Сър, щурмуват нашите. Кола бомба се взриви пред хотела.
- Кой ни атакува?
- Ал-Шени.
- Позвъни на Пол Ленинг и го питай как да се свържа с този мръсник.
- Разбрано, сър.
Генерал Едмънд наблюдаваше с бинокъл случващото се около хотела. Гледаше с изумление... Това съвсем не бяха обикновени терористи. Успяха да влязат. Целият хотел се изпълни със святкащи автоматични откоси. Дим... Бомби... Неспирна стрелба... Престрелката се водеше вече 40 минути когато неизвестен глас заговори по телефона.
- Генерал Едмънд, отзован сте. Очакваме доклад за бездействието ви, а също така и оставката ви.
Във Вашингтон комисия посрещна Генерал Едмънд. Неизвестен му заговори.
- Тъжно е как дори в наше време неща от личен характер взимат връх вместо интересите, властта и парите. Още по-тъжно е, че се разминахме с човек чието обучение е струвало буквално 1 милион долара. Сега същия този човек струва 50 милиона долара. Но първо трябва да направиш малка стъпка към него. Да покажеш респект, а ако трябва дори и обувките да му лъснеш. Доверието на споменатия човек се печели трудно. Разбрахме, че и вие желаете да се отнасят с респект към вас, но... Вие не струвате и един долар. Вече сте бивш. Същото се отнася и за секретарката на Милс. Можете да отидете на погребението на 137 човека които вие погребахте. Свободен сте.
Генерал Едмънд си мислеше... Този греши... Тъжно е друго. Да поставиш на кантар живота на 137 човека и 50 милиона долара.
Поздрави!
